“Odd how the creative power at once brings the whole universe to order.”

Virginia Woolf

Годината – 2001. Датата – 19 юли.

На тази дата Square издават десетия си продукт от немалко известната поредица, изаглавен с простото заглавие Final Fantasy X. Това е първата игра на FF, появила се на PS2 платформа и веднага застава сред двадесетте най-продавани конзолни игри на всички времена, след като биват закупени 6.6 милиона копия из целия свят, а някои списания я определят за най-великата видео игра на всички времена.

Final Fantasy X е първата игра от поредицата, поставяща началото на изцяло променените пейзажи в 3D области, постигнато чрез Emotion енджина на PS2. Тя е и първата игра, в която се появяват реалистични лицеви изражения, както и други постижения на графичните ефекти. Отново, FF X е първата озвучена FF игра, както и първата, получила директно продължение – Final Fantasy X-2.

Историята –

Играта започва с представянето на главния герой Тайдъс (Tidus) – известен блицбол играч на отбора „Zanarkand Abes” от космополитния град Занарканд. Той отива в „стадиона” за поредния си мач, раздавайки автографи на фенове по пътя. По време на мача обаче, Занарканд е нападнат от огромна вълна и Тайдъс, заедно с дългогодишния си ментор, Аурон (или Орън – Auron), който му казва, че това е чудовището Син (Sin), се опитва да избяга от нея, като по пътя са нападнати от цял порой странни същества. Когато вече няма къде да бягат, Аурон сам хвърля Тайдъс междупространствения портал, създаден от Син.

Тайдъс се събужда в изоставен храм, откъдето бива спасен от група гмуркачи на Ал Бед (Al Bhed), един от които е момиче на име Рику (Rikku), която му казва, че Занарканд е унищожен преди хиляда години. Двамата изпълняват мисия за Ал Бед, когато Син се появява отново и Тайдъс пада от кораба на Ал Бед. Той се събужда насред малък плаж, където го намира група скромни блицбол играчи – отбора на Besaid Aurochs, с капитан Уака (Wakka). Впечатлен от уменията му, той го канида се присъедини към отбора му за предстоящия турнир в Лука, където може и да срещне някой, когото познава.

По това време Тайдъс разбира, че се намира в свят, наречен Спира (Spira), състоящ се от малко и малки градчета, поради честите нападения на Син. Уака му казва да извинява невежеството си към Спира с това, че е бил твърде близо до Син. Той се присъединява към поклоническата група на призователката Юна (Yuna) и нейните пазители – Уака, Лулу и Кимари. Тайдъс разбира, че призователите са единствения начин Син да бъде победен – те се молят във всеки храм по пътя си, като пътешествието им ги води до руините на Занарканд, където получават своя „Последен Аеон”, с който да унищожат великото чудовище. Разбирайки това, както и че Юна е познавала Аурон и Джет (или Джект – Jecht) – бащата на Тайдъс, които са били пазители на баща й – великия призовател лорд Браска, той потегля с нея в поклоническото й пътешествие, за да разбере къде се намира, дали ще се върне обратно в света на Занарканд, който познава и как омразния му баща се е озовал тук. И най-вече – потресаващата тайна, която Аурон му споделя, разклаща света му.

Spira –

 

Спира е фентъзи света, в който се развиват всички действия във FF X. Той е разделен на три континента, оградени от малки тропични острови. Всеки континент има различни климатични условия – от тропичните Бисед и Килика, до умерения Ми’ихенски регион, до мразовитите Макалания и планина Гагазет.

Спира е главно обитавана от хора, но включва и разнообразие от раси. Сред тях са Ал Бед, технологично напреднала група хора със спираловидни зелени очи и лоша репутация, която ги откъсва от главното насление на Спира. Те са единствените, които имат собствен език. Гуадо са също човекоподобни, но имат издължени ръце и пръсти, както и вродена дарба към магията и измагьосването на чудовища (обикновени, не аеони). Най-много се отличават расите на еднорогите Ронсо – антропоморфични лъвове с рог на челото и тъмна, варираща от светлосиня до тъмносива кожа, и жабоподобните Хипело.

Спиритология –

Една от отличителните черти в митологията на Спира са огнулките (?) (pyreflies), светещи „купчини енергия”, която се появява от току-що умрелите и обикалят из земите. Ако са оставени на воля, те се събират и образуват чудовища (fiends), най-разнообразни видове, които също стават на огнулки, когато бъдат победени. В редки случаи, огнулките се превръщат в неизпратени – същества, които са запазили достатъчно енергия и съзнание, за да останат в оригиналната си форма и се превръщат в живите останки на мъртва личност, която е напуснала Спира с недовършена цел. Може да се каже, че те са еквивалента на немъртвите същества в други фентъзи светове.

Едно от задълженията на призователите в Спира е да „изпратят” огнулките в Далечната равнина (The Farplane) – земята на мъртвите. Те извършват това с ритуален танц, известен като „изпращане”. Другата им цел е да се молят в храмовете на различните градове в Спира, за да получат своите аеони – могъщи магически същества, които се образуват, когато някой жертва душата си и я загради в статуя, превръщайки се във фейт (не faith, а fayth). Те даряват призователите с аеоните, които са образували.

Популяцията на Спира почита религията на Йевон (Yevon) – древна огранизация, създадена от Ю Йевон (Yu Yevon), която описва Син като наказание за гордостта на хората и употребата на макина (машините в Спира) и забранява употребяването на технология. Йевонитите са управлявани от четирима висши жреци, наричани мейстери (maester).

Задължението на призователите е да започнат поклонническо пътешествие, минавайки през всички храмове на Спира да се молят на the fayth в тях, за да събират аеони, с които да повишат силата си. Те са придружавани от пазители – обучени вòйни, чието единствени задължение е да защитават призователите с цената на живота си. Краят на пътешествието е в руините на Занарканд, където призователите получават своя Последен Аеон, единствената сила, която може да унищожи Син. Когато Син бъде унищожен, настъпва Спокойствието (The Calm) – период от десет години мир, след който Син се завръща и започва наново разрухата си.

Блицбол –

Както FF VIII има Triple Triad, а FF IX – Tetra Master, FF X представя нов вид дълготрайна мини-гра – Blitzball. Това е световноизвестен спорт, смесица от футбол, ръгби и водна топка. В играта се противопоставят два отбора с по шест играча (2 нападателя, халф, 2 защитника и вратар). Те се състезават в огромен сфероподобен стадион, който се изпълва с плазмено поле, заместител на вода. Целта в играта е да се отбележат повече голове от противника. В Спира има няколко отбора и огромно количество от играчи на блицбол и те могат да бъдат издирвани и записвани в отбора на играча. Отборът на играча се състезава в лига или турнир, където получава различни награди, засягащи развитието на играта или получава предмети, използвани в основната игра. В отборът всеки един играч има статистики, които се подобряват с трупането на опит по време на игра.

Геймплей –

Първата новост, която се забелязва когато се играе FF X, е наличието на миниатюрна карта в горния ляв ъгъл на екрана, която отбелязва къде се намира играча, евентуални save spheres – точките за записване на игра, и посоката, в която се намира главната цел на играча.

Бойната система на FF X се наирча Conditional Turn-Based (CTB), която замества ATB системата от предшествениците си. Това е същата система, използвана и във FF IV. Тя е създадена първоначално от Хироюки Ито и доразвита за FF X от Тоширо Тсухида и позволява на играча да се отпусне по време на битка и да осмисли своите действия и стратегия. Тук всеки атрибут на героите играе важна роля в битка. Редът на героите и противниците е отбелязан в горната дясна част на екрана по време на битка. Върната е бойната система с трима герои, а нововъведение е възможността да се сменят герои по време на битка чрез използване на L1 бутона.

Специфичните умения на героите (Limit Breaks във FF VII и VIII, Trance във FF IX) тук се наричат “Overdrives”. Те са по-усъвършенствана форма на вече споменатите – умението се пълни в различен режим, в зависимост от това какво е избрал играчът и какво е начуил героят. Стандартният е “Stoic” (скàлата се пълни, когато героят понася щети), но могат да бъдат научени и режими като “Warrior” (пълни се, когато героят нанася щети), “Comrade” (пълни се, когато съюзниците на героя поемат щети) и др. Всеки герой има уникален Overdrive и изучава нови по различен начин, с изключение на Рику, чийто Overdrive изисква единствено различни комбинации между предмети.

Системата на призоваване също е сменена. Аеоните, които могат да се призовават не изчезват веднага щом нанесат един удар, както досега в другите игри, а заместват героите и стават игрови персонаж със свои атрибути, умения и Overdrive.

Класовете на героите в играта са ясно различими. Системата на развитие се нарича “Sphere Grid” и представлява огромна карта с разпръснати атрибути, свързани с линии. Всеки герой започва от една точка на grid-а. С победи в битки, той получава AP точки, с които събира сферни нива и различни сфери, с които се подобряват атрибутите (Poer, Mana и Agility Sphere) или се изучават умения (Ability Sphere). Играчът може да мести мястото си по grid-а в зависимост от това колко sphere нива има и може да подобрява само атрибутите, за които има съответните сфери. Общо казано, развитието на героите наподобява една игра на дъска. С напредъка на играта, развитието на героите може да се смеси и така един герой да изучава и уменията от класа на другите герои. Така, с напредъка на развитието на героите, различията в класовете се размива. Двама напълно развити герои са напълно идентични в отношение на умения. Изключение прави само Юна, която притежава уникалното умение Summon, недостъпно за никой от другите герои.

Приемане и критика –

FF X е приета позитивно, с високи оценки и разпордадена в огромни количества. FF X става първата игра за PS2, която е продадена в 2 и 4 милиона копия. През юли 2006г., играта става единадесетата най-разподавана игра на 21 век. През октомври 2007, на седмата годишнина на PS2, играта е обявена за осмата най-продавана игра за PS2. Тя е обявена и за 3-тата най-добра игра за PS2 от IGN.

В част от ревютата на играта, някои критици казват, че системата за развитие е твърде сложна, или недостатъчно широка, тъй като в крайна сметка води до едно място. Критика получава и озвучаването на играта.

Наследство –

Поради успеха си, Square Enix създават и директно продължение на FF X през 2003г., наречено Final Fantasy X-2 – първото продължение, което игра на FF получава, разказващо за събитията две години след FF X, което създава нови интриги и дилеми и запълва дупки, оставени от оригиналната игра и за което ще стане дума в някое от бъдещите издания на The Remus Fantasy.

Край –

Това е всичко, което може да се каже в един бърз преглед на Final Fantasy X. Спира е огромен свят, има развита митолология, съдържа обилна история и за тях могат да се кажат стотици неща. По-подробни прегледи на отделните елементи от света ще оставя за други теми. Дотогава…

Have a nice fucking day!