Willmore Chronicles (#15.1) – Year End Awards

Наближава края на годината. Ако това не е игра „назови очевидното”, ще премина към същността, добавяйки, че с края на годината идва време за не-особено-престижните Willmore награди. Aх, добри времена. Не е ли забавно самонадеяни автори да седят зад онази удобна клавиатура и да щракат като откачени, докато не запълнят нет пространството със свои мнения по еди-кой-си въпрос? Това е само началото – по-успешните стават критици ;).

Тази година, започвам с Finisher of the Year:

2 0 0 7 FInIsher of the Year –

10. GTS / Go 2 Sleep (CM Punk)

- Тази хватка заслужава по-високо място в класацията, но причините това да не я огрее са две: 1) Досега не съм видял Пънк да я закове пълноценно – винаги се получава като коляно в корема или гърдите, което изобщо не е ефекта на тази толкова проста, но ефективна маневра, и 2) GTS в WWE? Да, хубаво е да видиш една такава хватка в свят, в който всеки втори финишър е DDT, всеки трети – Neckbreaker, а всеки четвърти – Spear, но ECW не е мястото, в което трябва да я гледаме. Кой ще я приеме насериозно там?

9. Jawbreaker / Rebound Lariat (Nigel McGuinness)

- Като изключим адски дългото време, което е нужно за „засилката” на маневрата, МакГинес нанася едно страшно ласо, което едновременно изглежда и е адски болезнено. Питайте Джими Рейв. Да, всички ласа на МакГинес са такива, но това е от finisher калибър. Вярвайте, не искате да сте ог грешната страна на този удар.

8. Small Package Driver (Tyler Black)

- Въпреки че съм я виждал адски малко пъти, тази хватка веднага ми хвана окото. Тя получава място само заради своята awesomeness. Както GTS, така и тази хватка е проста и ефективна, но по един уникален начин. Просто няма как да не се зарадваш, когато видиш суплекс/мозъкотрошач/пакет в едно движение. Евала на Блек.

7. Half-Nelson Suplex (Brent Albright)

- На този финишър му трябва име. Да, това е един прост и стандартен суплекс с полунелсън, но вижте резултата от нея – жертвата си пада директно върху главата и макар всичко да е оттренирано, не виждам как може да останеш на 100% след подобно тръшване. Евала на всеки, поел тази маневра.

6. R.K.O. (Randy Orton)

- Един от финишърите, след който са последвали най-много победи през годината. Ортън продължава да издига RKO-то над стандартните резци, като всичко в него е прекрасно: дебненето като хищник с онази рогата усмивка, подготовката, (изключваме uber дразнещото чакане на противника да се обърне), скок, пляс и БУМ! Край на мача. Сериозно, тази година мисля, че само Джон Сина се е изправял след RKO.

5. Border Toss (Hernandez)

- Силата на този finisher говори сама за себе си. Питайте Скипър. Не, не – питайте Скипър, Сенши и Хомисайд, след като сте гледали първия мач на Bound For Glory. Fuckin’ A! Хернандез е звяр и това го подчертава. ‘Nuff said.

4. Lethal Combination (Jay Lethal)

- Една дума – уникален. Да, в отделните си части това е просто гърботрошач, следван от обърнато STO, но пък (поне според мен) е уникален финишър. Не съм виждал друг да го използва и върши страхотна работа в светкавични ситуации. Опонентите на Литал винаги внимават и винаги успяват да го sell-нат както си му е редът, без да се объркат в обръщането. Прекрасна, радваща окото маневра.

3. Ricola Bomb (Claudio Castagnoli)

- Въпреки че това е просто една обикновена падаща бомба с усмирителна риза и въпреки че не върши толкова работа, колкото Border Toss-а, например, Ricola Bomb-ата си има своя дял победи за годината, надминаващ този на всяка друга бомба. Кастагноли се постара да я използва само в коронни ситуации и само на хора, които ще може да тушира, или на такива, които са твърде голяма хапка дори за нея (Моришима). Да не забравяме, именно една Elevated Ricola Bomb спечели Race to the Top тура.

2. Flux Capacitor (Kaz)

- Както винаги, на второ място се присъжда най-брутално изглеждащия, но не свършил достатъчно работа през годината финишър. Тази година, това е маневрата на Каз, който по някакъв начин я прави още по-брутална, не довършвайки завъртането във въздуха така че да изглежда сякаш прави завъртащо копие от третото въже. Във всеки случай, това е най-бруталната хватка за тази година.

И победителят е –

1. Backdrop Driver (Takeshi Morishima)

- И на първо място, маневрата, която е донесла най-много победи през годината. От януари до октомври, този на пръв поглед обикновен заден суплекс (с тази разлика, че Моришима спуска жертвата си директно върху нервната система) е доминиращ коронен номер, донесъл десетки и десетки победи на Моришима срещу опоненти като Джей Бриско, Найджъл МакГинес, Браян Даниелсън, Клаудио Кастагноли, Брент Олбрайт, Хомисайд и др. Обикновен backdrop? Едва ли.

Забележка: Мнението на автора не се съобразява с кеч журналисти, сайтове или форуми, то е лично. Недоволните могат да му цункат незаинтересования по въпроса задник.