И сега минаваме към ростера на… Raw. Мммм, откога не съм бил там. Сигурен съм, че ще има какво да се гледа, какво да се пише, върху какво да се размишлява, за кого да се надяваш и т.н. Хм…
Забележка: Мнението на автора е лично и се базира върху прилични познания за лицата, които ще коментира, събирани от резултати и впечатления на други лица.
Beth Phoenix – Не съм я гледал в действие. Нямам представа какво може. Други журналисти обаче, я смятат за добра и съм що-годе способен да се съглася, главно поради четенето за нея, докато беше в OVW (освен ако не я бъркам с някоя), както и от това, че не е била модел (въпреки че е с bow chicka bow wow статут).
Bobby Lashley – Лашли е масивна маса мускули и нищо повече. Чудя се на всеки, който може да го търпи повече от няколко минути. Олицетворение и модел на всичко, което WWE наема в тези дни – масивен външен вид и грахово зърно (което не се превръща в стебло) за мозък. Някои си твърдят, че има умения на ринга. Аз твърдя, че е идиот. Нима е голяма изненада?
Brian Kendrick & Paul London – The Fast and The Funny. Чудя се защо още не са станали отборни шампиони в Raw. Дори и да ги спечелят, какво от това? Чудя се също защо изобщо са в Raw. В SD! поне щяха в един момент да се разделят и да враждуват за CW титлата. Сега трябва непрекъснато да са отбор. В мига, в който се разделят, всеки остава без роля. Дребни и бързи атлети като тях явно просто нямат място в този ростер.
Candice Michelle – Външен вид: Fuckin’ A. Умения: Blech… Никога не мога да възприема Кандис като сериозен кечист(ка). Въпреки че има bow chicka bow wow вид, изобщо не става за шампион. От друга страна, избройте ми колко от жените-шампиони всъщност са ставали, имайки предвид уменията им. Така че Кандис си е типичен представител на дивизията си.
Carlito – Карлито е cool as fuck. Повече му отива да бъде heel, въпреки че откъм умения показва повече неща като face. Все пак Карлито може да бъде посочен като бъдещето на тази компания… или поне щеше да може, ако беше с една идея по-висок и едър. Колкото и да е cool, каквото и да може пред микрофона, като heel или на ринга, той никога няма да постигне нещо повече от Intercontinental champion. Физически, това е невъзможно.
Charlie Haas & Shelton Benjamin – The World’s Greatest Tag Team – По дяволите, сменете името на този отбор! Що за шега? Направо им се подигравате в лицата. Никой не го взима насериозно и макар да отговаря до някаква степен на таланта им, те са далече от този ранк по очевидни причини. Никой от тях не е получавал реални възможности да постигне нещо и, отново, физиката им не позволява нищо повече от IC и отборна титла. Бих искал някой от тях (Хаас) да получи някакъв шанс дори за IC титла, но уви. А що се отнася до отбора им… докато държи Бенджамин далеч от самостоятелна кариера, аз гласувам с две ръце „за”!
Cody Rhodes – Поредното татино синче, вкарано в любимата компания за пари и евтина слава. Но тук е по-лошо: това татино синче засега не показва никакви умения. Ако има, добре е да ги вади отрано, въпреки че се съмнявам и в това. Хей, Флеър нямаше ли второ хлапе?
Daivari – Bitches, please… Какво прави той тук? В SD! поне щеше да води някаква борба за CW титлата, а в ECW – да води безсмислени мачове (всъщност той не беше ли там?!). Какво прави тук? Нищо, дори не съм го виждал на ринга. Думата, описваща го най-лесно, е безполезен. Нищо лично, D, но нямаш шанс дори за женската титла.
“Hacksaw” Jim Duggan – *sniker*… bwaHAHAHAHA! Познайте кой е още жив и в ростера. Дъган е държан тук само, защото все още може да предизвика няколко евтини pop-а. Ролята му се изчерпва с това. Вместо да го държат, WWE може да вземе някоя млада звезда и да се заеме с изграждането й. Явно все пак има нужда от такива (виж секция Контузени).
Jeff Hardy – А, най-ценният отстранен кечист в WWE. Ценен… да, ще се опитам да го приема насериозно и да не се смея на факта, че няма да види края на годината. Джеф не е Мат и не е singles материал. Той е добър в две неща – отборни мачове и мачове със стълби. В останалото е тотален sucktard и хората му се кефят, просто защото го помнят от дните на „яките Хардита”. Е, вече ги няма. Преживейте го! Този Харди достигна лимита си – спечели IC титлата. Вече може да участва в безсмислени вражди, докато не напусне.
Jerry Lawler & Jim Ross – The Raw Comms – Две думи: THEY. SUCK. Едно време може да са били кой-знае-какво, сега са един огромен шаблон. Всеки път, когато чуя “BAH, GAWD!” или “AHHH!”, ми иде да се застрелям. Защото ги чувам всеки скапан път, когато гледам Raw. Толкова ми е дошло до гуша, че гледам всеки мач без звук (ALL HAIL THE MUTE BUTTON!). Виждам, че сега правят размествания и двамата са недоволни. Дреме ми на коментатора, съберете Джоуи Стайлс и JBL.
Jillian Hall – Последно, когато имах нервите да я гледам, се правеше на глухата Бритни Спиърс/Брук Хоган/insert blond songstress. Тъй че не ме съдете, ако избягвам да я гледам, когато се появи на ринга с микрофон в ръка. Не мисля, че някога може да достигне титлата при жените, защото никой не я харесва, а това я прави… хей виж ти – Diva!
John Cena – Обичайте го, мразете го, но го уважавайте безрезервно. Кой може да извади тризвездни мачове от Кхали и Лашли при всеки опит? Сина. Може да няма огромни умения в офанзива, но прави всеки срещу него да изглежда като нещо велико. Да, царуването му е пресилено, но на кой друг да дадат титлата? Всички са контузени, а младите звезди не са достатъчно изградени за титла. Изобщо, в близко бъдеще няма изгледи някой да му отдели титлата. Най-голямата надежда за това Кен Кенеди. Дотогава, членове на Cuck Fena и PAC, мразете и уважавайте Сина.
“The Coach” Jonathan Coachman – Какъв е смисъла дразнещ устат идиот да има прякор “The Coach”, ако единствената му дейност в ринга е да отнесе зашеметител от Остин? Защото фигурира в името му ли? Букър не е “The Book”, нали? Относно образа му… who the fuck cares?
JTG & Shad – Cryme Tyme – Team Stereotype #1, The Blacks. Един от жалките gimmick teams в WWE. Дами и господа комедианти, специализиращи стереотипните вицове – Raw е мястото за вас. Тук има отбори от всякаква култура, само си изберете. Fuck, защо ли вече няма Carlos Mencia, тъкмо той е човека за задачата. Що се отнася до отбора, тези образи олицетворяват всичко, което хората мразят в черните и причината за расизма. Те не са смешни, те са банални; изпята песен; разказана история. Радвам се, че не се добраха до титлите, не че има голямо значение. Няма какво повече да коментирам.
King Booker w/ Sharmell – KING BOOKAH IS AWESOME! Откакто дойде в Raw, той влиза в стихията си, когато се добере до микрофон (питайте Jerome Lawler, James Ross, Joseph Styles, Tazwell и Jonathan Bradshaw Layfield). Подобрява се с всеки отделен път и с лекота мога да кажа, че с изключение на Кенеди, е най-забавния образ в Raw. Естествено, до завръщането на The King of Kings има броени дни, така че дните на слава на Букър тепърва започват да изтичат. Само проверете сайта – остават… я, два дни! А Шармел… е, колкото по-малко я показват, толкова по-малко самоубийства ще има по света.
Lance Cade & Trevor Murdock – Team Stereotype #2, The Rednecks. Непрекъснато чувам, че тия двамата са били добър отбор. Гледал съм близо десет техни мача, кое по-точно им е доброто? Пропуснах ли нещо в тези от три до петнадесет минути скука? Сега някой ще каже „Хей, те са отборни шампиони по някаква причина!” Да, има само един друг отбор, държал отборна титла в ростера, но Лондон се смее в „тъжни” сегменти. Тези двамата са… как да се изразя най-ясно… fucking pieces of redneck s*h*i*t*e. Браво, поне това ги прави добри heels.
Lilian Garcia – В сайта са наблъскали всичко живо, появявало се пред камера, освен съдиите. Къде е Чарлз Робинсън?!? А Лилиан… Fock ye, bitch, who cares a’boot ye?
Maria – Я, слабоумната журналистка that Punk bones. Е, поне нещо в образа й трябва да обяснява къде се намира. И поне да й бяха дали руса коса. Също бих предложил да я държат просто зад сцената с микрофон в ръка и да я държат далеч от ринга, където просто няма шанс. Невинната й малоумна персона става само за това… освен ако няма да се сгодява с Юджийн.
Melina – Единственият успешен опит да превърнеш модел в кечист. Тя всъщност е научила нещо и може да прави нещо. Някак не я виждам далеч от Нитро… ъм, тоест Морисън, но все ще намери роля – та тя обиколи абсолютно всеки сегмент в WWE през 2006 – oт MNM, през Триш, през Винс, през Флеър, та чак до Фоли. Next wetback, please…
Mickie James – Чудя се защо не й дръпнаха една Виктория и не я пратиха в SD! И без това вероятно няма да има изгледи да вземе женската титла, въпреки че е най-талантливата жена в трите ростера заедно. Би трябвало сега да щурмува шампионката, а не да кръжи около нея защото са… ye know… buddy faces.
Mr. Kennedy… Kennedy – Абсолютното бъдеще на WWE. След Сина и Edge, това е Човекът, който трябва да се научи да носи WWE на плещите си. Умел в ринга, пред микрофона, забавен, подходящ за всякаква роля, Mr. Money in the Bank. Simply the best. Този човек трябва да се махне от историята с копелето на Винс (отново, какъвто бащата, такъв и сина), да си намери една-две преходни вражди, я с Умага, я с Лашли, я с Ортън и скоро да бъде рамо до рамо със Сина, начело на дивизията си.
Mr. McMahon – Откъде да започна… Дърт, смахнат, изкуфял, перверзен, склерозен, малоумен, слабоумен, лекоумен, плиткоумен, дразнещ, банален, арогантен SOB. Да, прави те добър heel. Честито. Следва сериала „В търсене на човещина”. О, чакай, това е за надеждните случаи. Каквото казах за Шармел, важи и в този случай. Някога гений, но на каква цена.
“The Legend Killer” Randy Orton – Защо изобщо още използват това “The Legend Killer”? Откакто падна от Taker и Hogan, това е последния прякор, с който могат да го рекламират. Като изключим това, Ортън си е страхотен heel. Може да доставя, мачовете му са от сравнително до достатъчно добри и в него всъщност има хляб. Още едно от бъдещата на компанията. И стига да стои далеч от неприятности, точно това го очаква – голямо бъдеще. Сега враждата със Сина ще потвърди това, но вероятно по-късно го очаква вражда с Майкълс, която може да… забави… този напредък.
Robbie McAllister & Rory McAllister – The Highlanders – Team Stereotype #3, The Scotts. Жалко, че вече няма Mexicools (Team Stereotype #4 – The Beaners). Ако ги бяха пуснали тук, щеше да има Sterotype Olimpics! Иначе тези двамата са забавни на ринга, но нищо повече. Публиката всъщност ги харесваше в началото, но докато рекламираш някой с 0% мозъчна активност, той няма никакъв шанс да напредне. Никой ли не разбра, че в тази компания само американците имат шанс?!?
Sandman – О, сигурен съм, че той си запълва времето с нещо ползотворно. Кой ще пие бира зад кулистите, все пак? Sandman в Raw е една груба шега спрямо него… както и самото му назначаване. Дано поне му плащат добре, защото едва ли има някаква друга сериозна причина да е там.
Santino Marella – Boooring. Boooring. Boooring. След жалкия опти за някакъв стартов пуш, този няма никакъв шанс. Че той е смешник. Поредния pretty boy. Откога е с компанията? Месец? Два? Три? Какво е направил? Ъм, май нищо. Именно това и ще се промени. Нищо.
“HBK” Shawn Michaels – Не обичам Майкълс. Дори не го харесвам. Дори не започвам да го харесвам. Той е арогантен, глезен и свикнал на твърде много внимание SOB. От друга страна, трябва да му уважаваш постиженията и уменията. Почти всеки негов мач е повече от добър и е страхотен пред микрофона… извън shit-humor DX сферата. Не вярвам Майкълс (по-скоро се надявам) да получи последно царуване с титлата. Хиляди пъти е казвано, че на неговата възраст трябва да помага на млади звезди, а не да squash-ва туй-онуй, както знае най-добре с приятелчето си. Само питайте Ортън след няколко месеца.
Snitsky – Споменах ли думата „boooring”? Значи трябва да се повторя. Но ще добавя и Uuuuuugly! Нали уж тук имаше само pretty boys, този пък какво прави в „първокласното” им шоу? А, да – участва в squash мачове. В това наистина има логика. Все пак АБСОЛЮТНО всяко „чудовище” в WWE участва в безброй squash-ове преди да получи дори минимална роля в някоя история.
Stone Cold Steve Austin – Б. А. Н. А. Л. Н. О. Чудя се на хората, които още го харесват. Той винаги се появява на големи събития, винаги казва едно и също, винаги прави едно и също, винаги го прави към един и същи човек. Всяко негово участие е станало по-предсказуемо от пуш на WWE звезда в TNA. Образът ти мрази Винс, разбрахме го. Кажи му да го преживее, на мен ми писна. Austin vs. McMahon беше материал през ’98-’99 година.
Super Crazy – Сигурен съм, че в Raw върши по-голяма работа, отколкото би вършил в cruiserweight дивизията на Smackdown. Поне когато не бива скуашван от Снитски и когато изобщо се появява… хм, май с това участията му в Raw приключиха. Следва етикет: поредният wetback, неразбрал, че в WWE успяват само американците.
Todd Grisham – Ъгх… Виж Лилиан Гарсия.
“The Game”, “The King Of Kings” Triple H – О, Всемогъщи, върни се по-бързо! Без Теб Raw остана само с някакви смешници, опитващи се да бъдат heels, само идиоти, чакащи да чуят великия Ти глас, да разберат всемъдрото Ти мнение, да чуят кой ще успее и кой – не! О, Кралю на Кралете, в Raw има само някакъв си черен крал, който си мисли, че има правото да използва пълноправно тази титла, докато Ти си жив! Без Твоето величествено присъствие, пигмеите започнаха да завладяват upper mid-card-а, печелейки титли без Твоето знание и позволение! На главната сцена се настани един от Твоите провалили се да Те задоволят бивши лакеи и мисли, че може да достигне далеч в Твое отсъствие! Върни се скоро, о, Всезнаещи, о, Всемогъщи и Всеможещи! Какво ще правят феновете без Теб? Кой ще смазва мечтите на изгряващите звезди? Кой ще мъчи надяващите се на push, за които отговаря Великолепната Ти по мъдрост и външност съпруга? Кой ще пуска по една звезда на десетилетие да дотигне някаква минимална частица от величието Ти? Без Твоето присъствие толкова много хора получиха роли, които не заслужават – кой ще им ги отнеме? Кой ще коленичи в краката Ти и ще Те нарича Крал на Кралете, ако всички започнат да си позволяват волности, като надежди, например? Кой ще бие мъжки мажоретки, ще съчинява Holy Poop Jokes с Вашия побратим HolyBK, ще се противопоставя на Твоя баща – самия Бог? Кой ще издирва Неговото копеле и ще го смаже преди да започне да се развива в която и да е посока? Ами сега? Ами сега? (Note sarcasm.)
Umaga – Започнало като нещо адски глупаво и примитивно, но със забавен мениджър, сега Умага е точно обратното – нещо успешно, страхотно и без забавен мениджър. Умага сега изглежда по-талантлив, отколкото беше досадната squash машина отпреди няколко месеца. Супер, ако сега го дадете на Лашли, той ще стане още по-велик! Умага наистина изглежда като нещо голямо, но никога няма да достигне main event ниво. Неориентиран пигмей без уста със световна? Съмнявам се. Докато не получи мениджър, максимално достижимото за него ниво ще остане IC Champ.
Val Venis – Я, WWE’s Shark Boy в тежката дивизия. Винаги ще се намери кой да го ступа в Raw или кой да победи в някое незначително шоу като Heat. Ако трябва да дам оценка на Винъс и ако 10 е сравнително добър и полезен, то той е -5. Болезнено безсмислен.
William Regal – А, новият GM. След две години без GM, Raw най-сетне се сдобива с такъв. В момент на „най-голяма нужда”. Любопитно ми е какво е постигнал досега? А, да – да пренася TNA идеи в WWE вариант. Нищо ново под слънцето. Всеки лъже. Всеки краде. И като изключим думата „донякъде забавно” от уравнението, останалото може да се опише като жалка загуба на време.
