Първото издание на Willmore Chronicles беше посветено именно на разглеждане на ростера на TNA. След събитията от последните дни и седмици, ростера на TNA си е почти нов, така че спокойно мога да повторя изданието. Дори ще прегебрегна за малко пренебрежението към WWE и ще направя и една ревизия за Raw, SD! и ECW. Естествено, започваме с по-важното – а именно TNA:
“The Monster” Abyss – Abyss има бъдеще в тази компания. С всяка нова доведена WWE звезда, това бъдеще среща затруднения, но ако TNA запазят разсъдъка си, той ще стане още по-голямо име в компанията. Години с Джим Мичъл и месеци със Стинг издигнаха Abyss до нещо повече от поредното Чудовище за Масово унищожение (като Кхали, ECW’s Big Show, Snitsky и т.н.). Той е MWA (Monster With Attitude). На хората им пука за Abyss и досега той не е правил нищо друго, освен да се жертва отново и отново, за да забавлява всички, които го гледат. Освен Енгъл, Кейдж, Джо и (евентуално) Леснар Abyss е следващия сериозен претендент за TNA титлата (отново).
“The Phenomenal” AJ Styles – Доста хора не обръщат внимание на това, но според мен евтината победа на Енгъл на Hard Justice уби Стайлс. Досега, в продължение на пет години, Стайлс си изгради стабилен образ, като Mr. TNA, ЕДИНСТВЕНИЯТ Triple Crown Champion на TNA. За мен TCC значи много, особено когато е пазена за едно лице толкова много време – че в ROH няма нито един TCC! Сега Стайлс е един страшно забавен образ и нищо повече. Докато е държан зад сцената, друго не може и да го очаква, но ако Christian Coalition пусне един участник в Х дивизията, Стайлс с лекота може да върне стария си блясък. Веднъж щом напусне тази коалиция, колкото и да ми липсва silly friend образа му, той просто трябва да стане един претендент за TNA титлата. Все пак защо да е Mr. TNA, ако не е държал TNA титла?
Alex Shelley & Chris Sabin – The Motor City Machine Guns – Това е най-обещаващият отбор, който съм виждал от ерата на LAX (струва ми се, че беше много отдавна) насам. Те буквално имат всичко – могат да са сериозни, могат да са забавни, бързи са, технични са, страхотни са! Всеки от тях е идеален претендент за Х титлата, а заедно са съвършената заплаха за отборната дивизия. И същевременно, съмнявам се, че ги използват в пълен потенциал. Ако трябва да им сложа етикет, веднага ще кажа, че те са TNA’s London & Kendrick. Два феноменални таланта, които всъщност могат да са отбор и все пак ги подхвърлят насам-натам без особена цел. Не са претенденти, нямат вражда, дори ги няма Paparazzi Productions за някой друг забавен задкулистен сегмент. Какво е това?!? Явно Кевин Неш е прав – размера има значение!
“The Punisher” Andrew Martin – Мартин в TNA? Винаги съм бил против и нищо не се е променило. Харесвах Тест през 2000/2001, но сега това е просто един (буквално) надут човечец, който не може да има сериозна роля в компанията и само измества TV и PPV времето на други, отдавна заслужили звезди. Той не може да е сериозен претендент за нито една титла, няма подходящ партньор за отборната дивизя. Дано Мартин + TNA е краткосрочно уравнение.
BG James & Kip James w/ Roxxi Laveaux – Voodoo Kin Mafia – Три думи. Времето. Им. Изтече. Те вече нямат дори смехотворен шанс за претенденти в отборната дивизия, а никой от тях не става за участник в другите дивизии. Кип продължава да си бъде забавен и не се съмнявам, че от него ще излезе един awesome heel, но ще е awesome heel без място. Ако TNA мине два часа, може и да се намери някаква роля, но засега това е положението. Остана Рокси. Обожавам The Voodoo Queen! Дано по-скоро се открие женска дивизия, защото искам да я гледам в действие. Nikki Roxx може да е but’erface, но Roxxi (или Roxy, някой ще уточни ли най-сетне?!) Laveaux има внушителна визия.
“Black Reign” Dustin Rhodes – Тук дори няма място за три думи. По-скоро две букви: Н. Е. Не знам доколко е успешен опита да съживят черния Голдъст, но не ми пука. Не харесвам Голдъст и този вид не остава по-назад. Колкото по-скоро приключи с Крис Харис, толкова по-скоро да се маха, в TNA просто няма място за него, независимо колко часа TV време има.
Brother Devon & Brother Ray – Team 3D – Със заминаването на Brother Runt 3D останаха без брутален bumper, самостоятелен brawler и пияница. Остана им само отборна игра, но дори и тя е изиграна. Видяхме всичко, което Team 3D може да предложи – ECW 3D, All-time Champions 3D, Mafia 3D, Singles Champ Wanna-be 3D и Bully Heel 3D. Държаха титлите, когато на TNA им липсваха отбори и сега просто се лутат безцелно назад-напред из отборите като Линдзи Лоан в рехабилитационен център. Каква роля може да е останала за тях? Минаха през вражди с AMW (които вече ги няма), Team Canada (които вече ги няма), Naturals (които вече ги няма), VKM (които не се знае дали ще ги има), LAX (които вече не са същите), преди се готвеха за мач срещу Styles & Daniels (които вече ги няма), а сега се заеха със Steiners. След враждата просто не ги очаква нищо. А и договорите им изтичат скоро, доколкото чувам, тъй че едва ли ще гледаме много 3D занапред.
“Wildcat” Chris Harris – След Slammiversary бих се заклел, че Харис ще бъде един от постепенно пушваните борци в ростера. След разпадането на AMW си мислех, че никога няма да си намери място, но ето, че грешах – Harris is awesome! Враждата му с James Storm, макар и състояща се от един-единствен сериозен PPV мач, ще си остане запомнена като стъпка No.1 по пътя на величието. Сегашната историйка с BR повдига малко съмнения относно това бъдеще, но стига TNA да не му дръпне един Mantell-Serotonin сегмент, той би трябвало да squash-не Роудс и да продължи нагоре в карда. Смея да твърдя, че когато TNА стане 2 часа и ако включи още една титла, той ще е първи претендент за нея.
“The Instant Classic” Christian Cage – Въпреки че непрекъснато участва в нещо, в момента Кейдж няма точно-определена роля. Просто враждува със Стинг и Abyss, докато не се появи Judas Mesias. След това никой не знае какво ще се случва с него и коалицията му, а аз мога само да гадая. В един смел fantasy booking бих предложил да върнат Джеф Джарет, който да стане начело на огледална на кричсъновата коалиция, състояща се от него, един Томко- и един Стайлс-образен кечист (например Морган или Мартин за Томко и Казериан или Уилямс за Стайлс). Докато Джо не стане TNA шампион Кейдж няма никакъв шанс на главната сцена, а засега дори не знаем дали това изобщо ще се случва. What of him now? Who knows? Е, поне ще продължава да радва с безумно смешните си сегменти.
Christy Hemme – Преди седмица казаха на Хеми да не се появява на Hard Justice и на записите на Импакт на следващия ден. Това не е на добре. В никакъв случай не съветвам TNA да освободят Хеми. Могат да имат само една като нея. Махайте Хойт, на кой му пука, но оставете Хеми. Уж прекара няколкомесечен курс при Скот Д’Амор, а все още нямам представа какво може на ринга. Нека Импакт стане два часа и я включвайте в женската дивизия. Дотогава никой не знае. Моля се само да не е уволнение. Rated: Bow chicka bow wow!
“Showtime” Eric Young – Откакто Team Canada слезе от ефир, Ерик няма друга роля, освен да враждува с Робърт Рууд. Това беше преди около година и половина. Не че се оплаквам от враждата им, мисля, че са идеална комбинация – човек, който всички харесват и arsehole, който държи да е нещо голямо и е мразен от всички. Подозирам, че тази вражда ще приключи истински на Bound for Glory (where it all ends… again). Когато това стане, Ерик задължително трябва да получи роля в Х дивизията. Винаги съм смятал, че ще е идеален участник там.
“Fallen Angel” Christohper Daniels, Senshi & “Primetime” Elix Skipper – Triple X – Даниелс вървеше нанякъде, докато враждуваше със Стинг. Вражда на midcarder със Стинг си е обещание за величие. Но TNA дръпнаха щепсела преди да се превърне в нещо сериозно. Затова дойде Скипър и XXX се върна. Хубаво. Много добро попълнение за отборната дивизия. Любопитно ми е, тогава, защо в момента Даниелс враждува самостоятелно с Литал? И Защо върнаха Скипър, като досега е имал максимум два мача с минимално участие, при това очевидно не е във форма? Харесвам ХХХ по три причини – 1. Роля за Сенши, 2. Роля за Даниелс, 3. Нов отбор. Не го харесвам по една – Отбор без роля. Когато Даниелс приключи с Литал, ХХХ трябва да се върнат към MCMG и да довършат започнатото с една тримесечна изморителна вражда и след това… е, TNA си имат сценаристи, гледайте тях, не мен.
Gail Kim – Като изключим уволнението, всичко казано за Хеми (+ bow chicka bow wow), важи и за Ким. Глава на женска дивизия. Точка. Засега си има прилична поддържаща роля в сериала “The Roode, The Busty & The Young”.
Raven & Havok – Serotonin – Серотонин е съществуващ само на хартия отбор. С отплаването на Бентли, двамата губят всякаква роля в ростера. Харесвах този отбор, но TNА му дръпнаха един Mantell и вече няма значение. За Дивайн имам две предположения – а) получава билет за концерта „5-ма уволнени и дубльора им” и б) отива на нивото на Sharky. Бих се радвал да го видя като някакъв сериозен претендент в Х дивизията, но TNA се постараха този шанс да не просъществува никога. Рейвън, от друга страна, е нещо друго. Виждам, че доста хора го биха уволнили, но аз обожавам TNA Raven. Давайте му микрофона по-често, дайте му повече възможности в ринга. Зная, че има проблеми със здравето, но виждам, че се подобрява, поне ако съдя по Raven-Kaz от HJ. Рейвън си е страхотен и винаги ще бъде. Дори да не е кечист, той показа, че може да ръководи отбор. Бих се радвал да го видя в роля, подобна на тази на Шейн Дъглас и Naturals. Серотонин беше нещо подобно, но дори не получи шанс.
Homicide y Hernandez – LAX – Помните ли LAX по това време миналата година? Тогава те ставаха следващото голямо нещо. Те получиха шанс и се възползваха, давайки 110% от себе си и БУМ, вражда на годината в САЩ, БУМ, 2 MOTYC срещу Стайлс и Даниелс, БУМ, 2 отборни титли. Но тогава си имаха Конан за уста. Сега Хомисайд уж заема тази роля, но според мен заедно с Конан си отиде една значителна част от отбора им. Надявам се Хектор Гереро да не се опитва да запълни тази празнина, а по-скоро да докарат някой друг beaner с добър mic skill. Враждата им с 3D беше прилична, но само толкова. Сега се надявам да вземат роля в един WWE vs. ECW vs. WCW vs. TNA отборен спектакъл, какъвто се получи като сегмент преди месец, но ако и това не стане… ъх, какво ли ще става тогава с тях? Естествено, ако не в отборната дивизия, Хомисайд може да поеме една роля в Х дивизията, но тогава какво ще става с Хернандез? Само времето ще каже. Въпреки че не виждам никакви изгледи.
“Cowboy” James Storm w/ “The Pride of Tennessee” Jackie Moore – Голяма част от казаното за Крис Харис важи и за Сторм. Човекът е отличен brawler, плюс това има образ с характер и е забавен. The Drunken Cowboy си е страхотна роля, стига да има с какво да се съчетае. Комбинацията с Райно – алкохол срещу трезвеност – беше страхотна идея, но среща трудности в доставянето. Естествено, че ще среща трудности, кой човек с всичкия си би гледал на Райно като на сериозен претендент за каквото и да е? Следващия опит може да е по-успешен. Джаки Муур, от своя страна, има всичко, което може да се иска от претендент в женската дивизия. Обобщено, двамата има още какво да показват в TNA.
James Mitchell – Липсва ми. Ако има нещо, което искрено съм харесвал в TNA, то това са промотата на Мичъл и неговото чудовище – тогава Abyss. Той е просто страхотен. Уникален, дори. Злият гении, компенсиращ липсата си на физика с истинско чудовище. Никога неомръзващият heel. И сега го чакаме със следващото му протеже – Judas Mesias. О, какво ли ще става тогава!
“Black Machismo” Jay Lethal – The No.1 contender за Х титлата. И съм сигурен, че ще бъде следващия шампион, измъквайки титлата от алчните лапи на подлия Енгъл. Странният му образ не е лош, напротив – ако е единственото нещо, което му позволява да се представя добре пред микрофона, защо да не го използва? Нали не му пречи в ринга? Досега Литал винаги е имал добри мачове и представяния срещу всеки член на Х дивизията и дори един запомнящ се мач срещу Джеф Джарет, който с лекота запрати overness-а му тогава в граница небе. Дори и в отборните мачове се справя страхотно със Сонджей Дът. Изобщо, за Джей Литал винаги ще има място.
“The King of the Mountain” Jeff Jarrett – Нямам представа дали Джарет ще се съвземе след знаете-кое. Дори не съм сигурен дали в момента разсъждава правилно при взимането на решения. Лично аз бих изчакал година преди да го включа в Импакт като дейно лице, но това съм аз. Нямам представа той какво би правил със… себе си. Той вече предаде щафетата на Стинг и Енгъл и Рууд, а какво ще става с него само той си знае.
Jim Cornette w/ Matt Morgan – Брилянтната уста на TNA. Не зная какво участие има той във вземането на решения зад кулистите, но вероятно е минимално. Не че ме интересува, и без това не разбирам кой-какво book-ва и кой-какво може и кой-какво не може. Въпросът е, че TV образът му върши работа, а сега има и допълнение – Мат Морган. Може да е намек, че някъде занапред Морган ще е деен участник в шоутата, а Корнет ще му е мениджър, може да е просто бодигард. Отново, времето ще покаже.
Kazarian – Следващото ново старо голямо лице в Х дивизията. Казериан (или Каз, уточнете най-после) вече е бил Х шампион и отскоро той ясно показва защо. Мач след мач с негово участие говорят за напредък и нищо чудно в скоро време да гледаме Каз срещу Мачизмо за титлата. Fuckin’ A. Друг е проблема, че ако доведат някой cruiserweight на WWE може мястото да стане заето, де…
Kevin Nash – Не искам да го гледам на ринга. Кечистът Кевин Неш вече е минало. Сега има Backstage Nash. Всичко с негово участие досега беше смешно и забавно и той никога не се проваляше в това начинание – Nash vs. Little Guys, Paparazzi Championship Series, Paparazzi Idol, Teaching Machismo, Dr. Nash. С който и да се срещне, превръща събеседника си в комедиен образ. Вижте “Stone Cold” Shark Boy или “The Olimpic Melancholist” Kurt Angle. Неш е брилянтен в сегментите извън ринга. Дано остане и продължава да забавлява… стига да стои далеч от ринга.
Kurt Angle – Да, голямо име е. Да, има много талант. Да, той е страхотен, и пред микрофона, и на ринга. Но TNA му възлагат твърде много доверие. Те на практика полагат цялата компания на гърба му. Като изключим Вито, досега е все “What Angle wants, Angle gets...” Нямам представа как иначе да го букват, но съм сигурен, че има и по-оптимален вариант. Вярно, засега Енгъл е най-важното лице в компанията, но така се ражда и арогантност. Иде Bound For Glory и всичко, което е Енгъл, трябва да бъде жертвано в името на по-голямото добро – Самоа Джо. След това Енгъл все ще има какво да прави – в компанията е пълно със звезди, които всеки би искал да види в един ринг и мач с него.
“The Ticked-Off Texan” Lance Hoyt – Хойт не става. Нямам представа какво повече да кажа. Не струва пред микрофона, а в ринга не се държи както би трябвало. Май съм го виждал в добра светлина само срещу Abyss, но той има такова въздействие. И той, като Хеми, е получил съобщение да не се появява на PPV-то и записите на Импакт. За разлика от нея, надявам се да не го виждам повече.
Mr. Backlund – Адски забавен, но само в малки количества. Обожавам го в интервютата и сегментите зад сцената. Скоро не съм го виждал, но се надявам да остане. Бих се радвал да го видя отново край Неш. Тъй че дано не се окаже уволнен, YOUNG MAN!
Adam “Pacman” Jones & Ron “The Truth” Killings – Отчаяната идея за внимание на TNA. Май вниманието, което получава TNA е по-скоро негативно. Дори е по-лошо – не негативно от медиите, а от собствените си хора. Кой идиот би заместил Джери Лин за Джоунс в кеч шоу? Don’t answer that. Сега другата гледна точка: Отборът с Килингс е умен ход. Макар не дотолкова, че първия им мач да е за отборните титли, улеснявайки стократно отговора кой ще победи, то поне дотолкова, че Пакман да има минимален шанс да се прецака. Като отбор, Килингс ще му покрива задника във всичко, в което не го бива, а и покрай него ще научи това-онова. Макар че не би трябвало да се притеснява за учене – доколкото разбирам, TNA са му осигурили стабилен тренировъчен екип. Засега не се очертава нищо смислено в бъдещето му – бих го етикирал Денис Родман ’07. Хей, на бас, че най-много ще suck-ва в selling.
“The Canadian Destroyer” Petey Williams – Ех, времената се менят, нали? Жестоко. За някои повече, отколкото за други. Нямам никаква представа какво се случва с Уилямс и се моля всеки ден да не го видя в списъка „Съкратени, защото назначаваме…” Уилямс има още много за даване на Х дивизията, и то сега, когато наистина има нужда от сериозни (и повече) претенденти. На фенфеста на Slammiversary Уилямс уж направил някакво heel промо за това как щяло да се чува за него след няколко месеца. Е, дано да е така, защото иначе – You got DUTCHED!~
“The War Machine” Rhino – Всички, които взимат Райно насериозно, да вдигнат ръка. С нотка на сарказъм ще отбележа, че вълната от ръце можеше да ми извади очите… ако я бях видял. И наистина, Райно отдавна не е нещо голямо… или средно… или каквото и да стои над jobber. 75% от мачовете му в TNA са загуби. Помните ли Shark Boy? Е, това е Шарки на тежката дивизия. Нямам представа защо Райно още не се е отказал. И Рей Чарлз може да му каже, че никога няма да има шанс в тази компания.
“The Dogface Gremlin” Rick Steiner & “Bog Poppa Pump” Scott Steiner – Job done. Няма какво повече да се каже. Скот имаше страхотни срещи със Самоа Джо и Кърт Енгъл, с брат му, Рик, получиха мача-мечта срещу 3D, вече просто няма какво да правят в TNA. Освен може би да останат в отборната дивизия, където да сеят хаос. Не е за изключване тази идея, стига да не се доберат до титлите.
Robert Roode w/ Miss Brooks – Всички мразят Робърт. Значи се справя повече от успешно в ролята си. Той си е awesome arsehole, който според мен има бъдеще. За мен той в момента е повече от това, което беше Джеф Джарет, когато за първи път го видях в WCW. Веднага щом приключи с Ерик, той ще има безброй възможности (надявам се) да се докаже. TNА започнаха за кратко една идея – словесна вражда за вниманието на Крисчън срещу Стайлс. Това беше страхотна идея, но приключи преди да пусне корени. Каквото и да е, Рууд все ще намери чий живот да трови. It pays to be Roode! За г-ца Брукс, е тя е приличен мениджър и докато помага на Рууд, винаги ще има роля.
“The Samoan Submission Machine” Samoa Joe – Това ТРЯБВА да е следващото голямо нещо. Енгъл ТРЯБВА да го направи звезда. На BfG той ТРЯБВА да победи. Чисто. Без намеси. Ако това не се случи, изминалите 3 години от кариерата на Джо са били нахалост. Ако той не стане TNA шампион, то просто вече няма да има смисъл в него. Kакто казва Робърт Рууд - If it makes no money, it makes no sense. По обратна логика – If it makes no sense, it makes no money. С всяка поредна загуба от Енгъл, подкрепата на Джо бива разклатена и скоро няма да остане нищо, въпреки че все още си остава голямо име и сериозна заплаха за главната сцена. Но все още ми е останала някаква вяра в TNA и стига да не дадат Джо като жертвоприношение на някой Леснар, той ще получи каквото заслужава.
Shark Boy – Яд ме е, че не получи повече време като Stone Cold Shark Boy, та било то и само по TNA Today. Онзи клип с Неш и Мачизмо ще остане незабравим. Като изключим това, Шарки си е Шарки – прилично забавен фейс, който винаги ще получава роля в spotfest или multi-X-div-man събитията на TNA.
“Guru” Sonjay Dutt – „Гуру” образът му е повече от досасен. Искам си “Original Playa from da Hymalaya”. То си е същото, като изключим досадната усмивка, която не слиза от лицето му. Направо ме вбесява! Изключвайки това, Дът си остава най-бързия човек в TNA. Думата „скорост” е изписана по лицето му и той може да превърне всеки мач в spotfest. Като изключим Шели, той е най-заслужилия, но не получил шанс за Х титлата. Извън Х дивизията, той формира страхотен отбор с Мачизмо, винаги изнасящ добри мачове. Но, за съжаление, и той никога няма да бъде нещо повече от бърз атлет.
“The Icon” Sting – Досега Стинг се справя страхотно в TNA. Помогна повече, отколкото навреди на Abyss, прекара доволно като качество и количество време като претендент за титлата и макар да не я държа дълго и да я изгуби още на първата защита чрез DQ, пак се справи добре. Договорът му не е за още дълго и е съмнително, че ще преподпише – сигурен съм, че времето му в TNA се равнява на половината от годините в WCW – но дори и така пак се справи задоволително. Щеше ми се да джобне и на Даниелс преди да напусне, но не може да имаш всичко.
Tomko – Адски внушителна личност. Когато го видях за първи път, се отнесох адски пренебрежително и дори ми беше досадно да го гледам, но сега с готовност мога да твърдя, че Томко е нещо голямо. Не само буквално. Ролята му в Коалицията на Крисчън до дадена степен напомня на Батиста в Evolution, но да се надяваме, че няма да има повторения. TNA не направиха грешка с Томко и той го доказва с всяко свое участие.
