Willmore Chronicles (#15.5) – Year End Awards

Ъх, наитина ми се искаше да пусна нещо по-добро от тази класация, но сериозно – това изобщо не е годината на отборите. Имаше ли добри / много добри / страхотни / прекрасни / невероятни отборни мачове? Fuck YEAH! Но колко отбора ги направиха… ами… 4, поне най-интересните. Да, цяла година се сформираха и разтурваха отбори, но никой не направи достатъчно, че да има място в класация за отбор на годината (не говоря за моята, говоря изобщо!).

Тъй че ето ги моите избори за отбори на годината… изобщо не съм очарован от това, което виждам, но наистина… щом се ограничавам с 3 компании, така ще бъде. Край, започвам да гледам puro…

2007 Tag Team of the Year -

10. Austin Aries, Matt Cross and Erick Stevens – The Resilience

- Тези се сформираха кога… мисля, че в средата на годината. И какво правиха цяла година? Губеха от NRC. Не че виня сценариста – и аз не бих дал на толкова небалансиран отбор като този победи над група като NRC. Въпреки това, и тримата – и поотелно, и заедно – изнесоха не малко добри мачове. Враждата им с NRC дори ме накара да ценя Родерик още повече. Е… няма какво повече да казвам… често ще четете това.

9. Homicide and Hernandez – The Latin American Exchange

- Годината не е особено добра за този отбор. Помните ли къде бяха миналата година? На върха на спорта – най-доброто нещо в отборната дивизия и на трите компании. Останаха там до април тази година, когато изгубиха титлите си от Team 3D и оттогава започна тяхното западане… всъщност, тяхното западане започна, когато Конан си тръгна, защото тогава изгубиха всякакво on-air време и мога да преброя колко пъти съм ги виждал след април на пръстите на ръката на кьорав касапин. Въпреки това имаха някои страхотни изяви – три прекрасни iMPACT! Main Events, много добър UX мач срещу ХХХ и… е, това горе-долу покрива всичко. Damn…

8. Chris Daniels, Senshi and Elix Skipper – Triple X

- И този отбор нито започна в началото на годината, нито пък се задържа до края. Но все пак носи толкова много спомени, че няма как да не бъде включен тук. И те, както LAX, нямат много изяви, но колкото имат, са все качествени и ще забавляват всеки, направил си труда да ги изгледа. Мислех да сложа LAX пред тях, тъй като все пак имат победа над ХХХ, но хей – гледаме ги за последен път (отново), нека се радват на малко по-висока позиция.

7. MVP and Matt Hardy

- Едно от малкото неща, които има в отборната дивизия (ха-ха) в WWE. Поне имаше… естествено, както всичко там, ако нещо се окаже твърде хубаво, то става не-истина. Да, двамата имаха… имат вражда, която трябва да приключи някой ден, но защо да ги пришпорваме? Все пак са интересен и качествен отбор – единственото нещо, което ме караше да гледам SD!, докато Edge беше контузен. Да, по-напред са от горните отбори, защото всъщност имаха изяви – макар и срещу едни и същи отбори – и победи, и титли, и добри мачове. Жалко за раздялата, наистина.

6. AJ Styles and Tomko

- Едно от уникалните неща тази година. Кой би помислил, че този отбор би се харесал толкова? Не и аз. По стил напомнят на LAX, но много по-големи (Томко) и много по-бързи (Стайлс). Отбор са (е, поне в една група) от началото на годината и все още са. През това време имат и добри мачове, и победи, и изяви, и дори в момента една main event история се върти именно около тях. Имат титли, които за щастието на всички отнеха от най-слабия отбор на света и най-лошия на века и дори само това, без всичко изброено дотук, им гарантира това място. Keep up the good work, guys… oh, and go with Christian.

5. Alex Shelley and Chris Sabin – The Motorcity Machine Guns

- THE MURDER CITY MACHINE GUNS OWN! Наистина мога да кажа малко неща, с които да опиша колко са уникални и колко няма да сгрешите да ги погледате дори и срещу най-лошите възможни противници (а те са били там). Отбор са много преди да се появяват като такъв в TNA и са Zero-One MAX шампиони, както и, надявам се, бъдещи TNA шампиони. Имат мач на годината срещу братята Бриско и страхотна вражда срещу Team 3D. Поотделно, Сейбин беше Х шампион до средата на годината, а Шели достигна полуфиналите на PWG BOLA. They also ROCK! Бих им дал дори първо място, но просто не съм видял толкова неща, колкото би ми се искало.

4. Roderick Strong, Rocky Romero and Davey Richards – No Remorse Corps

- Група no.1 за годината, PERIOD! Група от началото на годината и ритат задници в ROH дори до този миг. Цяла година подритваха насам-натам Ейрис, и Еванс, и Стивънс, и Делириъс, и Крос. И им предстои да ритат още толкова, защото, за разлика от The Resilience, няма да се разделят и доминацията ще продължи, mo’fo’s! Сериозно, ако Steen & Generico не вземат отборните титли от Бриско скоро, то следващите шампиони ще са именно NRC.

3. Kevin Steen and El Generico

- Нямам представа откога са отбор, аз ги гледам от началото на тази година и мога да кажа само – wow… Първо, те са изключително забавни – face и heel в един отбор, с различни характери и различни стилове и различни образи. Второ, те са изключително талантливи – мога да напълня половин класация за отборен мач на годината, само използвайки този отбор и братята Бриско. Няма трето - *blleehh*. Друго наистина нямам какво да кажа, толкова нестандартен отбор прави толкова страхотни прояви и то в едно разнообразие от мачове във враждата на годината в ROH – 2/3 Falls, Ladder War, Street Fight, Cage Match. Май не са минали само през Ultimate Endurance, но има време.

2. Brother Ray and Brother Devon – Team 3D

- Един от задържалите се отбори на годината, останали отбор цяла година и ще продължат да бъдат и занапред. Вероятно ще са претенденти и за отбор на десетилетието, особено след Victory Road тази година, когато те станаха heels и достигнаха едно ново ниво в heel образа. Те са гадни, дебели, забавни, умели. Имат някои наистина много добри мачове и дори една dream вражда срещу Steiner Bros. В този миг помагат на Х дивизията да върне славата си и дори издържаха на темпото в мач срещу MCMG. Team 3D! Team 3D! Team 3D!

1. Jay and Mark Briscoe

- В интерес на истината, не исках да ги сложа на това място. Мразя Бриско. Уважавам Бриско, но ги МРАЗЯ! Хората вече три години се оплакват, че Джон Сина непрекъснато печели, но нима не правят същото и Бриско? Опитвам се да си спомня последната им загуба, която е имала значение. А, да – срещу Singo и Horiguchi, когато изгубиха титлите. Върнаха си ги месец по-късно и оттогава не ги дават на никого, в какъвто и да е мач. Изиграха цели 5 или 6 2/3 Falls мачове и дори в тях не са пускали и един туш – нито срещу Steen и Generico, нито срещу The Kings of Wrestling, нито срещу който и да било друг. Мразя Марк Бриско и то не заради вида му – свикнал съм с грозни атлети откакто гледам Даниелсън, - а заради глупавите му каратистки изпълнения и моментните му вдъхновения да изкрещи нещо несвързано по време на полет. Вече гледам мачовете им на mute, защото ако чуя отново онова “Wo-hoo!”, ще се застрелям! Като изключим това, те наистина са най-доброто, което отборната дивизия в ROH може да предложи, а следователно и най-доброто, което има в Америка (освен, може би, MCMG).

Забележка: Мнението на автора не се съобразява с кеч журналисти, сайтове или форуми, то е лично. Недоволните могат да му цункат незаинтересования по въпроса задник.