* TBA = To Bitch About

Колко души са чували за специалността „Книгоиздаване”? Имайки предвид, че това е сравнително нова специалност (едва на 10 години за България) и я има само в Софийския и Великотърновския университет, едва ли много. Онзи ден един човек във влака ме попита каква специалност съм и когато казах „Ами, книгоиздаване”, реакцията му беше „А, т’ва нещо за влаковете ли?” Идиот. Тъй че…

 

Книгоиздаване… специалността, която те подготвя да влезеш в издателство, да бъдеш редактор, да знаеш какво правиш и да си свършиш проклетата работа, със стил, бързо и качествено, ефектно и ефикасно. Очевидно, преди десет години е било нужно просто да си добър в българския и да знаеш как се печати книга, но сега вече ти трябва специалност… развитие ли трябваше да наричаме това? Обобщено, както самото заглавие намеква, специалността да издаваш книги.

Поне това е официалното описание.

А какво всъщност е книгоиздаването от гледната точка да един студент? Започвам тема от осем части – по една за всеки семестър, – която ще бъде нещо като пътеводител за хората, търсещи отговор на въпроса „What the fuck is that?”

Семестър N1 – „Увод”

Нямам особено желание да коментирам самите преподаватели (a.k.a. доценти, професори, доктори, асистенти и т.н.), а по-скоро часовете (a.k.a. лекциите, упражненията и т.н.).

Преди да започна обаче, ще отбележа едно нещо – няма човек, който да не каже поне веднъж „Тук не е училище, тук няма учители и ученици, тук няма часове и междучасия.” Можете ли да кажете идиот? Това е точно училище. Всичко е абсолютно идентично с училището, само имената са сменени. Вместо училище, ще казвате университет. Вместо учител или преподавател – лектор/доцент/асистент/доктор/професор/колега или каквото-там-решат-те. Вместо ученик – колега (?!). Вместо часове – лекции. Абсо-fucking-лютно всичко е същото – вие седите на чинове, „лектора” ви преподава. Има оценки, има отсъствия (наречени присъствия, предполагам за по-оригинално), има изпити в края на всеки срок/семестър и година (wow, как ли това е запазило оригиналното си име?) и т.н. Ако някой не е разбрал – това е просто „престижно” училище със сменени имена!

Сега, след краткото отклонение, незасягащо основно книгоиздаването, се връщаме на темата и първия вид лекции в специалността:

ИСТОРИЯ НА КНИГАТА е един смешен, ненужен и изключително излишен час (ДА, ЧАС!), където се учат по-скоро любопитни факти, отколкото нещо, свързано с проклетата специалност. Не ми дреме кога е създадена писмеността, нито кои култури как са пишели, върху какво са пишели и къде са пишели. През писалката ми е кои племена как са се развили в това отношение и още повече – как се е стигнало до днешната книга. Това е нищо жизненоважно за специалността и си залагам главата, че нито веднъж през живота си няма да има нужда да обяснявам кога, къде и как е възникнала шумерската писменост и как египтяните са започнали да пишат върху пирамиди. Това е просто история. Помните ли училищната история, която се изучаваше за обща култура? Е, това е същото, но вместо да учите за поне малко интересните на моменти войни, учите за папируси, пергамèнти (ударението пада на Е, независимо какво казват „професорите”!), пера, писалки, писмености и т.н. Whoopsie-fuckin’-do!

БИБЛИОГРАФИЯ И НАУЧНО-СПРАВОЧЕН АПАРАТ В КНИГОИЗДАВАНЕТО е най-скапания, най-отвратителния, най-скучния, най-нещастния и най-идиотския час, в който можете да попаднете. Ако се чудите какво да учите, стоите надалеч от специалността БИТ (библиотечни дейности, нямам представа как беше името). Да си библиограф е най-СКУЧНАТА професия на света. За незнаещите, библиография означава „книгоописание” и ако някой е ходил в библиотека и е виждал шкафчетата с картончета на които има автор, описание и име на даден документ/книга/статия, то знайте, че това е създадено от библиограф. Можете ли да кажете безумно скучно? Ако някой смеси думите „интересна” и „библиография”, ще получи един жесток до мозъка на костите оксиморон! FUCK YOU, бибилиография! Кой нормален човек ще седне да прави описание на 1,000 книги на една тематика, само за да може да ги включи в някакъв справочник? Има 6 тома, в които са описани всички български книги от 1878г. до 1944г. Който и да ги е писал, е бил безумно самотен и отчаян cockbiting, dicksniffing, idiotic, unreasonable, moronic FUCKTARD с твърде много свободно време!

СПОРТ… Спорт? Спорт ли? WHAT THE FUCK?! Какво общо има спорта с книгоиздаването, по дяволите?! Защо отново трябва да влизам в салон за физическо, не свършиха ли проклетите дни в основните училища и гимназиите? Който е въвел това правило (да има спорт във всички специалности) трябва да си пъхне таралеж в гащите, да изяде порция лайна, повърнати от болен бивол и да ИЗПИКАЕ КАКТУС! Можете ли да кажете SHITLOAD OF FUCK? Направете го и ще получите пълно и точно описание на часовете по спорт.

СОЦИАЛНО ПРОГНОЗИРАНЕ е друг безумно скучен предмет/час/лекции, в които на практика не научаваш абсолютно нищо, нито е свързан с книгоиздаването, просто слушаш как един закоравяло скучен до мозъка на костите учител/асистент/доцент и т.н. ти чете за изминали събития и проблеми и отвреме навреме хвърля по някоя реплика от вида на „Колко интересно, колеги!” и „За което ще говорим по-нататък.” Ненужно е да казвам, че това е BULLSHIT! Хубавото е, че по това няма никакви изпити или оценки. Лошото е, че се иска 15-страничен реферат за един проблем по избор. Можете ли да кажете слабоумие? 15 страници за какво? Никой не казва как трябва да изглежда реферата, нито как трябва да е устроен. И какво, по дяволите, означава „проблем по избор”. „Проблемите със скучните преподаватели и безсмислените часове” брои ли се? Ами „Ако това го нямаше, щеше да има твърде много логика в книгоиздаването”? Я стига!

ЧУЖД ЕЗИК – I част. Ето нещо, което има съвсем малко общо с книгоиздаването, но все пак го приветствам с отворени обятия. Английски език – нещо, което е безумно необходимо в днешно време и същевременно забавно за изучаване и най-вече нещо, от което всъщност разбирам. Слава на езиците!

ПСИХОЛОГИЯ И СОЦИОЛОГИЯ НА ЧИТАТЕЛИТЕ И ЧЕТЕНЕТО е първата лекция, частично свързана с издаването на книги. На пръв поглед, има логика това да се учи. Трябва да влезеш в главата на читателите и да знаеш какво се чете, за да можеш да издаваш съответните трудове и да се надяваш на резултати. Но след няколко часа/лекции/упражнения, мога да кажа, че учим нещо съвсем различно от това, което заглавието намеква. Учим по книга, наречена „История на четенето” на Алберто Мангел, страшно много препоръчвана от повечето доценти… „История на четенето”? История на задника ми! СТИГА ТОЛКОВА СКАПАНА ИСТОРИЯ! Нали има история на книгата, защо трябва да има и на четенето? Да, временно е, но защо изобщо го учим? Явно би имало смисъл да не го учим, а книгата да бъде само препоръчителна литература, затова ни заставиха да я прочетем и всеки да говори за отделна глава. На мен се падна честта да прочета глава „Книгата на паметта”, в която се разказва за това как отначало се чело на глас, след това някой започнал да чете наум, след това някой започнал да чете наум и да запомня прочетенето, след това някой започнал да чете наум, да запомня прочетенето и да анализира запомненото и т.н. Подозирам, че така са се родили философите. Радвам се, че това е само временно, но след всяко упражнение получаваме инструкции „За следващата седмица прочетете Еди-коя-си книга, за да я обсъдим”. Ъ? По книга на седмица? Да не сме в скапан литературен клуб? Я стига! Макар да е свързано с книгоиздаването, повечето от нещата, които правим са крайно ненужни, а факта, че една огромна част от бъдещето в тази специалност зависи от добра оценка по този предмет на изпита само засилва чувството за абсурдие в съществуването му. ИСКАМ ДА УЧА КНИГОИЗДАВАНЕ, МАМКА МУ! ЗА ТОВА ПЛАЩАМ ПО 350ЛВ. ГОДИШНО (room & food taxes not included)!

НАУЧНО, ЕНЦИКЛОПЕДИЙНО И УНИВЕРСТИТЕТСКО КНИГОИЗДАВАНЕ. Забележете акронима на този предмет – НЕУК… НЕУК? Значи учим НЕУКа в университет… Добре. Въпреки смехотворното на пръв поглед име, това е първия предмет, който директно съответства на специалността. Тук започваме да изучаваме видовете книги, литературата, която върви с тях и т.н. Най-сетне нещо, което да ти хване интереса, но въпреки това се изучава през седмица, докато социално прогнозиране, история на книгата и библиография – всяка скапана седмица! Предполагам, че би имало твърде много смисъл, ако беше обратното. Все пак ние учим за историци, библиотекари и… прогнозители (?), а не за издатели. Note sarcasm.

ОБЩА ТЕОРИЯ НА КНИГОИЗДАВАНЕТО е предметът, който ви спасява от желанието за самоубийство, задето сте избрали тази специалност. След седмица изучаване на гореспоменатото, идва блажена седмица, в която виждате върховния смисъл да сте избрали точно книгоиздаването. Тук се изучава най-същественото, а именно от какво се състои една книга (да, от корици, хартия и мастило, хаха, нали?… идиоти), какво представлява едно издателство, как работи то, какви лица има вътре, кой за какво отговаря, кой каква работа трябва да върши и т.н. Ето за това съм тук. Ето това съм дошъл да уча и това възнамерявам да уча. Ако някой влезе в СУ или ВТУ с тази специалност, трябва да започнете да целувате земята, по която доцента ходи, за да му благодарите, че ви избавя от всички други от много до прекалено абсурдни часове, които единственото общо нещо, което имат с книгоиздаването е споменаваната отвреме навреме дума „книга”.

„Книгоиздаване”. Поредното доказателство, че 90% от материала, изучаван където и да било, е ненужен, излишен, абсурден, скучен и общо казано – just a friggin’ shitload of fuck! Все едно изобщо не съм приключил с гимназията. Е, има и добри страни – поне вече не се налага да уча математика… засега.