“There is no great genius without some touch of madness.”

Seneca

Ревютата на Салваторе са отменени поради индустриални количества bullfuck в книгите, за които исках да пиша. Когато прочета Sellswords на БГ, ще се върна.

Но сега това не е важно. Миналото е зад нас, а ние гледаме напред… или встрани, или кръстосано, де да знам как са очите на другите. Затова минавам направо към следващите автори, както и към друга поредица в друг фентъзи свят – DragonLance! Признавам, че не съм чел много от DL, всъщност съм чел само от тези двамата, но каквото съм чел е просто превъзходно, няма как да не споделя наблюденията си с някой, който е чел или би искал да прочете книгите. Сега, щеше ми се да започна с поредицата “Хрониките на Драконовото копие” (Dragonlance Chronicles), ала поради глупост, ИнфоДар са решили да пуснат първо “Легендите на Драконовото копие” (Dragonlance Legends), затова бях принуден да прочета първо тях. Прочетох “Дракони на есенния здрач” (Dragons of Autumn Twilight), първата книга от „Хрониките”, по която беше пуснат и един визуално садистичен филм, но не съм имал време да прочета и другите две, затова ще започна направо с „Легенди”. И така:

DragonLance Legends –

#1 Time of the Twins (Времето на близнаците)

„Този ден, при 28-мото начало на Следващата стража, Кризания от рода Тариниус пристига за срещата си с Рейстлин Маджере.”
Така започва приключението, което ще настъпи в идните, че дори и миналите, и бъдещите години в Крин. Върховната жрица с титла Преподобна дъщеря на бог Паладин, Кризания от рода Таринуис пристига в кабинета на Астинус, историка на Крин, за да се срещне с черния магьосник Рейстлин.

Дни след загадъчната среща, героят от Войната на Копието, Танис Полуелф, повежда същата Кризания към Утеха, където да я поемат познатите му и колеги в професия герой – Речен вятър и Карамон Маджере, братът-близнак на магьосника Рейстлин. В старата странноприемница на Утеха обаче, попадат на лоша изненада, сварвайки една гротескна версия на бившия Карамон, който понастоящем е заменил начинанието си с пиянства и мързелуване. Кризания евентуално тръгва заедно с него и с кендерът Тасълхоф Кракундел (също Герой на Копието) към Кулата на върховното чародейство за срещата й с Рейстлин. Кризания и Тас постепенно се превръщат на бавачки на Карамон, който е по-скоро тежест, отколкото водач. След поредица случки, тримата се озовават в Шойканската гора, прокълнатия лес, заобикалящ Кулата на върховното чародейство, където са нападнати от слуги на рицар на смъртта и евентуално са пренесени в друга Кула на върховното чародейство в Уейрит, където им помагат група магьосници. Те дават на Карамон устройство за пътуване във времето, с което да се върне стотици години назад, във времето на Катаклизма, по времето на Царя-жрец, със задачата да върне полумъртвата Кризания към живота и да открие Рейстлин, който опитва да следва стъпките на древния маг Фистандантилус, чиято единствена цел била да унищожи един от тримата богове и да заеме мястото му. Тогава обаче се случва нещо забранено от маговете в Уейрит поради вероятност да промени хода на времето – кендер отпътува в миналото.

Карамон, Тасълхоф и Кризания се озовават в древния и изчезнал по времето на Катаклизма град Истар, дома на Царя-жрец. След поредица случки, Тасълхоф бива затворен от стражата, Кризания, вече излекувана, започва да служи в храма на Истар, за да наблюдава Царя-жрец, а Карамон става гладиатор в местната арена. След месеци, докато Карамон, вече напълно променен човек, търси начин да се махне от това място заедно Тасълхоф, Кризания и Рейстлин, настъпва Катаклизма. Кризания научава, че именно Царя-жрец, който е считан за следващото ниво създание след божество, е този, който го предизвиква, настоявайки арогантно за прекалено много от боговете, които го наказват, стоварвайки огнена планина върху Истар и впоследствие остават забравени векове наред, до Войната на Копието.

Единственото спасение се оказва Рейстлин, който телепортира Кризания и Карамон заедно със себе си няколко века в бъдещето, в лабораторията на Фистандантилус, а Тас остава затворен сред отломките на бившия храм, очакващ смъртта си…

Първата книга е чудесна. Поставя основите на идна история и същевременно обяснява на новите читатели кои по дяволите са тези хора, дето се явяват и се оказва, че са герои, в случай, че и новите читатели са имали слабоумни издателства като ИнфоДар, които отказали да публикуват „Хрониките” преди „Легендите”.

Началото е много добро – запознаваме се с Рейстлин Маджере и Кризания, които на практика са си главните герои и в трите книги. Кризания е особено интересен образ, защото е нов герой и още в началото тя е изобразена като обградила се от стени жрица, която не позволява на никой да чете чувствата й и това позволява на читателя да развие малко въображение и да гадае какво представлява тя всъщност. Истинска наслада за хора със синдрома на Рубик. Постепенно, нейният хараткер се разкрива, естествено, за да не бъдат ощетени и слабоумните читатели, които не могат да си правят заключения.

Макар и за кратко се срещат и някои от другите герои на Копието – Танис Полуелф, варварина Речен вятър и Тика Уейлан Маджере, съпругата на Карамон. Историята на всеки е описана, за да няма въпроси. О, чувствам се длъжен да отбележа, че Речен вятър е точно това, което се очаква от един варварин – той не е силен колкото десетима, не върти магически чук-бумеранг, не е пияница, не реве за Бездни, не реве за демони и не ми трòви живота. TAKE THAT, SALVATORE, YOU STUPID FUCK!

Рейстлин има страхотен образ. След Елминстър и Ринсуинд, това е единственият магьосник, когото харесвам във фентъзи вселените. Той е пълната му противоположност и конкурент по магически способности. Рейстлин е изкусен магьосник, който когато влиза в стаята за последното изпитание в Кулата на върховното чародейство, малката част от душата на Фистандантилус, настанила се там, се вселява в него и го дарява с безмерна мощ в замяна на здравето му. И така, Рейстлин се превръща в едно болно създание, което едва се крепи на краката си от хронични пристъпи на раздираща кашлица, но същевременно се превръща в най-могъщия магьосник в Крин, напълно заемайки мястото на Фистандантилус.

Особено харесвам визията на близнаците. Нали знаете как във всички филми и книги близнаците са еднакви и не можеш да ги различиш. Е, тук е по-различно. Карамон е пълната противоположност на брат си, с изключение на външния си вид (поне преди Изпитанието) – той е едър войн с добро сърце, готов да помогне на когото и да било. Отначало образът му е доста дразнещ, крайно напомня на един друг герой на един друг автор (У. на Р.А.С.), вечно циврещ, вечно пиещ, вечно глух за останалите, но поне за него се среща спасение, така че палци нагоре.

И разбира се, Тасълхоф Кракундел. За да сме наясно, кендер в света на DragonLance е еквивалент на полуръста в другите светове, с изключение на това, че не е нито работлив, нито мързелив – само досаждащ и крадлив. В зависимост от гледната точка, той е най-дразнещият или най-забавния литературен герой след Ринсуинд. По мое мнение, той непрекъснато върви по тънка линия, деляща двете крайности, непрекъснато клатушкайки се, за да не омръзва, но никога не застава твърдо само от едната страна. Ако искате креативност, или ако има герой, който крайно съжалявам, че не се е появявал в книгите на Тери Пратчет, то това е Тас. Как казваха англичаните? Bloody brilliant!

Няма как да не спомена и арената, в която се състезава Карамон като гладиатор. Това е древната фентъзи версия на днешната професионална борба (a.k.a. кеч)!!! Един собственик събира роби и ги изправя в огромна арена в уредени мачове, които не са до смърт, давайки на всеки гладиатор обучение и стил и вписвайки го в съответната ситуация. MARK OUT!

Изобщо, книгата е много добра. Никога не оставя читателя неинформиран за отделните събития и в никакъв случай не ощетява непрочелите миналата трилогия. Заедно с главните герои се повяват и много второстепенни герои с интересни образи, сред които е и фаворитът ми – елфът Даламар Мрачния, чирак и наследник на Рейстлин. Сюжетът е много добър и уникален (поне аз не съм срещал такъв сюжет), а отворения край те кара да искаш да разбереш какво ще стане после. Всичко, което може да се иска от една книга, че дори и повече.

#2 War of the Twins (Войната на близнаците)

Рейстлин, Карамон и Кризания се намират в старата лаборатория на Фистандантилус, едва няколко години преди Търсенето на боговете. Тасълхоф се опитва да разбере дали е жив или мъртъв сред развалините на Истар.

Всичко върви по плана на Рейстлин, който е твърдо решен да успее там, където Фистандантилус се е провалил и да заеме мястото на Царицата на Мрака, Такхизис в пантеона на Крин, дори разбира, че няколко неща в миналото вече са били променени. Но внезапно, след поредица видения, настъпва един въпрос: в едно от миналите му връщания в миналото, когато се е представял за чирак на Фистандантилус, той навлиза в двубой с върховния маг и след битката излиза само единия от тях… но кой? Докато опитва да си отговори, той използва Карамон, за да завладее местна разбойническа банда и поема на поход към събиране на достатъчна войска, че да нападне Торбардин, крепостта на джуджетата, които по това време са смятани за грабители на хорското злато. В същото време, връзката на Кризания с Рейстлин се засилва и тя започва да разкрива все повече и повече от чувствата си към него, докато той се опитва да я държи настрана от себе си. Също така, Рейстлин научава и защо се е провалил Фистандантилус – когато отварял портала на боговете, един гном задействал устройство за пътуване във времето, което попречило на магическите вълни и причинило страховита експлозия, отнела живота му.

Междувременно, Тас е пренесен в Бездната, където самата Такхизис го разпитва и научава за кроежите на Рейстлин. Тя го затваря в едно от измеренията, където той открива един гном, който в последствие се оказва, че е изобретателя на устройството за пътуване във времето и се ангажира със задачата да поправи това на Тас. Когато успява, двамата се пренасят в бъдещето, във времето на Рейстлин, Карамон и Кризания, които вече водят огромна войска, готова да смаже малкия народ в планините.

Но не и преди Рейстлин да открие гнома, доведен от Тас и да го убие.

Въпреки опитите на Кризания да го спре и въпреки неколкократните завръщания в състоянието на стария Рейстлин, магьосникът остава твърдо решен да достигне портата и в крайна сметка се озовава пред нея, заедно с Кризания, Карамон и Тас. Рейстлин отприщва заклинанията, които ще отворят портала, а в това време Карамон прави именно това, от което Рейстлин се страхуваше най-много – че някой ще задейства устройството за пътуване във времето. Карамон и Тас се пренасят обратно в бъдещето, тоест в тяхното настояще, а Рейстлин и Кризания внезапно се озовават пред отворения към Бездната портал…

Чувал съм много хора да казват, че втората книга е най-добра. Но според мен е най-слабата. Всъщност, най-интересното в тази книга са две неща: 1. Кой е победил в битката между Рейстлин и Фистандантилус? и 2. Дали Рейстлин ще успее там, където Фистандантилус се е провалил? Макар да изглежда просто, всъщност и двама въпроса представляват интересен сюжет и държат читателя в напрежение в доста глави. Останалите глави обаче са само пълнеж и откровено казано, с изключение на историческата си стойност, те са безполезни.

В тази книга Кризания получава допълнително развитие на образа, вече напълно разкрита пред читателя такава, каквато е. Тя все още е завладяна от вярата си към Паладин, но за разлика от първата книга, тя вече не е господар на чувствата си и свободно изразява всичко, което й е на душата, без да се загражда с арогантната стена от „Изпитанието”.

Тас продължава да е така забавен, дори и след като бива въведен в Бездната и дори изправен пред Такхизис – Царицата на Мрака. Предвид сериозността на богинята на злото, това не е малко. Но, отново, вместо да досажда, Тас продължава да развлича. Веднъж някой беше направил сравнение на Тас с Джар-Джар Бинкс. Съгласен съм, но само ако наречем Джар-Джар Провалената-версия на Тас, който внезапно е пристъпил границата между забавата и досадата и сега маха от върха на планината Застреляй се, ако не искаш да те развличам.

Рейстлин, естествено, остава най-великия образ в книгите. Той има всичко, което може да се иска от един герой – дълбочина на образа! Погледнете повечето злодеи в другите книги, тяхното еднопластие е депресиращо, но този тук на моменти дори не знае кой е и какво би искал, ако беше другия. Той буквално се бори със себе си, за да овладее чувствата и съмненията си и не позволява клишираните разговори с останалите да го разубедят, което е страхотно! Няма история за Рейстлин, няма история за близнаците.

Това горе-долу има да се казва за „Войната”. Останалото в книгата е чист пълнеж, въпреки че си струва да се споменат и кратките появи на Даламар. Ако сте чели „Времето”, то „Войната” е must-have и едва ли някой ще позволи да му се изплъзне.

#3 Test of the Twins (Изпитанието на близнаците)

Рейстлин и Кризания са в Бездната и започват търсенето на Такхизис.

Карамон и Тасълхоф попадат в бъдещето, което Рейстлин ще предизвика с действията си.

Китиара и рицаря на смъртта, лорд Сот, приготвят нападение над Палантас с летяща цитадела и армия от дракониди.

Танис Полуелф и Даламар също са въвлечени в конфликта на последните.

Така, не искам да разширям цялата история в тази книга, защото, честно казано, си заслужава далеч повече, ако книгата се закупи и се прочете без спойлери. За мен това е най-добрата книга от поредицата, заключението на „Легендите” и началото на следващата ера, за която ще стане въпрос в по-следващите ревюта.

Досега не съм коментирал Китиара и лорд Сот, въпреки че ги има във всички книги, така че ето и тяхната част: Китиара е полусестра на Карамон и Рейстлин и е малко по-възрастна от тях. Тя е причината Рейстлин да е жив, тъй като когато се родил, акушерката предложила да го оставят да умре, защото се родил болен, но Китиара го спасила. Тя участва и в трилогията, която пропуснах поради глупавата преценка на вече споменато издателство. Честно казано, Китиара е едно от най-красивите фентъзи имена, които съм срещал. Заедно с това, тя има типичен образ на злодей, но и с човешки чувства, чрез които можеш да се свържеш с нея. Лорд Сот пък е злодей с трагичен образ, предшественик на Артас от вече познатата ни WarCraft. Той също има интересна история и е едно смъртоносно копеле, но повече от това не мога да го похваля.

Историята на Тас и Карамон в евентуалното бъдеще е меко казано стресираща, както и всичко, през което минават Рейстлин и Кризания, докато стигнат Такхизис. Танис и Даламар си имат своето култово присъствие и това е повече от достатъчно.

Изобщо, мога да кажа много неща за тази книга, но не искам да развалям удоволствието на никой от хората, които ще седнат да я прочетат. Развръзката на сюжета е една от най-добрите, правени в книги и със сигурност по-добър от развръзките на Салваторе, който очевидно е толкова влюбен в героите си, че не може да се раздели с никого. Е, за разлика от него, тук когато някой умре, той остава мъртъв! Прекрасен край на прекрасна поредица. Толкова по въпроса.

Отново казвам, книгите си заслужават. За съжаление, малко е вероятно да са останали бройки, а ИнфоДар се стискат и не допечатват стари книги, така че ще се наложи да ги търсите от приятели или евентуално ако са останали в някоя книжарница. Ще е жалко ако това остане непрочетено поради издателска стиснатост, нали?

Внимание: Авторът на тази статия не се сравнява с критик, защото това би била твърде голяма обида. Той просто дава своето мнение на средностатистически читател на фентъзи книги. Който иска, да го приеме; който не, да му цунка края на ректалната тръба.

Have a nice f’n day!