The Willmore Chronicles (#8) - Are We There, Yeti?

Добре, опитвам се да видя, да схвана, да разбера какво става с TNA в момента, но просто не мога. Сякаш беше вчера, когато отвсякъде валяха коментари от типа на „TNA се справя много добре с шоутата си”, „Прекрасни мачове в TNA”, „Яко промо се получи”, „Booking-а е на най-висше ниво”, „Impact е найд-брото седмично шоу”… Днес не мога да чуя колко добре се е справил Крисчън Кейдж в интервю (все едно да не мога да чуя как Леброн Джеймс е вкарал кош… please). От Bound For Glory 2006 сякаш настана някаква велика „намразете TNA” кампания и лоши коментари за продукта валят. Кърт Енгъл дойде в TNA – но това не промени нищо. Получихме мач-мечта в лицето на Енгъл и Самоа Джо. И това не промени нищо. Защо?

Не знам…

Но нека погледнем какво се случва в TNA в момента, започвайки от настоящите вражди.

James Storm vs. Chris Harris – Макар в тази вражда да участват и Пити Уилямс и Джаки Муур и Гейл Ким, основата на враждата са именно тези двамата. Те започнаха преди… три или четири месеца и досега единствените им срещи са две нахлувания на Харис в миналите две седмици. Уилямс бива пребиван всяка седмица, за да може Харис да се изяви в пълна светлина като единствения, който ще надвие Сторм. Не трябва така. Вярно, Уилямс имаше нужда от face turn от сума време, но защо точно при LAX? И защо започна да се занимава точно с AMW? Защо в момента не е в Х дивизията, където може да даде много повече и където в момента има най-голяма нужда от звезди?

Не знам…

Sting vs. Abyss – Пет месеца. Пет месеца минаха, а двамата все още влизат в ринга един срещу друг. Писна ми от тях. Стинг направи колкото можа за Abyss, следващия моля. Вярно, двамата правят все по-добър мач с всеки изминал месец, но с всеки изминал месец мачът между тях е все по-странен. Първо имаме странната дисквалификация на Genesis. После некадърния край в тройния мач на Turning Point. После светкавичната елиминация на Abyss на Final Resolution. После и абсурдния Prison Yard мач на Against All Odds. Сега пък следва Last Rites мач. Last Rites е заглавие, използвано в 15 вида мача. Някой ще изясни ли точно кой е истинския? Още повече, че сега на Abyss му изпадна единия крайник – Джеймс Мичъл вече не е в ъгъла му и няма да бъде и занапред. Сега от феноменалния Abyss, правещ всички видове hardcore spots в името на забавлението и притежаващ най-добрата уста в лицето на Мичъл, сега остана само ръмжаща черупка, стараеща се да не изгуби популярност чрез мачовете си. Остава да му махнат и маската и вече го отписвам. Какво се случва? Ще има ли промяна? Ще има ли търн? Още ли ще враждува срещу Стинг? Това за последно ли ще е?

Не знам.

Kurt Angle vs. Scott Steiner – Говорейки за вражда, възникнала въз основа на никакъва причина, geez… Вярно, двамата може и да скалъпят един приличен мач… for me to poop on… може и Стайнър да дава прилични, прекрасни… не, феноменални heel интервюта и такива изяви, но това е единственото хубаво нещо във враждата им. Защо някой ще си мисли, че от вражда, възникнала без причина и тръгнала по моста само заради някакви обиди, ще излезе нещо добро?

Не знам.

AJ Styles vs. Rhino – Още? Well, fuck that… ако не беше Elevation X, щях да дам skip на следващия им мач. И от тях ми писна. Това също е вражда, водеща началото си от 13 години. При това в що-годе безсмислено скарване. Обожавам да гледам AJ като heel, да той е феноменален, знаем. Но нека да е heel и срещу някой друг, това ми омръзна преди 15 gimmick мача. То не беше обикновен мач, то не беше Last Man Standing, после и Motor City Chain и сега Elevation X… Искам почивка, тази вражда се проточи повече от Edge и Cena. Даже я кара да изглежда добре, с тази разлика, че тук face-а знае какво е загуба. Което ми напомня, че Райно отдавна изгуби причина да бъде в TNA. От боксова круша на Джарет, той стана боксова круша на Джо, после на Крисчън, и сега на AJ. На някой пука ли му за него изобщо? Защо TNA започва да уважава все по-малко опитните хора, с които разполага? Защо изведнъж започнаха да проточват враждите с 33 месеца?

Не знам!

Chris Sabin vs. Jerry Lynn – А, ето нещо, което да прикове вниманието на някой TNA Old School фен. Лин си е атракция – и тогава, и сега. Гледаме типичната вражда минало срещу бъдеще и засега бъдещето печели, което е добре. Но миналото продължава да получава шансове, което е зле. Бъдещето е шампиона, което е добре. Но миналото не спира да печели пробързани мачове със стълби и стана избор на още по-древното минало за претендент, което е зле. И сега миналото получава 2 от 3 шанса да спечели Х титлата. Е, това е зле. Защо трябва Сейбин, вече доказал се превъзходен хийл и шампион, да губи за пореден път титлата, вместо да мине към по-свежа вражда? Имаме Дът, “Macho Homie” Джей Савидж/Ранди Литал, Алекс Шели (който има ОГРОМНА нужда от титла) и THE Austin Starr, защо не някой от тях? Видяхме Лин на ринга, видяхме, че още го може, защо пък трябва и титла да получава?

Не знам!

Eric Young vs. Robert Roode – Колкото и забавна да е тази вражда, тя се развива със скоростта на мозъчна клетка в главата на Арн Андерсън, когато мисли за СМ Пънк. Обожавам тази вражда, много ми харесва, че искат да направят нещо с Рууд. Забъркайте го с големите риби, а не с Янг, който в свой ред има нужда от сериозен run в някоя дивизия. Нима е толкова трудно да се види? И изобщо гледа ли някой?

Не знам!

Team 3D vs. LAX – Две думи – ЗАЩО ОЩЕ?

Не знам!

С кого, ПО ДЯВОЛИТЕ, враждуват Крисчън Кейдж и Самоа Джо?!

Не знам!

Както се вижда, проблемът е ясен. Досега всички се оплакваха, че в WWE виждат още от същото и затова търсеха разнообразие в TNA, където враждите са достатъчно кратки, че да бъдат забавни и хората да искат да ги видят отново. Сега обаче, във всяка една вражда, с всеки проточващ се от бавно по-бавно месец, TNA представя още и още от същото. Видяхме Turning Point. Видяхме Final Resolution. Видяхме Against All Odds. 80% от мачовете в трите PPV-та са идентични, само името им е сменено. Сега има Destination X, в който няма да има Ultimate X мач, в който участва Кристофър Даниелс. Също така на този DX отново ще видим… 3 или 4 мача, които се повтарят и в миналите турнири. Моля ви. МОЛЯ ВИ, дайте нещо ново. 5 месеца гледам повторения на едни и същи мачове. Fuck, в момента ми е по-интересно да гледам ECW, за да видя какво прави Marcus Cor Von или на кого ще джобне CM Punk днес, отколкото да гледам мач на Импакт, в който ме е страх да мигам, защото може да приключи всеки миг. Дори и промотата на Дейвид Сахади ги няма. И какво стана с Кристи Хеми? В момента само три имена ме задържат пред монитора – Christian Cage, AJ Styles и Alex Shelley. Никой от тях обаче не се развива. Не издържам вече. Какво прави TNA? В кое се крие причината? Защо трябва да се случва това? И на Lockdown ли ще гледаме още повече от същото във вече баналните количества?

НЕ ЗНАМ!!!