If something seems too good to be true, it probably is.

Murphy Law

Връщаме се на темата Smackdown Series, продължавайки със Smackdown™ vs. Raw™ 2008: Featuring ECW™. На пръв поглед, играта е голямо подобрение на SvR 2006, но това е само първото впечатление. Все пак, нека разгледаме добрите й черти.

Първото нещо, което се набива на очи, е интерфейсът. Според мен е горе-долу същия, с разликата, че са натрупали повече клипове, отколкото картинки. Второто нещо, което забелязах, беше липсата на избор на профил. Профилите са махнати, което според мен е тъпо, имайки предвид колко кеф могат да наберат двама души, състезавайки се един срещу друг от профилите си и трупайки точки престиж, с които да отчитат резултата… А, вярно – сега гледаме добрите страни. Е, музиката е добра. Много повече харесвам песните тук, отколкото глупостта на миналата част. Следващото нещо, правещо впечатление, е Exibition-а. Там вече има две колони – колко човека да участват в мача и какъв да бъде той. Според мен това е много добра идея – така можеш да прегледаш всички видове мач за нула време, вместо непрекъснато да се връщаш назад, ако не си открил каквото ти трябва. Нови мачове като че ли няма, с изключение на Money In The Bank, което си е Ladder мач с 6 човека. Излишно добавяне на име, наистина.

Влизайки по-навътре (в мач, например), се усеща и разликата в графиката. Като че ли е по-добра от миналата част, но същевременно е и същата… и същевременно по-лоша. Графиката на картинката при избор – добра (с изключение на CM Punk, кой по дяволите сложи точно тази картинка?!). Графиката при интро – добра. Графика по време на мач – добра. Ще кажете, еми то всичко е добро. Грешка, всичко е добро само за някои кечисти. Други са като извадени от енджина на Sims 2 картинки, трети изобщо не приличат на себе си – опитайте се да различите Мария и Мики Джеймс. Всъщност, в общ план това не е болка за умиране, останалото е задоволително добро.

Следва ростера. Мразя ростера. Няма никаква логика да е точно този ростер. Няма никаква логика. Няма. Просто няма… Това е ростера, публикуван в сайта на играта:

Smackdown – Rey Mysterio, Matt Hardy, Undertaker, Montel Vontavious Porter, Dave Batista, Chavo Guerrero, Mark Henry, Gregory Helms, Great Khali, Chris Masters, Edge, Ric Flair, Kenny Dykstra, Finlay, Kane, Torrie Wilson, Ashley Massaro, Michelle McCool.

Raw – Shawn Michaels, Shad, Umaga, Triple H, Sandman, Bobby Lashley, John Cena, Randy Orton, Snitsky, King Booker, Mr. Kennedy, Jeff Hardy, William Regal, JTG, Candice Michelle, Mickie James, Melina.

ECW – CM Punk, Marcus Cor Von, Elijah Burke, Tommy Dreamer, Sabu, Johnny Nitro.

Legends – Jim Neidhart, Mick Foley, Rick Rude, Roddy Piper, Stone Cold Steve Austin, Sgt. Slaughter, Eddie Guerrero, The Rock, Terry Funk.

Сега първо, те ЛЪЖАТ! Кучите синове толкова се срамуват от ростера си, че дори не са ги сложили на правилните места. В играта Kennedy е в Smackdown, Sandman е в ECW, Johnny Nitro е в Raw, a Jim Neidhart, Eddie Guerrero и Sgt. Slaughter ги няма! Вместо последните трима получаваме Светата троица Mcmahon-ови – Vince, Shane и Steph, заедно с Bret Hart. Като изключим Харт, това е шибана размяна. Плюс това, в Raw е добавена Maria, a в ECW – Kelly Kelly… I F’N HATE YOU!!!

Второ, ростера е ГЛУПАВ. Не, ТЪП Е! Не, СЛАБОУМЕН Е! Не… мамка му, няма достатъчно силна дума, с която дори да започна да изразявам колко глупав е ростера. Отново, WWE се насочат към киндерската си аудитория, слагайки „големи” имена в лицето на Taker, Kane, Khali, Austin, Rock. Добре, това го приемам, но ето ви един „изгубен ростер”:

The Fucked Up – Shelton Benjamin, Charlie Haas, Paul London, Brian Kendrick, Lance Cade, Trevor Murdoch, The Miz, Rory McAllister, Robbie McAllister, Jamie Noble, Jimmy Wang Yang, Shannon Moore.

Защо тези ги няма? Липса на star power? Нима? Ако не другите, поне Cade & Murdoch бяха шампиони по двойки, когато играта излезе, а London & Kendrick държаха титлите на SD цяла година. Освен това съм наясно, че една тромба народ би дала какво ли не да поиграе с London, Kendrick, Noble и Yang. Какво получаваме вместо тях? Cryme Tyme от Shad и JTG, които впрочем са уволнени от месеци… I F’N HATE YOU!!!

Така, вярно, щяхме да се придържаме към добрите неща… при хватките е въведена системата Ultimate Control, която да оцвети арсенала на кечистите в движение. Всеки кечист ще разполага с по две UC хватки (suplex, DDT, powerbomb, powerslam или fireman’s carry), с които може да приложи до 4 хватки от място и по една в зависимост от мястото, на което се намирате. Например, ако сте вдигнали противника във FC и сте близо до въжетата, ще го хвърлите извън ринга.

Говорейки за извън ринга, там вече има десетки места, където можете да си взаимодействате с околната среда, което поставя интерактивността на едно наистина високо ниво. Плюс това, ако momentum-a ви е пълен, на някои места ще можете да изпълнявате и super хватки, някои от които, признавам, са адски добри… но като оставим това настрана, хватките са гола вода! От 80 самостоятелни хватки, репертоара на кечистите е паднал до 35, плюс 2 UC! WTF! Всъщност, не е ЧАК такава болка за умиране, НО другите хватки могат да се използват вероятно веднъж на мач! Единствените хватки, които ще можете да използвате пълноценно ще са ударите и простите маневри, изискващи само един наклон на аналога.

О, да – контролът е напълно променен. Вече ударите се изпълняват с квадрат, с О се прави ирландски бич, с Х се изпълнява взаимодействие с околната среда, с R1 се зареждат по-силните хватки, с L1 се тича, R2 и L2 отново са контри, а с триъгълник се изпълнява finisher или super move, в зависимост от ситуацията. Маневрите с ловене се изпълняват с десния аналог.

Използването на десния аналог не е болка за умиране, напротив – дори е удобно. Не е проблемен контролът, проблемът е изпълнението на хватките. Контрите вече са толкова безумно лесни за контриране, че можете с някой приятел да изиграете 20 минути само в замах, контра, замах, контра, замах, контра. Кълна се, невъзможно е да не можеш да се измъкнеш от UC, ако внимаваш, а ако противникът успее да ти закове хватка с R1, значи си истински карък! Това запъва творческия процес на всеки ценител на стилови изпълнения с добре построен репертоар от хватки. Понякога е невъзможно да използваш любимата си хватка, защото виждаш, че противника ти контрира абсолютно всичко и гледаш да помпаш X и аналога, за да свършиш колкото можеш по-бързо мача и да спукаш гадното копеле. Замахът при ловене е толкова широк, че можеш да си изпиеш кафето и чак в последния миг да хванеш джойпада и да щракнеш бутона за reversal. Създателите на играта разчитат повече на взаимодействието с околната среда, отколкото на in-ring действията, което е пълен абсурд в една кеч игра.

Самите кечисти вече имат нещо като стилове или по-скоро powers. Има Showman, Dirty, High Flyer, Hardcore, Brawler, Powerhouse, Technical и Submission. Всеки кечист има по две от тези и всяко едно го снабдява с по едно активно и няколко пасивни умения, вземащи роля по време на мача. Powerhouse, например, може да става неуязвим за grapples, а неговите grapples да станат необратими. Техникът е имунизиран към всички grapples, изпълнявани с R1 (което е безсмислено, защото след 5 минути в мача изобщо няма да се сещате за тях), Submission кечистът може да преобърне всяка хватка за предаване и да „регенерира” захвата си, докато самият той държи противник в такава, а Hardcore кечистът може да прави grapple хватки с оръжия. Някои умения са много на място – като например Super Dirty Move на Dirty кечистът, както и скриването му зад съдията, и Steal Finisher Move на Showman-ът, но други са адски безполезни, могат да бъдат контрирани по всяко време, разбира се как да се избегнат с лекота или са просто дразнеща загуба на време. Дразнещо е, че само HF може да използва springboard хватки. Дразнещо е, че Showman-ът трябва да направи само един taunt, за да запълни momentum-а си, докато при останалите това вече не се пълни. Дразнещо е, че е нужна само една submission хватка от Submission кечист, за да се предадеш, независимо дали това е първата или петдесетата минута от мача. Дразнещо е, че не всички могат да използват свободно оръжията като Hardcore кечистът, който изпълнява с тях дори и HF хватки. Все едно само той не пада от Луната, където няма странни на вид предмети, наричани оръжия, които може да използва по хиляда ефективни начина. Няма да се спирам на всеки стил поотделно, но просто трябва да отбележа – всичко това е крайно дразнещо и не помага с абсолютно нищо.

Режимите на самостоятелна игра е само един – 24/7, разделен на GM Mode, Career Mode и Created Mode. В последните две си избирате един кечист от Raw или Smackdown (точно така, fuck ECW…), като бройката е ограничена от кечисти, които само Vinnie Mac иска да вижда на главната сцена. С него започвате random истории, избирани от играта, изигравайки поотделно всеки ден от седмицата в различни активности, трупайки популярност и опит, докато не измине Wrestlemania или не достигнете 100% от кариерата си, което понякога става и след WM. Идеята е добра, така може да се играе много време на това, НО след време става АДСКИ еднообразно – започват да ви дават едни и същи противници, нямате никакъв избор кои да бъдат съюзниците ви, ако някой си науми да ви бъде мениджър, той ще ви стане мениджър, независимо дали го искате или не. Непрекъснато получавате безсмислени съобщения по телефона, в някои от които имате право на избор за нещо, но каквото и да изберете, крайния резултат е един и същ. Нямате право да избирате дали да сте heel или face, това го избира играта и обстоятелствата. Понякога имате право да прескочите в другия бранд и тогава наистина ще го направите с огромно удоволствие, но така започвате отначало всичките изиграни досегашни истории, като оставате със същия напредък и сменяте противниците. С една дума – вълнуващо през първите няколко минути, след това е просто поредната доза още от същото, което можете да видите веднага щом погледате две поредни седмици Smackdown.

В GM Mode вие отново поемате един бранд – Raw, Smackdown или ECW (wow, тук го има!) – и се разпореждате с кечистите му по абсолютно същия начин, който беше в SvR 2006, но с няколко добавки. Във враждите вече има storylines (в които също няма никакъв смисъл, но какво ново под слънцето?), те задължително трябва да са между clean и dirty кечист, можете да давате задачи на всеки кечист през седмицата, за да повдигате популярността му, има много нови promo сегменти (от добри до безсмислени). Договорите на кечистите тук са огромно бреме, почти е невъзможо да задържите един стабилен ростер, затова трябва да се надявате на минимално задоволство.

Естествено, в годината на събитията с He-Who-Must-Not-Be-Named, всички негови хватки са изрязани, така че няма crossface, няма diving headbutt. Какво да правиш, един среден пръст за почитателите на Беноа… упс.

Както всяка една WWE игра, тя си има своите добри страни и ще даде причини да я закупите. Но също като WWE игра, ако няма с кого да я играете, вие просто сте загубили една огромна сума за нищо. В нея няма нищо по-специално от опитите на една компания да подобри продукта си, превърнали се в катастрофа за smark аудиторията, която по някаква случайност може и да са гейм фенове. Съвет от мен, придържайте се към Wrestle Kingdom, ok?

Нямам представа за какво ще е следващото ревю, нито дали ще има такова. Have a nice fucking day!