„I had never seen anything like it in my life. Sure, it was a little scary, but still… I could feel a strange kind of gentleness from it.„

Tidus

И така, преди да скочим към следващата игра от поредицата, остава да се каже само още едно нещо за FFX. Иде реч за аеоните.

Аеоните са физическата проява на fayth. The Fayth, както вече беше споменато, са духове, обитаващи статуи и контактуващи с призователи в специалните Стаи на Fayth. Използвайки тази връзка с призователите, the fayth могат да реализират „съня” си и да създадат могъщо същество, наречено аеон. Повечето аеони имат общи черти с душата, която ги създава.

Ето го и списъкът с аеоните във FFX –

Valefor

Валефор, или Вейлфор, е аеонът на храма в Бисед. Тя (да, тя) е първият аеон на Юна. Духът (вече така ще наричам fayth) й е на малко момиче. Тя може да нанася нестихийни щети, използвайки специалните си атаки Sonic Wings (която също така и забавя хода на противниците), Energy Ray и Energy Blast. Последните две са overdrives, което прави Валефор и единственият аеон, който може да има две такива атаки. Energy Ray е стандартният overdrive, а Energy Blast се получава в по-късен етап на играта (по избор на играча, разбира се). Неговият лимит на щетите се разбива, когато Юна получи своята Нирвана и я зареди с поне един от ъпдейтите си.

Други изяви:

В интернационалната версия на FFX, Валефор се появява и в Dark Valefor версия, която напада Юна, когато се завръща в Бисед, след като е обявена за вероотстъпница.
Във FF X-2, Валефор се появява в Dark версия, но със същото име като бос, надигайки се от храма си, обсебен от омразата на Шуьин.
Името Valefor е дадено и на чудовище в пещерата на Сенките във FFIII, но освен името, няма нищо общо с аеона.

Етимология:

В демонологията, Valefor е Графа на Ада. Той изкушава хората да крадат и става господар на крадците, но по-късно ги обесва.

Ifrit

Ифрит е аеонът на храма в Килика. Неговото уникално умение е Meteor Strike, нанасящ огнени щети на враг, като атаката пробива дори и protect магиите. Неговият overdrive е обичайния Hellfire, с който покрива опонента с огнени кълба. Духът, създал Ифрит е неизвестен. Силата на Ифрит разбива лимита си, когато Уака получи своя Световен шампион.

Други изяви:

Ифрит е сред най-често появяващите се призовавани същества във FF игрите. Във всяка игра, той има подобен вид, но никога не се появява по един и същи начин в две FF игри. Във всичките си форми, той е кръстоска между хуманоид, звяр и дявол.
В интернационалната версия на FFX, Ифрит се появява и в Dark Ifrit версия, която напада Юна, ако се доближи до унищожения Дом на остров Биканел.
Ифрит се завръща и във FF X-2 като бос, надигнал се в храма на Килика, след като е обсебен от омразата на Шуьин.

Етимология:

В арабската митология, Ифрит е име на джин от определен ранг, въплъщаващ огъня. Макар да живеят хиляди години, те не са безсъмртни, защото ако се порежат, те ще „кървят” огън, докато не ги погълне. Ифритите са арогантни същесва, смятащи се за най-велики сред расите, тъй като се появили първи на света.

Ixion

Иксион е аеонът на храма в Джосе. Силите му се състоят от гръмотевични атаки. Той наподобява еднорог с висока защита и магическа защита. Уникалната му атака е Aerospark, която нанася неелементални щети и прекъсва въздействието на защитни магии по врага. Overdrive-ът му е Thor’s Hammer, с който нанася електрически щети. Неговият лимит на щетите се разбива, когато Кимари получи своето Духовно копие.

Други изяви:

Иксион се появява и в Dark Ixion версия в интернационалната версия на играта. Намира се в Гръмотевичните поля.
Във FF X-2, Иксион се завръща в тъмната си версия, когато се надига в храма на Джосе, слят с макината в храма, за да се превърне в киборгска версия на себе си.
Иксион го има и във FF XII: Revenant Wings, където е гръмотевично физическо същество от 2-и ранк. Единствената му атака там е Hoof Kick.

Етимология:

Иксион е бил крал на Лапитите (древно плене от Тесалай) и син на бога Арес, Антон или на злодея Плегиос в гръцката митология.

Shiva

Шива е аеонът на храма в Макалания и се появява за първи път в битката срещу Сиймор Гуадо като контра за неговата Анима, още преди да бъде именувана от играча. Нейният overdrive е обичайния Diamond Dust, използван във всички FF игри. Силата й разбива лимита си едва когато Лулу се сдобие със селестиалното си оръжие – Onion Knight.

Други изяви:

Както Ифрит, Шива е сред често срещаните за призоваване същества във FF сериите.

Нейната Dark Shiva версия се появява в случай че Юна опита да влезе в храма на Макалания след като бъде обявена за вероотстъпница.

Шива се завръща и във FF X-2, където тя напада групата на Юна, Рику и Пейн, когато навлизат в Далечната равнина.

Етимология:

Шива дели името си с индийския биг Шива. Някога Шива спасил/а света от отрова, която му донесла синя кожа по гърлото. Шива е бог на двойнствеността, затова е едновременно мъж и жена, както и бог на живота и смъртта. По-често е описван като мъж, въпреки че във всички FF игри, Шива е жена.

Bahamut

Бахамут е аеонът на храма в Бевел. Неговият дух е младо момче, което се появява често в света на Тайдъс и именно то му разкрива истината за Сънувания Занарканд и реалната Спира. Неговата специална атака е Impulse, нападаща всички противници с неелементални щети. Overdrive-ът му е добре познатия Mega Flare. Силата на Бахамут надхвърля обичайния лимит без специални условия.

Други изяви:

Заедно с Ифрит и Шива, Бахамут също е сред често появяващите се същества в другите FF игри.

Dark Bahamut, злата му версия, се появява, когато Юна отива на мястото, на което е победила лейди Юналеска.

Във FF X-2, Бахамут се появява отново в Бевел, разгневен от омразата на Шуьин и напада Юна и ко., когато навлизат в подземието на града в търсене на Вегнагън. При определени условия, духът на Бахамут се появява и в края на играта, давайки на Юна възможността да възкреси Тайдъс.

Извън Final Fantasy, Бахамут се появява и в следните игри – Chocobo game series, Itadaki Street Special, Itadaki Street Portable, Lord of Vermilion и Super Mario RPG: Legend of the Seven Stars.

Етимология:

Първоначално, Бахамут е изобразяван като огромна риба в древната арабска митология. Върху гърба й стои бик с четири хиляди очи, уши, носове, усти, езици и крака, наречен Куджута. Между всяка отделна част има 500 годишно пътешествие. Върху гърба на Куджута има планина от рубини. Върху планината има ангел, носещ на раменете си шест ада, земята и седем рая. В днешно време, D&D изобразяват Бахамут като краля на драконите, своеволен платинен дракон и противовес на злата Тиамат, многоцветната кралица на драконите.

Yojimbo

Първоначално, Йоджимбо е бил аеон в храма на Бааж, но духът му – свободен кръстоносец – е бил откраднат и отнесен в пещера, която по-късно бива наречена Пещерата на откраднатия fayth. Там той се превръща в наемник и служи само на призователите, които му платят достатъчно. Той е сред незадължителните за придобиване в играта аеони. Йоджимбо е уникален аеон, който атакува в зависимост от това колко ще му бъде платено, използвайки четири атаки: Daigoro (най-слабата атака: изпраща кучето си срещу един враг), Kozuka (хвърля кунай по един враг), Wakizashi (напада всички врагове с по-силна атака) и Zanmato (мигновено убиване на противник, независимо дали е обикновен опонент или бос). За да се разбие лимита на Йоджмбо, Аурон трябва да се сдобие със своя Масамун.

Други изяви:

Dark Yojimbo напада групата в Пещерата на откраднатия fayth, ако Юна реши да я посети повторно след обявяването й за предателка.

Във FF X-2 Йоджимбо се явява като възможен бос, надигащ се в пещерата си от омразата на Шуьин. В същата игра, кучето му –Дайгоро, е част от треньорското облекло на Юна.

Етимология:

Имената на Йоджимбо и Дайгоро са от японската гекига (драматични филми) “Lone Wolf & Cub”, за ронина и наемен убиец Огами Итто и младия му син, Дайгоро. Огами е копие на Йоджимбо, което означава „бодигард” на японски. Също така, kanji-то (китайския символ) „Йоджимбо” може да бъде прочетен и като „услуги под наем”. Това подчертава факта, че героя трябва да „наеме” Йоджимбо, за да стане аеон на Юна.

Anima

Анима е известна като „Тъмния аеон” и е единственият опционален аеон, който героя може да контролира като обикновен, както и единственият аеон с история. Години преди събитията във FFX, лорд Джискал Гуадо се жени за човешка жена и това ги прогонва на остров Бааж. Когато синът на Джискал, Сиймор Гуадо демонстрира умения в призоваването, майка му го насърчава да поеме по пътя за Занарканд, където тя дава живота си на Юналеска, за да се превърне в Последния аеон на сина си. Сиймор обаче прекъсва похода си и бяга от Занарканд, оставяйки духа на майка си, който бива пренесен от Юналеска обратно в храма на Бааж. Син обаче унищожава остров Бааж и храма потъва заедно с него.

Анима е сред най-силните аеони в играта, за да подкрепи факта, че е нечий Последен аеон. Нейната уникална атака е Pain, която освен че нанася свръх щети, също и убива мигновено незащитените от смърт противници. Overdrive-ът й – Oblivion, е най-силният в играта (с изключение на Zanmato) и нанася цели 16 удара, при които ако всеки удари с максимална сила (99,999), тя нанася грандиозни 1,599,984 dmg.

Други изяви:

Dark Anima е мрачната й версия, появяваща се в планина Гагазет при определени условия. Тя има най-много жизнени точки от всички аеони (8 мил. HP).

Анима се завръща и във FF X-2, където опитва да спре Шуьин, но и тя също се обсебва от омразата му и напада героините, когато навлизат в Далечната равнина.

Етимология:

Анима е латинско женско съществително за „душа” или „дъх”. Древните римляни смятали, че анимата на хората се намира в гърдите им; когато някой умре, тя напуска тялото му. Anima се асоциира с емоция и сърце; метафизическия му противовес, animus, се появява в мозъка и в чувството за логика на хората.

В Юнгската философия, Анимата се определя като две неща:
Едното е вътрешното „аз”, контактуващо с подсъзнанието. Юнг твърди, че във всички мъже има подсъзнателни женски психологически качества, които обикновено са съвкупност от тези на майка му, но може да приема и гледни точки на сестри, лели и други важни жени около себе си.
Второто може да се сравни с отношението на Сиймор с майка му. Също така, предвид че Анима е Последния аеон на Сиймор, тя дели специална психологическа връзка с него, което също доказва и теорията на Юнг.

The Magus Sisters

Сестрите Магус – Sindy, Mindy & Sandy, са допълнителен аеон, намиращ се в храм Ремием. За разлика от останалите аеони, те имат оделни показатели и точки. Но както при Йоджимбо, те не се управляват по стандартен начин. Юна ги насочва с „насърчителни слова” от сорта на „Атакувайте!”, „Помагайте си!” и „Давай!”, но резултатът от всяко слово си остава случаен.

Всяка от трите сестри има специална уникална атака – Санди има Razzia (физическа атака), Синди има Camisade (също физическа атака), а Минди има Passado (15 поредни удара). Техният overdrive е общ и може да се използва само ако и трите са живи и с напълнена скала. Казва се Delta Attack и нанася 8 поредни удара (поне след PAL версията – преди това е нанасял само един удар).

Други изяви:

Тъмните сестри започват да обитават Пътеката на гъбите, веднага щом Юна бъде провъзгласена за предател.

Те се появяват и във FF X-2, нападайки Юна, Рику и Пейн, когато навлизат в Далечната равнина.

Първата поява на сестрите е във Final Fantasy IV, където са босове в Кулата на Зот и слуги на Валвалис Въздушния, един от четирите стихийни звяра. Видът им е същия като във FFX, с изключение на инсектоидната броня.

Заключение –

Това са аеоните във Final Fantasy X. Според мен са малко – с новата система за призоваване, с малко повече разнообразие в това отношение, аеоните можеше да бъдат използвани като нещо повече от буфер и краткотраен dmg dealer. Но гледайки към всичко, което играта предлага, това е само някакво тъмно петно на черен фон.

The Remus Fantasy ще се завърне с продължението на FFX – FF X-2!

Have a nice fucking day!