Willmore Chronicles (#15.3) – Year End Awards

Поредната класация дойде. Отнема ми наистина много време да подредя всичко това, но мачовете, които си залужават трябва да бъдат преглеждани по сума пъти, мамка му! За съжаление не мога да изгледам финала на PWG BOLA, така че ще остане без участник, въпреки че съм почти сигурен, че ще заслужи не-ниско място.

Трябва да кажа, че multi-man мачовете тази година не са на много високо ниво. Миналата година беше пълно с такива. През тази година има едва няколко мача, заслужаващи висока оценка, а останалото са само допълнения, колкото да бъде топ 10 класация. DAMN!

Е, какво да правиш. Ето я и нея:

2007 Multi-Man Match of the Year –

10. Ultimate X Gauntlet (Victory Road ‘07)

* Christopher Daniels vs. Petey Williams vs. Kaz vs. Elix Skipper vs. Jay Lethal vs. Senshi vs. Sonjay Dutt vs. Puma vs. Homicide vs. Shark Boy.

- Сетя ли се за UX мачове, този е един от първите, които ми идват наум. Не защото е най-добрия, в никакъв случай не. Дори мисля, че е сред топ 3 най-лоши UX мачове, имайки предвид, че беше препълнено в ринга, а почти половината участници бяха елиминирани по време на Gauntlet частта. Въпреки това, в мача имаше някои страхотни изпълнения, които няма как да не останат споменати. Това беше първата страхотна изява на Каз от още много предстоящи. Веднага щом си спомня за него, на ум ми идва онзи жесток, брутален, FUCKING SICK Ace Crusher, който приложи на Даниелс, докато той висеше надолу с глава от платформата. Още ме побиват тръпки, когато си спомня за това. Каз определено беше звездата в мача и участник в повечето по-интересни моменти. За финал, края на мача обедини отново един от най-доминантните отбори на Х дивизията – Triple X. Как да не го споменеш?

9. Chris Sabin vs. Jay Lethal vs. Sonjay Dutt (Sacrifice)

- Да, поредната защита на Сейбин. Е и? В този мач се преплетоха няколко истории – Сейбин иска да си остане с титлата; Литал иска титлата; Дът завижда на Литал; Литал и Дът като приятели/Литал и Дът като съперници. Последното се въртеше няколко пъти през мача, в един момент те обработват задружно Сейбин, в следващия Сейбин настройва Дът срещу Литал и ефекта се обръща срещу Мачизмо. Дори да изключим историите и психологията, самият мач беше чудесен – имаше верижна борба, отборна борба, двойни и тройни изпълнения и просто един забравен като качество X-Division мач. Как да не го споменеш?

8. Nigel McGuinness vs. Claudio Castagnoli vs. Chris Hero vs. Naomichi Marufuji (Man Up)

- Честно казано, очаквах много повече от този мач. И четиримата участници могат поотделно да заковат невероятни качества в мачовете си, а заедно трябваше да видим нещо незабравимо. Добро ли беше? Да. Страхотно ли беше? Да. Незабравимо ли беше? Fuck no. Макар като качество този мач да беше на високо ниво, му липсваха истории. Тук двама души мразеха Хиро, а сториха доста малко, за да го докажат. На моменти се чудех защо Маруфуджи изобщо присъства на ринга, но хей – точно така се съставят мачове тук. Все пак Моришима спечели световна титла във втория си мач, след като бе загубил от Джо, нали? Въпреки липсата на логика и истории, четиримата се постараха и ето къде са сега в моята класация – над други мои любими мачове, значи все пак има какво да се види в мача. И наистина – Найджъл просто трябва да намери по-бърз начин да използва Jawbreaker Lariat, или да го направи на второстепенен финишър, а да си върне Tower of London.

7. Money in the Bank Ladder Match (WrestleMania 23)

* Edge vs. CM Punk vs. Mr. Kennedy vs. Jeff Hardy vs. Matt Hardy vs. Randy Orton vs. King Booker vs. Finlay

- Третият MITB мач беше предшестван от най-великото издание на The Cutting Edge, в което всеки участник получи право на дума, което се случва рядко в такива мачове. Самият мач според мен е на второ място по качество от трите, след първия и преди втория. Осемте участника се постараха да не бъде някакъв crowdfest, където не може да се следи никакво действие и мисля, че за първи път в живота си не пропускам нищо от един multi-man ladder мач. Всеки си получи шанс да се изяви и всеки получи някакъв ако не страхотен, то поне добър spot, най-големият от които е скокът на Jeff Hardy върху Edge и стълбата под него. Разбира се, това не е нищо ново. Дори започва да ми омръзна да гледам “The Jeff High Show”. Дори Hornswoggle получи място за изява, опитвайки се да вземе куфарчето за Финли и правейки най-смешния staredown през годината с Кенеди. Говорейки за Кенеди, познайте кой спечели най-заслужено мача? Ако започвате да гледате WWE отскоро, няма да познаете – след толкова загуби от Майкълс, и HHH, и (J) Харди, никой няма да познае.

6. Samoa Joe vs. AJ Styles vs. Chris Sabin (iMPACT!)

- Помните ли дните на Joe vs. Styles vs. Daniels? Този мач е едно съвършено preview от Времето-което-беше. Не беше spotfest, само трима души, които: А) Искаха победата, защото ги чакаше награда; и Б) Не искаха загуба, защото ги чакаше наказание (един вид). Страхотна динамика. Един от малкото мачове тази година в TNA, в който действието не спира да се развива и всеки се старае да поддържа или ускорява темпото с ако не спиращи дъха, то поне много добри изпълнения. За съжаление, голям ефект от мача беше провален заради стоте реклами, пуснати по време на него и от един феноменален 25 минутен мач, видяхме около 15 минути избрани сцени, така че истинското качество на мача е ясно само на публиката (damn bastards…). Но щом видяното ми харесва дотам, че да го поставя в тази позиция, мога само да си представя какво ли щеше да бъде в цял размер.

5. Survival of the Fittest Finals (Survival of the Fittest 2007)

* Claudio Castagnoli vs. Austin Aries vs. Chris Hero vs. Rocky Romero vs. Roderick Strong vs. Human Tornado

- Гледал съм всички SotF мачове, и макар този да не е с качеството на останалите, това е любимия ми! Ето къде Крис Хиро показва пълната сила на образа си и всичкия си awesomeness. А той прелива от това. Докато пет човека си бъхтеха задниците в ринга, стараейки се да вкарат името си в историята, Хиро седеше на рампата и гледаше с публиката. При всяка възможност, той влизаше в ринга и открадваше по някой туш. Мисля, че преди да останат само той, Стронг и Кастагноли, Хиро беше прекарал на ринга само 9 секунди – по 3 за всеки туш! След това и Суини показа страхотните си мениджърски качества, подкупвайки Стронг, за да помогне на Хиро да сбуха Кастагноли… поне докато Хиро не прецака и тушира и Стронг, взимайки парите си обратно. След това беше поредната добра среща на Хиро и Кастагноли, включваща всичко видяно от предните им два мача на предните две шоута – не че в това има нещо лошо! Накрая Хиро се оказа по-добрия и излезе победител от състезанието. И то не какъв да е победител – CHRIS HERO CLEAN SWEEPED SOTF, MOTHERFUCKERS! Chris is awesome! *clap* *clap* *clapclapclap*!

4. King of the Mountain ’07 (Slammiversary)

* Kurt Angle vs. Samoa Joe vs. Christian Cage vs. AJ Styles vs. Chris Harris

- След емоционалната реч на Джеф Джарет, мислех че малко неща ще могат да ми допаднат, имайки предвид с колко горчив вкус бях останал в устата. Но петимата участници (welcome back, main event Harris!) се постараха и всеки, който си направи труда да излгеда мача, няма да спори, че успяха в начинанието да забавляват и да доставят каквото трябва, за да се хареса на зрителите и публиката. Всеки показа нещо и дйствието можеше да се следи, въпреки пренаселеността на ринга. Нямаше как да мине без високи spots и AJ Styles, както винаги през последните няколко месеца, достави най-големия, хвърляйки се от наказателната кутия върху коментаторското бюро в почти ужасяващ момент. Нивото на историята беше високо – все пак залогът беше коронясването на първия TNA шампион и всеки имаше какво да спечели – и се преплитаха няколко вражди (The Coalition vs. Angle & Joe, Angle vs. Joe) и приятелства (Christian & AJ) и един стараещ се отново да покаже какво може и да върне старата си слава играч (Chris Harris). И така, след (буквално) кръв, пот и сълзи, Кърт Енгъл спечели заслужената TNA World Heavyweight Title. Все пак той постави TNA на картата, защо да не е и първия официален шампион?

3. Takeshi Morishima vs. Claudio Castagnoli vs. Brent Albright (Caged Rage)

- Наистина ми беше омръзнало от мачове на Моришима, докато тези двамата не се намесиха. Първо беше Кастагноли, изваждащ най-доброто от Моришима в единичен мач, после беше Олбрайт, изваждащ дори още малко от Моришима. Вероятно сценаристът се е чудел какво ли ще стане, ако и тримата са в ринга. Е, ето го отговорът – един от най-добрите multi-man мачове на годината. Показаха всичко, което ми хареса в предните им мачове и още малко отгоре, с черешка на върха. Мачът беше елминационен и за съжаление единият трябваше да си тръгне преждевременно, но дори и така качеството му не спадна и останалите за пореден път си разбиха задниците, за да покажат на какво са способни. Отново, за съжаление Моришима спечели, но поне спечели в прекрасен мач.

2. John Cena vs. Edge vs. Shawn Michaels vs. Randy Orton (Backlash)

- Мачът, в който main eventer-ите показват защо са именно такива. Дотогава бяхме гледали Cena vs. Edge, Cena vs. Michaels, Cena vs. Orton, Edge vs. Michaels и Edge vs. Orton (мисля) и сега беше време да се сложи всичко това на куп, да им се даде свобода, ясен край, време и голяма сцена. Нима не оправдаха очакванията на всички? Трима от четиримата вече са участвали в multi-man Backlash Main Event за световна титла преди година и преди три (2006 – Edge vs. Cena vs. HHH, 2004 – Benoit vs. HHH vs. Michaels) и то все в MOTYC мачове, заслужаващи всяка звезда, всяка четвърт и всяка половинка, които получи. Всеки от четиримата се бъхтеше в ринга, за да покаже, че той е по-добрия, всеки от четиримата искаше да спечели златото, всеки от четиримата беше държал златото и нямаше да се откаже, докато не го получи отново. Мачът беше толкова добър, че дори не ми направи впечатление, че Сина спечели за пореден път. Погледнато в дългосрочен план (с контузиите на Edge и Michaels, и деанията на Orton), това беше най-добрия вариант. Добър, колкото самия мач.

1. Xscape Match (Lockdown)

* Chris Sabin vs. Sonjay Dutt vs. Jay Lethal vs. Alex Shelley vs. Shark Boy

- Не ме интересува в кои гледни точки този мач на заслужава да бъде на това място. Не ме интересува, че някои от мачовете превъзхождат този дори само по важност. Не ме интересува, че мач на Shark Boy не заслужава да бъде на такава позиция (тук дори аз се позамислих). Петимата влязоха в онази клетка и направиха това, което могат най-добре – да забавляват феновете, да покажат уменията си и да опитат да сложат името си някъде в тази все-още-не-толкова дълга история на TNA. Мачът преплиташе няколко вида мач – multi-man (starting 5-way), tag team (Shelley & Sabin vs. Lethal & Dutt), handicap (Shelley & Sabin vs. Lethal) и singles cage (Sabin vs. Lethal). Още повече, ето тук започна и царуването на Murder City Machine Guns като бъдещето на отборната дивизия в TNA, първите им от много изяви заедно. И никой не може да спори за качеството на това!

Забележка: Мнението на автора не се съобразява с кеч журналисти, сайтове или форуми, то е лично. Недоволните могат да му цункат незаинтересования по въпроса задник.