Earlier this week, the TNA Wrestling family lost a very special person when Jill Jarrett – wife of Jeff Jarrett and the mother of three young daughters – passed away. We hope all of our fans will keep the Jarrett family in their thoughts and prayers in the coming days. On Thursday morning, the entire TNA staff along with hundreds of friends and family came together to say goodbye to Jill. Following the memorial, TNA producer David Sahadi wrote the below column in her honor…
Духът на Борбата: Джил
От Дейвид Сахади
Това е повтарящия се цикъл на живота. Децата се раждат, растат. Родителите остаряват, умират.
Но не трябва да се случва по този начин, в подобна съкратена форма.
Не, със сигурност не, когато умиращата жена, макар младостта и жизнеността й да са били отнети отдавна, е само на 37 години.
Не, със сигурност не, когато умиращата жена е майка на три прекрасни и умни – но твърде млади – дъщери, най-възрастната от които е на десет, най-младата – едва на три.
И не, със сигурност не, когато отдаденият съпруг на жената стоеше непрекъснато до нея, като постоянен обичащ партньор и източник на оптимизъм през всички дни и нощи на всички трудни години, специален човек, който през последните дни буквално даде собствената си кръв, надявайки се, че тя може да оцелее още една седмица, още един ден, или поне още един час.
Не, в такива случаи животът не изглежда справедлив. Изглежда жесток, студен, нечестен.
„Защо лошите неща се случват на добрите хора?” бе старият въпрос, използван от министъра на погребението й.
„Е, не мога да отговаря на това – призна той. – Не зная защо. Но мога да кажа, че в големият план на разкриващото се добро често се случват поредица от лоши неща. Изглежда това е част от пътя.
Във времена като това, всички се борим с емоциите си. Мнозина се борят със собствените си форми на вярвания за добро и зло, правилно и грешно. Някои, в негодуванието и страданието си, се борят с Бог.
Тогава идва прозрение, разкритие. То е навсякъде. То е в хората, докоснати от живота й, раздвижени от присъствието й.
Стотиците, които се събраха в този безоблачен пролетен ден слушаха внимателно в изречените думи, почувстваха сантименталностите. Те бяха стари и млади, роднини и приятели, някои делящи кръвни връзки, всички делящи духовни връзки. Макар да изглеждаха като опечалени, те бяха прозиращи. Макар да плакаха със сълзи на скръб, те също така деляха сълзи на признателност, на любов, всички в този ден, за да се радват на богато изживян живот, на жизнено изживян живот, живот, изживян с християнство до мозъка на костите, със състрадание, смелост и грижа като кормилото на душата й.
Много дълго мнозина от нас се надяваха на чудо; за някои от нас ние чакахме твърде дълго, за да осъзнаем, че чудото през цялото време се разкрива пред нас. Тя някога беше надежда, тъга. Сега е учител, вдъхновение.
Някои казват, че тя е „изгубила” жизнеността си в битката с рака. Истината е, че тя е победител. Тя оцеля много по-дълго, отколкото дори най-оптимистично настроените експерти бяха предсказали. А прекрасното й наследство – дъщерите Джослин, Джаклин и Джарин – са живо наследство, че дори и в смъртта тя остава победител.
„Песента на морето замлъква ли на брега или в сърцата на тези, които я слушат?” – попита великият поет и философ, Калил Гибран.
Съдейки по множеството събрали се да си спомнят за един великолепен и благословен живот, нейната песен остава, в много хора, на много места, за времетраене, което никой не може да разбере.
Нейната песен е хармония за борбата и завоеванието, болка и радост, упорство, саможертва и, накрая, вяра. Това е мелодия за безвременната радост.
Нейната песен е за Даването, за чистата, безгранична Любов.
Нейната песен е едино от най-великите съкровища на Живота.
