Willmore Chronicles (#15.4) – Year End Awards

Нов ден, нова класация. Надявам се, че ще мога да постна всичко преди изтичането на годината, но малко ме съмнява. Нищо, не е болка за умиране, пък и не виждам опашката от бесни фенове, чакащи да научат мнението ми, тъй че няма закъде – и за кой – да бързам…

Глупави въвеждащи речи… вече нямам представа какво да кажа преди всяка класация. Дори не е нужно да казвам кой-знае-колко, просто трябва да напълня достатъчно редове, че картинката с вълците да е горе-долу колкото текста. Вече ще започна да правя като match preview клипчетата, само трябва да намеря начин да докарам як глас… тоест подчерк.

О, забележете, че в класацията няма мачове на WWE. Обещавам, че когато те се сдобият с отборна дивизия, ще започна да включвам и такива. Дотогава:

2007 Tag Team Match of the Year –

10. Kurt Angle & Samoa Joe vs. Team 3D (Victory Road ‘07)

* The Match of Champions

- Всички имаха съмнения в способностите на Рей и Дивон да оглавят едно шоу. Дори аз. Кой би помислил, че тези четиримата ще се впуснат в един от най-интересните мачове на годината? Страхотно действие с много обрати. Дори мисля, че Дъдли понаучиха това-онова от опонентите си. Всички се справиха чудесно. Дори условието на мача не помрачи това – тушираният губи титлата си от туширащия. Въпросът тогава беше Дали Енгъл или Джо ще вземе титлите по двойки. Всъщност, мачът има и емблематично значение. След този мач Team 3D обърна heel, започвайки една от своите съвършени awesome ери като италиански мафиоти, пребиващи всичко, за да вземат каквото искат. Защо го правят? Because they can! Единственото нещо, което помрачи настроението ми и дори и досега не исках да включвам този мач в класацията, е краят. Мачът приключи с намеса на братята Стайнър, за мое огромно съжаление. Лош край на иначе много, много добър мач.

9. Latin American Exchange vs. Triple X (Bound for Glory)

­­* No.1 Contenders Ultimate X

** Homicide & Hernandez vs. Elix Skipper & Senshi

- Поначали се дразнех, че The Murder City Machine Guns не са включени в мача, тъй като така или иначе нямаха уредени мачове за вечерта. Ако бъдат вкарани и те, това щеше да бъде един неповторим мач. Уви, не бяха включени. Но дори и тогава този мач излезе повече от добре. The Showcase of the Future – така обичам да го описвам. Един отбор, ветеран в Х дивизията и ветеран в Ultimate X мачове и един бързо развиващ се отбор, който много скоро отново ще бъде на върха на отборната дивизия. Не може UX без страхотни изпълнения и този път това беше демонстрирано отново. Еликс Скипър показа, че отново е във форма и скочи от върха на пилона върху Хернандез в ринга! Сенши sell-ваше като бесен цял мач. Хомисайд гледаше да си свърши работата като по-бързия в LAX, а Хернандез доминираше всичко! Border Toss-а, с който изхвърли Скипър над въжетата и върху Сенши и Хомисайд беше просто уникален! И най-важното – X-а беше свален не от по-леките, а от самия Хернандез, който просто беше във вихъра си.

8. No Remorse Corps & Matt Sydal vs. The Resilience & Delirious (Death Before Dishonor V – Night 2)

* Philly Street Fight

** Roderick Strong, Davey Richards, Rocky Romero & Matt Sydal vs. Austin Aries, Matt Cross, Erick Stevens & Delirious

- Сега, това дълго време се чудех дали да бъде в класацията за Tag Team или сред Multi-man мачовете. Но тъй като гледаме понятието team повече от tag, го включих в тази. Ето на това се казва уличен бой. Brawl all night, baby! Всеки си каза думата, двата отбора изнесоха войната си из цялата зала, без да пропуснат нито едно място. Счупиха столовете, биха се край ринга, биха се из публиката, биха се край изходите и дори върху стените. Крос показа, че му се мре млад, скачайки като див от стената върху всички биещи се на бетонния под отдолу, а после и прилагайки flagpole press от висока платформа върху маса! В един момент изобщо не личеше кой печели и кой губи – всеки едва дишаше и едва се движеше. Дори не помня кой-кого беше туширал, това вече нямаше значение – важното беше всички да си тръгнат живи от мача.

7. Team Danielson vs. Team McGuinness (Race to the Top – Night 2)

* 10,000$ Tag Team Challenge

** Bryan Danielson, Matt Sydal, Austin Aries & Mark Briscoe vs. Nigel McGuinness, Delirious, Roderick Strong & Jay Briscoe

- Тук дори изборът на участници беше забавен. Самият мач беше типичния multi-man tag team мач в ROH – интересен открай докрай. Сред осемте участника се преплитаха безброй истории и вражди – Danielson vs. McGuinness, Danielson vs. Strong, Danielson vs. Delirious, Aries vs. Strong, Delirious vs. Strong и Sydal vs. Delirious, като половината от тези вражди дори бяха в самите отбори. С напредването на мача, той ставаше все по-интересен. Започна като стандартен мач 4 с/у 4, после вкараха Бриско срещу Бриско и двамата изиграха страхотна партида chain wrestling, за което ги аплодирам най-шумно, после Бриско си казаха “We’re the champs – FUCK THIS SHIT!” и си тръгнаха, след като разбиха заедно всичките си съотборници, правейки мача 3 с/у 3. После Стронг и Делириъс осъзнаха, че все пак не могат да са в един отбор и се сбиха, излизайки заедно от мача, оставяйки Найджъл сам срещу Даниелсън, Сайдел и Ейрис. Най-похвално от всичко беше именно хандикап сървенованието. МакГинес показа мъжка съпротива, борейки се с всички сили до самия край, но не се направи на Майкълс или HHH, печелейки въпреки всички залози. В ROH се залага на реализма и аз обожавам това! Въпреки съпротивата си, МакГинес получи мозъкотрошач и 450 и изгуби като мъж. That’s the shit right here! ROH! ROH! ROH!

6. Jay & Mark Briscoe vs. Kevin Steen & El Generico (Driven)

- Няма как да не включва в класацията мачът, който предшестваше толкова много други в една от най-добрите вражди тази година. Да, вероятно е имало и по-добри gimmick мачове, но честно казано, не са нищо невиждано, пък и ми е писнало от Бриско, печелещи мачове с 2/3 победи, без да губят нито един туш. В този мач имаше всичко, което трябва да има – страхотна отборна борба, brawl, техника, скорост и много обрати, водещи към незнаен край. До последно не може да се каже кой ще спечели и макар тогава да таях надежди Стийн и Дженерико да вземат каквото рано или късно ще получат, Бриско си казаха думата с победния туш.

5. Team 3D vs. The Motor Сity Machine Guns (Genesis)

** Brother Devon & Brother Ray vs. Alex Shelley & Chris Sabin

- Кой би си помислил, че 3Д могат да поддържат темпо, диктувано от изпълнители като Шели и Сейбин. Не и аз. Представете си изненадата ми, когато очаквах динамиката в мача да приключи всеки миг, но той продължаваше и продължаваше и продължаваше. Total Non-Stop Action е много точно описание. Всеки показа по нещо и двата отбора се стремяха към победата, сякаш в края на мача ги очакваше отборна титла. Е, рано или късно, да. Крис Сейбин изпъкна най-много, особено на финала, правейки феноменален отскок от тънката маса, на който дори Стайлс би завидял и елиминирайки Дивон с нея, оставяйки Рей сам, за да бъде довършен от ACSC Rush ритниците. MCMG! MCMG!

4. Team Dragon Gate vs. Team ROH (All-Star Extravaganza III)

** CIMA, Sasumu Yokosuka, Dragon Kid & Ryo Saito vs. Austin Aries, Rocky Romero, Delirious & Claudio Castagnoli

- Един от любимите ми видове мачове – много на много, особено когато в ринга има толкова огромно разнообразие от стилове. Обожавам междупромоционалните войни, особено когато се проявяват по този начин. Как да не се радваш на възможността да видиш толкова много борци да се изправят срещу толкова други, когато едва ли ще получиш възможност да ги видиш поотделно. Забавен, интересен, динамичен… по-добре да не изброявам така, защото прилагателните ми ще приключат прекалено бързо. Отначало недоволствах от присъствието на Ромеро в мача, но после това изобщо не ми правеше впечатление – имаше толкова много други интересни неща в този ринг! Мисля, че ако се съберат всички маневри, изпълнени по време на мача, ще надхвърлят над два пъти репертоарите на кечистите на WWE, събрани заедно. Team Dragon Gate взе победата за пореден път. ROH наистина трябва да спрат да се дават на японците – дадоха им отборните титли, дадоха им световната титла… спечелете поне един мач, damn it!

3. The Christian Coalition vs. Team Angle (Lockdown)

* Lethal Lockdown

** Christian Cage, AJ Styles, Tomko, Scott Steiner & Abyss vs. Kurt Angle, Samoa Joe, Rhino, Sting & Jeff Jarrett

- Това е също толкова tag team мач, колкото и Philly Street Fight-а, но отново ще наблегнем на team думата. Един от най-добрите мачове на TNA тази година и най-добрия Lethal Lockdown мач изобщо, това заслужава мястото си. Всички се постараха за това. Cage, с опортюнистична борба; Angle, с технична борба; Abyss, Tomko, Rhino и Joe, с brawl умения; AJ с ненормален скок от върха на клетката върху всичко живо под него; Steiner с FRANKENSTEINER 2k7!!! И Jarrett със завръщането си в ринга, макар и за кратко. Хубаво е поне веднъж годишно да виждаш по някой друг удар с китара. Наистина нямам много какво да казвам за този мач, просто е много добър, заслужава си позицията и… просто го вижте, за да видите.

2. Jay & Mark Briscoe vs. Kevin Steen & El Generico (Man Up)

* Ladder War

- Колко мачове със стълби сте виждали? Едва ли достатъчно, че да се подготвите за този. Започвайки със стандартен brawl – нищо невиждано – мачът постепенно нараства в уникален самоубийствен event, в който стълбите просто не стигат. Мисля, че по време на мача бяха счупиени поне десет стълби. В един момент на Бриско им писна от тях и взеха стоманената стълба от поддържката, която беше горе-долу колкото ринга, ако бъде поставена в хоризонтално положение. С нея се изпълниха и три от най-бруталните изпълнения през годината – Briscoe Doomsday между краката й, Package Piledriver върху друга стълба, закрепена на краката на голямата стълба и въжетата и J-Driller, върху друга такава стълба! В моменти като този не завиждам на El Generico и Mark Briscoe.

1. Jay & Mark Briscoe vs. The Murder City Machine Guns (Good Times, Great Memories)

­- Класацията просто трябва да бъде окончена с най-добрия, най-чистия и най-стандартния по условия отборен мач. Този тук отговаря на всичко, но с добавка – това е и най-страхотния мач изобщо. Ако трябваше да направя класация на всички мачове – singles, multi-man и tag team заедно, този отново щеше да е на върха. Завръщането на Шели и Сейбин в ROH беше едно, атмосферата беше друго, а мачът беше нещо наистина невероятно! За съжаление, Сейбин беше пренебрегнат от пбуликата през огромна част от мача и трябваше да си скъса задника от добри изпълнения, за да го забележат. Защо? Изгледайте промото на Даниелс при напускането му и ще разберете – то е в началото на същото шоу. Като изключим това, всичко беше на върховно ниво и също като Lethal Lockdown, мога да кажа малко неща, за да опиша колко добър е наистина – просто трябва да бъде видян, за да разберете.

Забележка: Мнението на автора не се съобразява с кеч журналисти, сайтове или форуми, то е лично. Недоволните могат да му цункат незаинтересования по въпроса задник.