“I say we shit on it! Who’s gotta take a shit? You gotta take a shit? Then take that shit!”

James Rolfe

on Nightmare of Elm Street

Добре, THQ започва да ми лази по нервите. Спомнете си доброто старо време (1999г.), когато излезе първата игра от поредицата Smackdown!™. Тогава това беше нещо ново. Развитието си бе казало думата и сега в света на гейм индустрията, кеча имаше свобода на действие. В тази игра специално имаше пълен ростер, огромен (за времето) репертоар от хватки, финишър и разнообразие от мачове.

След това излезе Smackdown!™ 2: Know Your Role. Беше стабилно подобрение, обогатяващо ростера (или по-скоро обновяващо) ростера и броя на хватките. Season Mode-а беше горе-долу същия, с малки нововъведения, а мачовете, мисля, че си бяха същите – единствения нов беше TLC, какъвто по онова време все още не се бе състоял. Графиката беше подобрена, интерфейсът – също. Хората имаха редица причини да предпочитат тази пред първата.

През 2001г. излезе и Smackdown!™: Just Bring It за PS2. Беше нещо наистина уникално, имаше нова, много добра графика, по-скоро обновен, отколкото нов интерфейс и изобщо, на външен вид беше нещо, което погребваше с лекота всичко, правено в SD!2. Имаше много нововъведения – куп нови борци (е, и няколко отрязани стари), около 1,000 хватки и (мисля) няколко нови видове мач… не зная, не се сещам за друг, освен за 3 Stages of Hell. За Season режима има какво да се каже. След новата промяна, избраният от вас борец може да се насочи към 1) титлите по двойки, или 2) световната титла, като във всяка ситуация следват и опции а), б) и в), водещи до другите титли или просто до къса историйка. Според мен трябва да си върнат старата система, след няколко изигравания това омръзва до смърт… а то трябва да се изиграва, за да се отключват борци, хватки и арени. Както вече споменах, репертоарът от хватки на борците беше скочил с двойна бройка, като вече финишърите можеха да се използват и в ъглите. Да не забравяме и първите озвучени коментатори в тази поредица… мисля, че беше далеч по-добре без тях. Общо взето, ако откриете с кого да я играете, тази игра е злато.

Наистина не мога да кажа нищо за Smackdown!™: Here Comes The Pain, Smackdown!™: Shut Your Mouth и Smackdown!™ vs. Raw™, защото не съм имал честта да ги играя, а съм виждал само клипчета. Смятам за жалко, че не съм имал възможността да поиграя с Billy Kidman, Lance Storm и Brock Lesnar, но всъщност не виждам нещо по-специално, което да съм пропуснал, освен въвеждането на Clean/Dirty стил… което за мен е мизерен провал.

И така, отново на темата: Защо THQ ми мразят по нервите? Защото вече дори не се опитват.

Smackdown!™ vs. Raw™ 2006 на пръв поглед е една страхотна игра – отлична графика, броят на хватките достига изумителна бройка над 80, системата с контрирането на удари и маневри е променена и е по-удобна, интерактивността е на ниво, а и интерфейсът става. Ако откриете и с кого да я играете, това може поначало да бъде един безкраен източник на забава.

Но…

Да погледнем по-задълбочено, а? Споменах, че графиката е отлична, нали? Ъхъ, ама това важи само за оригиналните борци. Ако си създадете свой образ, той ще бъде като изрязан от SD: Just Bring It. Дрехите са буквално замазани за тях, сякаш не е нещо облечено, а по-скоро боя по тялото им. Връхните дрехи са плътно прилепнали и докато косите им, например, се веят свободно, дългите палта са като залепени за глезените им. Не е възможно по никакъв начин да повторите вече създадена звезда, защото не е включена нито една част от attire-a им. Изобщо, макар да има някакво разнообразие за по-малко претенциозните, визуалното положение на създадените звезди е трагично. Ако решите да украсите гащетата или краката им с някакъв графичен дизайн или буква, то не можете да го поставите под опашната кост и над чатала – а по ирония, точно там са повечето украси на дрехите. Една немалка част от тялото е недостъпна за такива украси, така че дано създаването не е от любимите ви части в една игра.

Вече споменах, че системата Clean/Ditry е мизерен провал. Тук това продължава. Двете всъщност намекват за face или heel кечист, но точно толкова ограничено, колкото са репертоарите на cruiserweight кечистите на WWE. Ако си Clean, momentum-a (или finisher bar, ако трябва да сме точни) ще се пълни когато скачаш от въжетата или изобщо правиш въздушни хватки и ще намалява, когато се използват оръжия или се правят dirty хватки. При Dirty е точно обратното – momentum-а скача при употреба на оръжия и dirty хватки и намалява, когато се скача от въжетата. Сега… само аз ли виждам проблема тук? Както повечето продукти на WWE, това може да радва само малките деца и слабоумните или die-hard hardcore фенове на компанията, което всъщност ги устройва, защото една огромна част от аудиторията им се състои именно от тях. После хората се сърдят, когато някой говори глупости за кеча. Докато получава такава реклама, така ще бъде.

Представете си, че ви се играе с Dirty high-flyer. Това означава, че най-интересните маневри от репертоара ви ще намаляват momentum-a и трябва да избирате между това да използвате тях и това да използвате finisher. Същият е случая, когато се играе с Clean звезда в Hardcore, Ladder, TLC или Tables мач – трябва да избирате между финишъра си и използването на оръжия. Във втория пример това е още по-лошо, защото ако противника ви е Dirty, всеки удар с оръжие ще а) увеличава momentum-a му и б) нанася немалки щети.

Да, тук някой винаги се обажда и казва „Да бе, аз да не съм тъп да избера clean кечист в hardcore мач!” Има и такива, все пак се играе предимно от малки деца (въпреки че играта е забранена за лица под 16 години… а човек да каже, че те ще са твърде умни да се хванат на това…). Освен това, в мачовете със стълби, Backstage Brawl-овете и TLC опцията за избиране на Clean/Dirty е изключена, така че ако ви се играе с Rey Mysterio, Shawn Michaels или Undertaker – или иначе казано, с обичайните заподозрени от хората без въображение – мога да кажа само „Много жалко”. Системата е тъпа, fuck this!

Евентуално ще се спрете и на Season режима. Отново, това е само за малки, слабоумни, бавноразвиващи се лица. От друга страна е реалистично – няма грешка, това са точно сценаристите на WWE. Историите в този режим са по пет за всеки brand, като се изиграват само по две преди Royal Rumble и две след него, в зависимост от това кой кечист сте избрали. Една от ситориите се повтаря и на двете места. Ето един преглед на историите, за да ви покажа за какво става дума.

(RAW) Uneasy Allies – Тази история се включва автоматично, ако не играете с Triple H, Ric Flair или Shelton Benjamin. В тази история Triple H е своята heel същност, какъвто сме го виждали може би милион пъти – дава мач, пребива противника си, намира си още врагове, пребива и тях. В началото сте само вие и Triple H w/ Ric Flair, после се намесва и Benjamin. След това става HHH и вие срещу John Cena и Big Show в обичайната междубрандова война… за около два мача, след което може да се върнете към вражда с HHH или да се обърнете срещу Benjamin. Краят на историята е винаги един и същ – мач в клетка за световната/интерконтиненталната титла, който ако спечелите, не ви дават титлата, защото през септвмри мачовете в клетка за титла не важели (говоря сериозно, това е цитат от играта…) Бас ловя, че никой не е изненадан колко слабоумно е това.

(RAW) A Very Special Story – Говорейки за слабоумни неща, в този сценарий вие се съюзявате с Eugene, замествайки William Regal като негов партньор и шампион по двойки срещу Edge, Christian и Trish Stratus. Като изключим дразнещото слабоумие на Eugene, което по никакъв начин не може да се сравнява с интересната си природа в първите му изяви на живо, историята всъщност ми е любима и е най-интересната история, в която всъщност има логика. Още повече, че тук е и единствената проява на хумор, идваща (естествено) от Christian.

(RAW) Legends Tour – Това дори не е история. Просто ви пускат в мачове срещу някои легенди и ви дават възможност да преиграете вече виждани древни (някои ги наричат класически) мачове, като Hell In A Cell м/у Undertaker и Mankind + вас. Нищо специално, наистина.

(RAW) Road To Wrestlemania: Triple H © – Тук правите завръщане към враждата си с Triple H, като ваш партньор този път ще бъде (искате или не) The Hurricane... наистина подходящ избор за вражда срещу main eventer.

(RAW) Road To Wrestlemania: Batista © – Тове е нова вражда, в която ставате кучката на Stone(d) Cold Steve Austin и разследвате нещо… наистина нямам представа какво, мисля че търсите подкупен от JBL предател на Raw, който в последствие се оказва Batista. Не помня детайли, защото ако бях изгледал всичко, съм сигурен че щях да умра от скука.

(Smackdown) Torrie’s Contract – Историята: Докато изпраща Тори Уилсън на паркинга, Теди Лонг е блъснат от кола. Кой го направи? Вие разследвате това и, разбира се, първия заподозрян е Rob Van Dam. Защо? Защото скоро не е получавал мач за титлата… ТОВА Е НАЙ-СЛАБОУМНАТА ПРИЧИНА ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА НЯКОГО! Ако това изобщо можеше да се определи като мотив, то едно 90% от ростера на WWE щеше да е в паника, защото всеки втори човек в съблекалните ще бъде заподозрян. Както и да е, веднъж свикнали с глупостта на историята и съвзели се от шока, избирате дали да се изправите срещу RVD или срещу John Cena... което няма никакво значение, защото така или иначе се изправяте срещу другия веднага след това, а по-късно и срещу двамата. Накрая се оказвате във вражда с JBL, който иска да вземе договора на Тори Уилсън и да я направи своя кучка (чудя се как от разследване на опит за убийство стигнахме до договора на Тори).

(Smackdown) Urning Your Spot – Тук се оказва, че след всеки ваш мач се появява Undertaker, който без причина унищожава противника ви. Оказва се (в глупав клип, който изкарва вас и Еди Гереро като пълни кретени), че Eddie Guerrerо e откраднал урната на Гробаря и го пуска на random срещу борци в ринга. Един вид се съюзявате с Еди, но по-късно той ви прецаква (оригинално, наистина) и праща Гробаря срещу вас.

(Smackdown) Road To Wrestlemania: Rob Van Dam © – Тук се изиграва ежегодното завръщане на ECW, в което RVD, Chris Benoit, Chris Jericho, Rey Mysterio и Tajiri се обръщат срещу вас и трябва да ги победите. Не е толкова лошо, поне има логика.

(Smackdown) Road To Wrestlemania: John Cena © – В тази история Теди Лонг се завръща и се оказва, че вие сте наредили той да бъде прегазен. Оттук натам той ви пуска в поредица от всевъзможни мачове, по един, два или три на вечер и дори хандикап в клетки, решил тотално to FUCK YOUR WORLD! Това е сценарият, в който имате най-голяма свобода на избор, тъй като в един момент (писнало ви да се държат с вас като face срещу heel commisioner, както е обичайното) имате избора да скочите в Raw и да се борите за титлата на… Triple H (да не очаквахте да е някой интересен?). Ако не, то след като Теди Лонг приключи да ви обработва отзад, се оказвате – независимо спечелили или не досегашните мачове – срещу John Cena на Wrestlemania.

Между първите две истории и последната има един сценарий, който се казва Time To Rumble и се върти около Royal Rumble-а, но не го споменавам, тъй като в общи линии няма нищо интересно и се състои всичко на всичко от 3 мача – квалификация, preview и RR.

Говорейки за RR мач, това е възможно най-трудния мач на света. Веднъж хвърлени над въжетата, забравете – каквото и да правите, вие сте изчукани отзад и изхвърлени. Дори и сам срещу един противник е трудно, камо ли срещу 29.

Иде реч и за друг режим – GM Mode. Това е нещо като кеч мениджър, където водите постоянна война за рейтинги срещу противниковия бранд. Можете сами да си изберете ростера или да бъде по default. Парите ви винаги ще са малко, ще ви се струва, че противника винаги ви го набива след всяко шоу, ще имате постоянен недостиг на звезди, които ще бъдат вечно недоволни и… ех, да кажем, че компютър с EWR или TEW, въпреки липсата на визуализация, ще бъде един много по-добър избор. Fuck this shit, too. Единствената причина да искате да станете GM of the Year е, за да попълните кутията с трофеите в Locker Room-a и да отключите вторите дрехи на JBL и Triple H. Ако не ви пука за тях, вече казах – FTS.

Стигнахме и до любимата ми част – маневрите/хватките/движенията. Наричайте ги както искате. Както вече казах, много са – всеки кечист може да изпълнява над 80 различни хватки в три категории. Удивително, нали? Както всичко останало, това е само на пръв поглед. Огледайте хватките – ще спомена първо dirty хватките и пускащите кръв. Какъв е смисъла да има dirty, ако няма clean? Не може ли това да зависи просто от ситуацията? Добре де, тук съм малко дребнав, това не е толкова голям проблем, но тогава какъв е смисъла от пускащите кръв движения? Никога не съм виждал човек да закърви от обикновено DDT, а тук всяко едно може да пусне кръв, заедно с Dominator и други facebuster-и. Dominator да пуска кръв? FUCK, откога бе? Други хватки изобщо не отговарят на областта си – например, всички shoulderbreaker-и са нанасят щети на торса, а не на ръцете. Защо? Защото THQ не гледа никакъв кеч, въпреки че прави такива игри от десет години. Погледайте само малко – след всеки рамотрошач следва хватка за предаване на ръката, а не на торса. Нужен е само здрав разум, но не – в това би имало твърде много смисъл. Има един куп хватки, които разтрисат ринга. Не се бъркайте – те не разтрисат ринга, когато кечиста се удари в него, те разтрисат ринга в мина да вдигането му. Това включва суплекси, силови бомби и др. Какъв е смисъла? Да изглежда маневрата по-силна? Тогава защо взима едва 4-6 dmg? Друг огромен проблем са roll-up хватките – те са безсмислени. Не действат дори когато противника е на червено! И, трябва да кажа – това е най-безумно смешното нещо в цялата игра! Че 80% от мачовете в WWE се печелят именно чрез roll-ups.

AI изобщо не е на добро ниво. Например съдията. Съдията в мачовете е най-досадното нещо на света. Той вечно е на пътя ви и вечно пречи при изпълнение на въздушни хватки, отнасяйки неволни удари, които често водят до дисквалификация. Винаги се движи край единия от борците в ринга и пречи на другия. Изобщо, ако ще играете тази игра, изключете DQ опцията – доста е трудно да приключиш мач без такава. Противниците ви пък са най-слабоумните същества на света. Трудни ли са? О, fuck yeah. Но са ИДИОТИ! Те винаги използват хватки на random, без да има значение коя част на тялото ви е най-наранена и никога не се оказват като опортюнисти в multi-man мачовете, също нападайки на random който и да е от хората в ринга. Да не говорим за държанието му в Eliminaton Chamber мачовете, където всички се катерят по клетката и скачат от нея, независимо какво има или няма отдолу. В същия мач, противниците се държат сякаш мача не е с елиминации и допълнително ви затрудняват, пречейки на тушовете и предаванията. Те са просто една адска болка в задника, дори когато не сте се насочили към тях.

В обобщение, ако нямате някой приятел, с когото да си разцепвате задниците един срещу друг или купчина приятели и multitap, вие сте направили много лоша инвестиция, купувайки си тази игра или сте си загубили времето да я сваляте от Internet. Ако не я гледате по-задълбочено и в детайли, може и да ви хареса. Ако не, то честито, току що направихте бившата си приятелка щастлива – you just fucked yourself.

Очаквайте в следващата такава тема ревю на Smackdown!™ vs. Raw™ 2008: Featuring ECW™. Дотогавa – Have a nice fuckin’ day!