Road To Victory ‘08

“Houston, YOU have a problem.”

За пореден път, TNA дават най-доброто и най-лошото от себе си, че и малко повече в шоу, което по-скоро build-ва следващи PPV-та, отколкото доставя само по себе си. Да, говоря за последните два мача. Освен тях, получаваме и голямо представление от World X Cup. За какво говоря? Минете по-надолу за…

TNA Victory Road ’08 PPV –

Ревю: Complete Savages

“Happiness is having a large, loving, caring, close-knit family in another city.”

George Burns

В това ревю (хм, тази рубрика май се нуждае от име… ревю е някак крайно незадоволително) ще ви представя в няколко реда един сериал, който в България е по-малко известен и от сивото вещество. Всъщност, има минимална вероятност някой дори да е чувал за него – аз мога да назова само трима души, моя милост включително. Което всъщност е жалко, защото сериалът си го бива за кратко развлечение. Дори не е дълъг – издаден е едва един сезон с 19 епизода.

Да поговорим сега за…

Complete Savages

В общи линии, това е обикновен ситком, продуциран от непозната фирма с най-великото заглавие на света – Nothing Can Go Wrong Now Productions, създаден от Майк Скъли и Джули Такър и режисиран от Пол Абаскал и Мел Гибсън (да, същия). Не очаквам имената да говорят нещо на някого, просто ги изредих, за да не напиша просто „Хей, Мел Гибсън е правил шибаното шоу!”

Историята се върти около семейство от баща-пожарникар и петимата му синове, всеки от които е в различна възрастова категория, за щастие над 10 години. Заемащи позицията на хулигани в квартала… или града, те изживяват поредица от ситуации, в които се вкарват и излизат сами. Всеки е с различен характер, всеки има (или няма) свои мисли, всеки допринася с различни неща за атмосферата на шоуто.

Nick Savage е бащата и глава на семейството – той е пожарникар, чиято жена го е напуснала десет години преди началото на сериала. Доколкото се знае, жена му е страдала от класически признаци на лудост и омраза към него. Ник се ядосва бързо и обича нещата да стават по неговия начин. Култови фрази: “My dream is to have five wonderful sons: Smart, cute, cool, athletic and Kyle.”

Jack Savage е най-възрастният син. Той е от стереотипа на „готините”, сменящи приятелки и свирещи на китари, обича партита и червените неща като червени мотори и червени коли. Култови фрази: “Okay, I’m failing algebra. But, come on, when am I going to use algebra in real life?” и “But you just ate… I mean… I saw you!”

Chris Savage е следващият по възраст син. Той е от типа, „едър и силен, но кух за двама”. Неговата мечта е да поживее известно време като известен спортист, след това да живее на гърба на супермодел. Култови фрази: “My muscles spit on your brain!” и “I will pound you!”

Sam Savage е средният по възраст син. Най-умен сред братята си, той е клишето за физически ограничен училищен зубър, правещ всичко за момиче. Той е единствения от петимата Savage, който има повечко чувство за морал, макар и да е относително в зависимост от ситуацията. Култови фрази: “You see how stupid your argument is, Jack, Chris agrees with you!” и “I’m on the end of my rope, and yes – I realise the irony of that statement.”

Kyle Savage е с година по-млад от Сам. Той е сред типа хулиган, с проблеми с овладяването на гнева. Би направил всичко, независимо дали има причина за това или не. Култови фрази: “I don’t have time to read stuff…” и “I write KYLE RULES to show people who rules…”

T.J. Savage е най-младият от синовете на Ник. Той… честно казано, е излишен. Описван е като най-сладкия сред братята, макар това да не влиза в практика в нито един епизод. Може да се опише като мързелив и, подобно на Кайл, да направи всичко, ако бъде предизвикан. Култови фрази: “You guys are pathertic! I’ve seen Backdraft ten times! And nobody… balanced… a checkbook!”

Други герои, които не са толкова главни, но пак участват във всички серии, са: Jimmy Savage, брат на Ник и колега пожарникар, който е имал мечтата на Крис, сега е просто мързелив женкар; Angela Anderson, приятелката на Сам и половинка по характер; и, разбира се, THE DOG! Да, точно така – кучето. То няма име; това е просто кучето. Дори не се пише с главна буква. Не знам защо, но на мен това ми допада адски много, вместо някой вечно да се провиква „Бенджи, ya muthafuckin’ bitch, я ела…”.

Освен тези герои няма как да не спомена и най-култовия сред всички – F’N Officer Steve Cox! Това е самия Мел Гибсън, появяващ се в три епизода в клипове за безопасност, говорейки за… изчакайте го… Death… Някъде по света Тери Пратчет марква жестоко за това. Е, не говори точно за героя, по-скоро за събития, водещи до това. Образът му е жесток – той прави чести драматични паузи, чете си репликите отмерено, така че да личи, че ги чете и на моменти преиграва, което, честно казано е най-великото нещо, идващо от холивудски актьор. Култова фраза: “Quiet.”

Сериалът не е оригинален – HEEELLL NOO! Не може да се мери със сериали като „Приятели” (поне със сцените на Чандлър, другите са някак от скучни, а русата кучка е повече от досадна, така че от тях може и да са по-смешни), „Войната вкъщи” или „Моето име е Ърл”, и е с класи под сериали като „Развитие в застой” или „Scrubs” (няма да го наричам смешно отделение! – някой да научи българите на повече и по-оригинални думи). Но не това му е целта. Той е просто краткотрайно развлечение, което да ви разсмее за някакви шест часа, в които се побират всичките му епизоди. Донякъде е жалко, че има само един сезон, но явно семействата, съставени само от мъже не се приемат добре. Ето ви един сампъл от това, което можете да видите в сериала:

Порадвайте се на мъките на многочленно семейство за пореден път, но за по-малко време и с повече смях. Отделете шест часа от живота си на нещо, което няма как да не ви разсмее поне за малко. Откъде ли? Е, това вече е ваш проблем. Remus out.

Have a nice muthafockin’ day!

The Remus Fantasy (#15) - Final Fantasy X-2

“You need chaos in your soul to give birth to a dancing star.”

Nietzsche

Месеци след последната тема, която пуснах за Final Fantasy, се завръщам с готово ревю за Final Fantasy X-2 (чете се десет-две, а не дванадесет, както мнозина си мислят; това не е обърканата система за номерации на WrestleMania). Prepare to be amazed… или нещо такова. Този път ревютата ще са в по-малко теми, тъй като не е игра от основната поредица, както и в края на основния преглед ще добавя едни мисли от автора, защото и аз имам какво да казвам по въпроса.

И така, започваме…

На 13 март 2003г. излиза Final Fantasy X-2 – първото директно продължение на игра от поредицата (Final Fantasy X). Играта е позитивно приета от критиците и е считана за рекламен успех. Само девет месеца след издаването й в Японоя, тя продава милион копия в Северна Америка и приблизително четири милиона копия по света. FFX-2 е обявена за 32-рата най-добра игра от читателите на Famitsu и получава 86% рейтинг на Game Rankings и 85% на Metacritic. Английската версия на играта печели и наградата на Academy of Interactive Arts & Sciences за „Изпъкващо постижение в образ на герой” благодарение на героинята Rikku.

Историята –

Ревю: Smallville

“You always admire what you really don’t understand.”

Blaise Pascal

Smallville = Bullshit!

Помните ли гадните анимационни серии „Супермен”, които излъчваха по телевизията (не тези на Warner Bros.)? Помните ли „Луис и Кларк: Новите приключения на Супермен”? Помните ли „Супербой”? Е, това са бижута пред Smallville. Сега ще ви опиша какво представлява ВСЕКИ ЕДИН епизод на Smallville:

Появява се заплаха. Кларк я открива. Злодеят го троши, защото а) има криптонит или б) е по-умен, после идва някой да му помогне и Кларк го потрошава. Има един-единствен епизод, който се различава от тази схема и това е епизода “Labirynth” от 6-ия сезон, но дори там тотално скапват интереса с възможно най-баналното обяснение за събитията в него.

Освен това, във всички 7 сезона (засега) Кларк не използва името Супермен, макар да се правят ХИЛЯДИ отпратки с това обръщение. Откъде идват? Никой не знае. Когато някой в други филми казва „Хей, ти си бил като Супермен”, ти знаеш, че говорят именно за това, но тук, когато някой го казва какво значи? Значи, че сценаристите са идиоти, ето какво!

Short Stories

“The most successful people are those who are good at plan B.”

James Yorke

Гледам си аз кеч и се радвам за съществуването му, когато се надъхвам да напиша следните редове. Ще има мрънкане, обиди, доволстване, обиди, съгласие, обиди, несъгласие и… е, обиди. Също така ще вмъкна и няколко реда за ИнфоДар, за да не се чувстващ ощетени и книгочетящите.

Ще започнем с WWE… не, fuck WWE, ще започнем с ROH:

- MsChif + Age of the Fall = AWESOME!~

- Непрекъснато се водят спорове дали Nigel McGuinness ще изгуби титлата си преди Final Battle. По принцип бих се изсмял в лицето на този, който ми каже, че няма и бих му пъхнал крак в задника ей така, за удоволствие, но от друга страна, като се замислиш… кой по-точно? Колко пъти Claudio Castagnoli беше издигнат достатъчно, че да представлява заплаха? Morishima го би. Nigel го би. Два пъти. Явно Castagnoli няма да е Човекът. Следващи в списъка – Austin Aries и Bryan Danielson. Nigel ги би по два пъти всеки, а Erick Stevens също ги би, за да подчертае, че те няма да са заплаха. Всъщност… напоследък кой не е побеждавал Danielson? Я да видим… Aries в сериите, Jacobs преди няколко месеца, Nigel на 6^th Anniversary, Erick Stevens два пъти, Tyler Black преди месец. Да, Danielson определено няма да спечели титлата. Единственият в ростера, който Nigel не е побеждавал е Jimmy Jacobs, но засега изгледите са, че Aries ще го бие във враждата им, а кой иска да гледа загубеняк като шампион? Сещам се и за Kevin Steen… но не, Nigel би и него няколко пъти. Кои останаха? Chris Hero и Brent Albright. В тях май е единствената надежда. Но Hero е по-безинетересен отвсякога с новата си NOAH персона. Cocky Hero поне беше забавен. Колкото и да се наслаждавам да гледам как избива кучки с бруталния си roaring elbow, не е достатъчно да бъде шампион. Brent Albright би бил добър избор, тъй като освен Nigel и Claudio, той беше единствения, стигнал достатъчно близо до спечелването на титлата от Morishima. Само че в момента Vinnie Mac е по-близо до откритието на сивото вещество отколкото той – до Nigel. Все пак има надежда – цели шест месеца. Дотогава могат да станат много неща… или пък нищо. Ще видим.

- На някой пука ли му за титлите по двойки на ROH? Честно казано, вече са ми толкова безлични, колкото и всички останали. Даже и след почистването им от Briscoedust-а, за тях няма претенденти. Първо, държат ги хора, които в момента биха били по-полезни в самостоятелни мачове, да не говорим, че единия си има точно самостоятелна вражда. Второ, срещу тях се състезават сглобени отбори като Aries/Danielson. Трето, Steen и Generico отдавна трябваше да получат тези титли, вместо това те биват бити на всяко шоу. Ето тук е мястото, на което ROH трябва да се възползват от сделката си с AAA. Един приличен отбор оттам за няколко редовни появи ще е отлична възможност за вдъхване на свежест в дивизията. Може да бъде нещо от сорта на “Hahaha, we came, we saw, we fucked you up – and now we’re taking yo titles, jacks!” И следва състезание „дайте си ни титлите или ще ви създадем още 30-на роднини, само да се доберем до семействата ви”. Аз бих платил да гледам нещо от сорта. В един по-вероятен сценарий, предпочитам Steenerico да вземат титлите и да ги защитават срещу съществуващи отбори.

- Мразя Vulture Squad. В това няма новина, просто го споменавам. Julius Smokes е най-досадното нещо на тази планета извън WWE, Evans е крайно остаряла новина, а Jigsaw трябва да си сложи маската отново. За Ruckus нямам нищо… освен да използва по-реалистичен набор от хватки.

- Започвам да губя интерес към гостуващите японци в ROH извън Dragon Gate Challenge събитията. Винаги са едни и същи и появите им в компанията имат по-малко значение от уместен намек към сценарист на WWE. Вярно, виждат се интересни мачове, но за какво? Всяка година главният мач на Supercard of Honor е между почти едни и същи участници от Dragon Gate. Не се ли разбра, че гръма удря само веднъж на едно място?

Продължаваме с TNA:

- Продължавам да не разбирам защо Raisha Saeed все още съществува, а Cheerleader Melissa все още я няма в официалния ростер!

- Аз ли не съм наред или образа на Mickie “НЯМА ДА Я НАРИЧАМ MOOSE!!!” Knuckles е тотално сбъркан? Значи, първо, тя е кръстена “Moose” от The Beatuful People, но сега, когато явно не е с тях, продължава да ползва името. Второ, образът е “I HATE BIMBOOOOOS!” е интересен, но защо тогава първите й жертви са ODB и Roxxi? Те сигурно са последните, които в сегашния KO ростер попадат в графа bimbos, поне след Awesome Kong. По същата тема, също така защо дебютира като помощничка на именно двете най-големи bimbos в TNA?! WHAT WERE THEY THINKING?!

- Samoa Joe най-сетне спечели титлата. Защо не се чувствам толкова добре, колкото би ми се искало? В момента CM Punk е шампион в Raw и марквам далеч повече, отколкото за Joe. Дали пък не е…Kevin Nash? Да, точно така. Kevin Nash се върти около Joe вече сума време. Всичко, свързано с Joe, е всъщност свързано с Nash и отвреме навреме се хвърля светлина и върху Joe, за да се подчертае, че е шампион. МАХНЕТЕ NASH ОТ КАРТИНКАТА! Нека да стане мениджър за някой отбор, не ми пука кой. Не го искам в ринга, не го искам край Joe. Samoa Joe трябва да представлява това, което беше по време на първия си run с Х титлата – машина за убиване. В момента съм на мнение, че дори и когато беше ROH шампион беше по-интересен. И не говоря за Joe-Punk периода, а за pre-Punk периода.

- WORLD X CUP IS A FUCKING FAILURE!~ Как може толкова добре изглеждащ на хартия турнир да изглежда толкова ужасно на практика? Отборите не бяха представени, само тук-там се появява по някой друг член. Мачовете досега, колкото и развлекателни, са отвратително безкрайно и престъпно (сериозно, бия THA INJECTION!~ на виновниците) къси. Никой от мачовете не изглеждаше важен, въпреки че вече минаха два рунда. Да не говорим, че е вероятно на VR ’08 да не се появят всички. И Doug Williams изобщо не е стъпвал в ринга, което само по себе си е смъртна присъда! Само се надявам на едно – Chris Sabin ТРЯБВА да участва на финала в UX мача. Той винаги, всяка година участва във финалния мач и печели мачовете за TNA. Ако TNA ще печели и тази година, значи Sabin ТРЯБВА да е виновника за това. PERIODO!

- В сравнение с предишното им царуване, Homicide и Hernandez са крайно безинтересни като шампиони. А Hector Guerrero е като много шумен трън в задника.

И накрая WWE:

Тук имам само две неща за казване:

- WWE Divas титлата е вероятно най-ужасното нещо, което съм виждал в живота си. Сериозно, дървено дилдо от 1950г. изглежда далеч по-добре в сравнение с нея. Изобщо не зная как някой ще може да я носи, без да червенее от срам.

- PUNK WINS! PUNK WINS! PUNK WINS!~ MARK OUT!~ FUCKING A!~
Съзнавате ли, че всички шампиони в Raw са под 30? Някой сигурно е дал подробно упътване на Vinnie Mac как да използва мозъка си преди стотина години и четенето му най-сетне се отплаща! Просто не мога да повярвам. И сега… колко от ва искат да се обзаложат, че WWE ще прецакат всички в рамките на месец, ако не и по-малко? Радвайте се на Punk, докато можете. Едва ли ще има втора възможност.

И така, без малко да забравя - редовете за ИнфоДар:

- “Саблено море” (веднъж и те да улучат едно заглавие) излезе преди месец на пазара и познайте кой беше прав за имената на ogre-тата? Йо, не се оглеждайте! Говоря за себе си! Те отново са човекоядци и людоеди. СЕРИОЗНО, колко е сложна употребата на думата „огре” или „огър”, ако щете? Не е ли съвършено лесна за изписване в сравнение с другите? И освен това – ТОВА Е ШИБАНА РАСА ОТ FR! Не можеш да променяш имена на раси, само защото така ще е по-подходящо „на български”! Българският език SUCKS DONKEY BALLS по отношение на фентъзи терминология, така че не можеш да опитваш да превеждаш всичко! НЕ ВСИЧКО Е ЗА ПРЕВОД! Не съм се чувствал по-ядосан, че ИнфоДар е единственото издателство, което издава книги на Wizards of the Coast. Да не говорим, че е получило награда за най-добро издателство за 2007. Защо? Може би заради великолепно скапания начин на издаване, отказването да допечатва търсени книги, бавното издаване на обявени книги, ИЛИ ЗА ТОВА, ЧЕ ОБРЪЩАТ НАДПИСИТЕ НА РЪБЧЕТАТА НА ПОСЛЕДНИТЕ КНИГИ В ПОРЕДИЦИТЕ СИ! Не съм сигурен кое от всичките е причината, но последното определено си го бива. Вижте това:

Забележете колкото подробно се различава книгата „Саблено море” от собствената си поредица. Даже не мога и да я погледна! ИнфоДар може само да се радва на монопола си, защото ако имаше дори едно друго издателство на книги от WotC… Така че, Fuck You наградата за средата на 2008г. присъждам на издателство ИнфоДар!

Извън тъжните теми като мозъците на ИнфоДар, които могат да се конкурират само с тези на WWE, ми се ще да публикувам и списък с най-интересните мачове на 2008г. засега:

• ROH World Title: Nigel McGuinness © vs. Austin Aries (ROH Rising Above)
• ROH World Title: Nigel McGuinness © vs. Bryan Danielson (ROH 6^th Anniversary Show)
• ROH World Title: Nigel McGuinness © vs. Austin Aries (ROH Supercard of Honor III)
• ROH World Title: Nigel McGuinness © vs. Tyler Black (ROH Take No Prisoners)
• ROH vs. Dragon Gate: Kevin Steen & El Generico vs. BxB Hulk & SHINGO (ROH Supercard of Honor III)
• Austin Aries vs. Roderick Strong (ROH Undeniable)
• TNA World Title: Kurt Angle © vs. Christian Cage (TNA Final Resolution)
• TNA World Title: Kurt Angle © vs. Christian Cage (TNA Against All Odds)
• TNA World Title: Kurt Angle © vs. Samoa Joe (TNA Lockdown)
• Kurt Angle vs. AJ Styles (TNA Slammiversary)
• No DQ, TNA Knockout’s Title: Gail Kim © vs. Awesome Kong (TNA Final Resolution)
• TNA Knockout’s Title: Awesome Kong © vs. Gail Kim vs. ODB (TNA Destination X)
• Hardcore Street Fight, X Division Title: Johnny Devine © & Team 3D vs. Jay Lethal & Motorcity Machine Guns (TNA Against All Odds)
• TNA X Division Title: Jay Lethal © vs. Petey Williams (TNA Destination X)
• TNA X Division Title: Petey Williams © vs. Kaz (TNA Slammiversary)
• King of the Mountain, TNA World Title: Samoa Joe © vs. Robert Roode vs. Booker T vs. Rhino vs. Christian Cage (TNA Slammiversary)
• Lethal Lockdown: Christian Cage, Sting, Matt Morgan, Rhino & Kevin Nash vs. Tomko, AJ Styles, Team 3D & James Storm (TNA Lockdown)
• LAX vs. Motorcity Machine Guns vs. Rock ‘n Rave Infection (TNA Destination X).

Remus out! Have a nice fucking day!

PPV of Honor VI

“How many cares one loses when one decides not to be something but to be someone.”

Coco Chanel

30 май 2008г., денят, в който излиза шестото PPV на Ring of Honor. И само вижте корицата – аз съм ДОВОЛЕН. Да не говорим за всичко, което има на шоуто – от създаване на претендент, през забавни мачове, до създаване на Звезда. Ето това ни предлага то:

ROH Take No Prisoners PPV –

Ревю: Маргарет Вайс и Трейси Хикман – част 1

“There is no great genius without some touch of madness.”

Seneca

Ревютата на Салваторе са отменени поради индустриални количества bullfuck в книгите, за които исках да пиша. Когато прочета Sellswords на БГ, ще се върна.

Но сега това не е важно. Миналото е зад нас, а ние гледаме напред… или встрани, или кръстосано, де да знам как са очите на другите. Затова минавам направо към следващите автори, както и към друга поредица в друг фентъзи свят – DragonLance! Признавам, че не съм чел много от DL, всъщност съм чел само от тези двамата, но каквото съм чел е просто превъзходно, няма как да не споделя наблюденията си с някой, който е чел или би искал да прочете книгите. Сега, щеше ми се да започна с поредицата “Хрониките на Драконовото копие” (Dragonlance Chronicles), ала поради глупост, ИнфоДар са решили да пуснат първо “Легендите на Драконовото копие” (Dragonlance Legends), затова бях принуден да прочета първо тях. Прочетох “Дракони на есенния здрач” (Dragons of Autumn Twilight), първата книга от „Хрониките”, по която беше пуснат и един визуално садистичен филм, но не съм имал време да прочета и другите две, затова ще започна направо с „Легенди”. И така:

DragonLance Legends –

Sixth Slammiversary Show!

“Yesterday I dared to struggle. Today I dare to win.”

Bernadette Devlin

На 8 юни, TNA достигна шестата си годишнина с шоуто Slammiversary!
И както винаги запази качеството на това шоу на добро ниво, доставяйки три особено добри мача, два не-толкова-лоши, едно чудовище, един лос и едно паметно събитие. Remus Willmore, with association with LuserArts Ltd., ви представя:

TNA Slammiversary 2008 PPV –

The Remus Fantasy (#14) - The Aeons

“I had never seen anything like it in my life. Sure, it was a little scary, but still… I could feel a strange kind of gentleness from it.“

Tidus

И така, преди да скочим към следващата игра от поредицата, остава да се каже само още едно нещо за FFX. Иде реч за аеоните.

Аеоните са физическата проява на fayth. The Fayth, както вече беше споменато, са духове, обитаващи статуи и контактуващи с призователи в специалните Стаи на Fayth. Използвайки тази връзка с призователите, the fayth могат да реализират „съня” си и да създадат могъщо същество, наречено аеон. Повечето аеони имат общи черти с душата, която ги създава.

Ето го и списъкът с аеоните във FFX –

The Sacrifice PPV

“The important thing is this: To be able at any moment to sacrifice what we are for what we could become.”

Charles Dubois

Така… мина Sacrifice и аз съм БЕСЕН! Имам малко настроение да ревюирам това шоу, но над всичко съм професионалист (на когото не му плащат!), затова ето и тазмесечната порция BULLFUCK!

TNA Sacrifice 2008 PPV –