Чудех се дали да не пусна едно ревю на SummerSlam. Вчера се реших да го изгледам и два часа по-късно ми идеше да се застрелям. Изобщо, колкото и да се опитвам, не мога, просто не мога да ги разбера. Искам обяснение, мамка му! Докато се чудя дали да пускам StuporSlam ревю, иде реч за следващия ростер – ECW’s.
Забележка: Мнението на автора е лично и се базира върху прилични познания за лицата, които ще коментира, събирани от резултати и впечатления на други лица.
Armando Alehandro Estrada – Луд образ на Raw с Умага. Скапан, макар и логичен избор за, GM. В ECW той няма никаква роля. Всеки, назначен за GM на ECW трябва веднага да спре да диша, защото съществуването му току-що достигна нова низост. Какво толкова има да се ръководи тук? Следващия мач, който ще доведе до CM Punk vs. John Morrison, който Морисън ще спечели? А след това по-следващия и по-следващия и т.н. ECW GM = безсмислие.
Balls Mahoney – Всеки бранд трябва да си има jobber, нали? Е, ето го тукашния… или по-скоро един от тукашните, защото в ECW са в изобилие. Не съм гледал много с Махони, но винаги ми се е струвал забавен образ. Явно и публиката го харесва(ше). Но какво от това, на кой му пука за Топки, след като джобна толкова много пъти на толкова много хора? Not me…
Big Daddy V – Buuulshit! Buuulshit! Buuulshit! Скапан образ след скапан образ, ето това е V. Първо Royal Fat Dick V, после Evil V, после PIjama V, сега Big V. Глупост, след глупост, след глупост. И то не от сорта на Кхали – атракция. Това е просто една дебела, мазна (МАССС), малоумна и некадърна глупост. Всеки, искащ пуш за V трябва да се застреля.
Boogeyman – Какво казахме за горния индивид? А, да – Bulshit. Е, този тук е Wormshit. И двамата са същата глупост, всеки се състезава кой ще е по-отвратителен от другия. На вид, с действия, с умения – в каквото и да е зловещо, съществуващо само, за да дразни и отвращава хората, начинание. Fuck you both!
Brooke, Kelly Kelly & Layla – The Extreme Expose – Някой задържал ли се е до края на представлението им? Да, ако е идиот или не може да си го държи в гащите. Да започнем отзад напред. Layla е Нищо. Победителка в Diva Competition? Е, и? Тя е некадърна, малоумна и всичко останало, описващо всяка втора “diva” в WWE. Kelly Kelly е същата. Но дори още по-малоумна, защото не може да си запомни и името, затова има две еднакви имена -по-лесно се помнят. Добре, че я разкараха от Пънк! Booke is HOT! Жал ми е за нея, но уви, докато е тук и тя не е по-малко малоумна от останалите.
CM Punk – А, ето я единствената бързогаснеща звезда. Когато Пънк дебютира, той беше нещо ОГРОМНО (според някои). Всички знаеха кой е, всички викаха за него. Ако не вярвате, гледайте Survivor Series ’06. Дори и има уникален стил, различаващ се от този на кечисти в цели три(!) ростера! Какво стана след това? He got Andersoned: загуба от Hardcore Holly, загуба от Matt Striker. Сега печели всеки претендентски мач, само и само, за да изгуби от Джон Морисън на всяко следващо PPV. WWE имат нещо уникално в лицето на Пънк, но не го оценяват. Ако попиташ някой кой трябва да е следващата голяма звезда, освен Кенеди, всеки, който го познава, би избрал Пънк, защото е толкова ОЧЕВИДЕН избор. Вместо това, WWE го job-ват до дупка и с всяка следваща загуба, публиката губи все повече и повече интерес и кой ги вини? Пънк е идиот, задето изобщо е помислял да дойде тук. А сега… Congratulations, Mr. Hero To Zero – You are a DEE DEE DEE!
Elijah Burke – Малко мога да кажа за него, но думата „подценен” се явява най-често, когато го погледна. Вместо Пънк срещу Морисън, трябваше да гледаме Пънк срещу Бърк. Бърк е забавен, може да говори, има умения. Не виждам какво друго им трябва на WWECW, за да го включат в главната сцена. В момента той се лута безцелно, враждувайки (?) с Tommy Dreamer. Познайте какво ще спечели от тази вражда. Предавате ли се? Нъцки, нула, zilch.
Joey Styles & Taz – The ECW Comms – Joey Styles винаги си е бил доволен коментатор. Докато той заместваше JR в Raw, за първи път всъщност можех да гледам предаването със звук. Промото му преди да иде в ECW беше страхотно и изобщо, човека си е страшен с микрофона. Taz може малко да се е поизтъркал, но в никакъв случай колкото Rawментаторите. В сравнение с тях бих слушал дори писъците на Мелина с удоволствие. Стайлс и Таз си се справят много добре в ECW и ако този бранд някога спре да съществува (за което стискам палци и се моля всеки ден), се надявам да заменят Майкъл Кол, JR или Джери Лолър.
“The Shaman Of Sexy” John Morrison – Настоящият ECW шампион си е радост за окото. Сериозно, в мига, в който го видях като образ и чух пред микрофона, веднага забравих кой е Джони Нитро. Новият му образ е най-доброто, което се е случвало на Нитро откакто е в WWE. С него той показа, че може да е самостоятелен, че няма нужда от Матюс за партньор и от Мелина за уста, за да бъде страхотен. Като изключим баналните “15 Minutes of Lame Fame” сегменти (каквито има в абсолютно всеки бранд и всеки шампион по едно или друго време), Морисън е просто олицетворение на всичко, което се иска да има в WWE и каквото хората искат да гледат в WWE – външен вид, умения в ринга и умения пред микрофона. Естествено, сега идва и сегашното му състояние, а именно Този-който-бие-Пънк-на-всяко-PPV. Морисън ще продължи да бъде страхотен, ако го разнообразят – или с други претенденти, или да се превърне в преследвач на шампиона Пънк (което означава, че трябва да пусне титлата). Както при Пънк, така и тук публиката започва да губи интерес.
Justin Roberts – Момент… кой? Who the fuck is this guy?
Kevin Thorn – Едно от случайните сътворения на WWE. Торн е страхотен образ и освен това е човек, който може да го играе. Естествено, тук идват настоящите му проблеми – първо, образът му беше ограбен донякъде чрез орязването на частта с Ариел, а след това и съвършено доубит, като спря да му се обръща внимание. Хилядите мачове със Стиви Ричардс не помогнаха много за изграждането му. Торн е поредния пример за добре започнала звезда, но завършила в кофата.
“The Alpha Male” Marcus Cor Von – Обожавам Монти Браун! Още от TNA. Той има всички нужни качества за звезда в WWE и ако му се обръщаше повече внимание, сега Пънк щеше да преследва него, а не Морисън. Сега дори не зная къде е, какво прави и какво изобщо стана с него! Тъкмо му свикнах с името и коментаторите най-сетне прочетоха името на “POUNCE!” от гащетата му и той внезапно изчезна. Fuckberries!
Matt Striker – Това е един от най-добрите sellers, които съм виждал. Той може да sell-не всяка една хватка и това го прави отличен jobber. Но не, вместо да го сложи на мястото на Funaki, WWE решиха да му дадат роля на учител и да му дават безсмислени победи, които по-скоро вредят на другите, отколкото помагат на него (като над Пънк, например). Скоро не съм го виждал в ефир и силно се надявам това да продължи.
Mike Knox – Този още ли работи тук?
Nunzio – И този ли? Стига бе!
Rob Van Dam – А този защо е тук? Idiots…
Stevie Richards – Това е най-жалкото същество в целия ростер, ако не броим Пънк. Получава някаква реакция, бива squash-ван по десет пъти от почти всички в ростера и когато най-сетне получава някаква победа, и то на доскоро пушвана звезда, WWE убиват надеждата за пуш още в зародиш, връщайки го към жалката му същност на jobber. Не че ми пука, за мен той е никой, но ако някой някога прояви съчувствие, ще разбере какво се случва. I truly pity him.
The Miz – Най-досадното нещо EVER. Period.
Tommy Dreamer – WWE никога няма да реши дали да дава на този индивид пуш или не. Той непрекъснато се лута нагоре-надолу из бранда, първо печелейки срещу някакви звезди, после губейки от тях и после пак печелейки и тъй, в един неспирен кръговрат, който според мен винаги спира в една и съща точка – Dreamer the Loser. Той не може да има някаква реална надежда, че ще получи нещо там. Дано поне му плащат добре.
