The Remus Fantasy (#15) – Final Fantasy X-2

“You need chaos in your soul to give birth to a dancing star.”

Nietzsche

Месеци след последната тема, която пуснах за Final Fantasy, се завръщам с готово ревю за Final Fantasy X-2 (чете се десет-две, а не дванадесет, както мнозина си мислят; това не е обърканата система за номерации на WrestleMania). Prepare to be amazed… или нещо такова. Този път ревютата ще са в по-малко теми, тъй като не е игра от основната поредица, както и в края на основния преглед ще добавя едни мисли от автора, защото и аз имам какво да казвам по въпроса.

И така, започваме…

На 13 март 2003г. излиза Final Fantasy X-2 – първото директно продължение на игра от поредицата (Final Fantasy X). Играта е позитивно приета от критиците и е считана за рекламен успех. Само девет месеца след издаването й в Японоя, тя продава милион копия в Северна Америка и приблизително четири милиона копия по света. FFX-2 е обявена за 32-рата най-добра игра от читателите на Famitsu и получава 86% рейтинг на Game Rankings и 85% на Metacritic. Английската версия на играта печели и наградата на Academy of Interactive Arts & Sciences за „Изпъкващо постижение в образ на герой” благодарение на героинята Rikku.

Историята –

Внимание: Съдържанието на история съдържа спойлери за историята на играта. Макар да не разкрива абсолютно всички сюжети от играта, а само най-важния и свързан с главната история, на авторът му е през дулото дали сте прочели тези редове преди да минете надолу.

Играта започва с презапознаването с героините Yuna, Rikku и Paine, които нататък ще пиша на български за мое удобство. Те участват в концерт на двойничка на Юна, която се оказва ЛеБланк, носеща сфера-костюм на Юна. Те я посрещат на доковете на Лука и си взимат сферата, след което мъглата започва да се издига, а историята – да се разкрива. Две години след унищожаването на Син, две години след началото на Вечния покой, Юна и Рику стават ловци на сфери след като Юна открива странна сфера-запис, на която вижда младеж, изключително много наподобяващ Тайдъс от FFX. Тя става член на групата Gullwings, основана от брата на Рику – Brother и друг Ал Бед на име Buddy, и започва да издирва още сфери, за да разбере откъде е дошла тази и дали има някакъв шанс да си върне Тайдъс. Юна и Рику получават и допълнително помощ в лицето на нова героиня на име Пейн.

Мисията на Юна за издирване на сфери се оказва само една част от историята – въпреки, че Син вече го няма, Спира е разкъсвана от политически конфликти след създаването на две нови фракции – New Yevon и Youth League. Първите твърдят, че са нова и по-добра версия на лицемерните йевонити от FFX, докато вторите твърдят, че Йевон ще си остане Йевон и че имат нужда от власт, за да се изчистят Спира от всичко, извършено от тях. Заедно с това, племената Ронсо започват да ловуват членове на расата Гуадо след стореното от Сиймор във FFX. Ал Бед пък вече са част от обществото, занимаваща се с развитието на технологията и връщането й в света на Спира след забраните на стария йевонски орден. И това не е всичко – по време на сферотърсенето, Юна и ко. се натъкват на още видео сфери, които им разкриват съществуването на огромна машина, която се оказва мощно оръжие, разработено в Бевел още по време на войната Макина отпреди 1,002 години. То – Вегнагън (Vegnagun) по име – остава неизползвано оттогава поради неспособността му да различава приятел от враг и огромната му огнева мощ, способна да унищожи цяла Спира. Вегнагън бива съхраняван в подземието на Бевел от Баралай, праеторът (водач) на Нов Йевон, за да бъде разучен и да се установи как може да бъде управляван, или да бъде унищожен. Юна, Рику и Пейн влизат в подземието на Бевел в едно от търсенията на сфери, но не намират Вегнагън, а огромна дупка, водеща към Далечната равнина на мъртвите и мрачен аеон, който ги напада. След като се измъкват живи, те разузнават и научават всичко за Вегнагън, както и за връзката му с тайдъсоподобния младеж от сферата на Юна.

Последните мигове на Шуин и Лен.

Maechen (Мейчен), който е неизпратена душа-историк, живял още по времето на войната на машините, разкрива на Юна цялата история за Вегнагън и лицето от сферата. То се оказва младеж на име Шуин (Shuyin), млад блицбол играч, живял преди 1,000 години, по време на войнатана машините. Неговата физическа прилика с Тайдъс не е случайна – когато бива създаден Сънувания Занарканд, Тайдъс е създаден именно по негов образ.

Обратно към историята, военачалниците на Занарканд искали да пратят всичките си призователи на фронтовата линия в битките срещу Бевел. Шуин обаче бил любовник на една от призователките – чаровна певица на име Лен (Lenne) и не се примирил с пускането й. Затова той опитвал да използва тайното оръжие на Бевел – Вегнагън – за да спре войната и да спаси любовта си. Лен обаче го посреща в подземието на машината и го спира. Тогава и двамата са открити от войници на Бевел и са застреляни на място точно пред Вегнагън. И така, духът на Шуин продължава да живее като форма на неизпратен в пещера, наречена Бърлогата на Скръбта, която се изпълва с огнулки, непрекъснато повтарящи спомените на Шуин от деня на смъртта му, за да напомнят на Шуин за Лен и за любовта, която е изгубил.

The Crimson Squad - Nooj, Baralai & Gippal.

По време на една от операциите в Ми’ихен, Бевел тренира Пурпурния отряд – елитна група войници. Те навлизат в Бърлогата, но там отрядът открива само смърт, когато войниците внезапно започват да се избиват взаимно. Единствените оцелели от отряда са настоящите водачи на трите фракции, управляващи Спира – Нуудж (Nooj), мейвин на Младежката лига; Баралай (Baralai), праетор на Нов Йевон; и Гипал (Gippal), лидер на Машинната фракция. Те били самостоятелен отряд и заедно с тях има и оператор, който да заснема мисиите им – това се оказва Пейн. Четиримата също били в пещерата и били обсебени от нещо непознато за тях. След като успели да се отърсят и излязат, всичко привидно е наред… преди Нуудж да застреля спътниците си. Оказва се, че той не го е направил по собствена воля, а че все още е управляван от призрака в пещерата. Призракът на Шуин. Душата остава в тялото на Нуудж дълго време без негово знание, но не се опитва да го контролира. Когато призракът отново опитва да превземе тялото му, волята на Нуудж се оказва твърде силна, за да бъде пречупена от Шуин и той скоро напуска тялото му и се преселва в Баралай, използвайки го, за да пренесе Вегнагън в Далечната равнина. Подобно на Сиймор Гуадо от FFX, целта на Шуин е да активира Вегнагън и да унищожи Спира, за да сложи край на всяка вероятност някой друг да изпита неговата болка от загубата на любим човек.

В резултат от заселването си в равнината, огорчението на Шуин покварява огнулките от Далечната равнина и настъпва хаос, в който аеоните в различните храмове започват да създават неприятности и да призовава различни чудовища. След като Юна, Рику и Пейн разчистват храмовете в Бисед, Килика, Пещерата на открадната вяра и Джосе, те решават да влязат в Равнината, озовавайки се лице в лице срещу Вегнагън и управляващия го Баралай, който на свой ред е управляван от призракът на Шуин. И тогава следва решителната битка…

Какво става по време и след нея? Изненада: има цели 4 завършвания! Лош, стандартен, добър и съвършен край. Тук вече оставям на всеки да види сам – има клипове в YouTube, може да си вземете и играта.

Геймплей –

Макар да е продължение на FFX, Х-2 не използва същата система като предшественичката си. Разликата веднага се забелязва – като за начало, игровите герои в тази игра са само 3! Юна, Рику и Пейн. Това е първата и единствена засега FF игра, в която героите са толкова. Както в игрите преди FFX, качването на нива е върнато, за да решава основните статистики на героините. CTB системата от FFX в битки е заменена с по-бърза ATB система, създадена от Хироюки Ито и вече използвана във FFIV.

За да има разнообразие в героите, разработчиците връщат класическата система с професиите от старите серии, пресъздадена като Dressphere система. Вместо да се налага играчът да превключва между герои, както беше във FFX, сега той може да превключва между „облекла”, представляващи различни класове с най-разнообразни активни и пасивни умения, ъпгрейдвани чрез Ability Points. Въведени са и Garment Grids, които представляват плаки, върху които се нарежда определен брой облекла и при смяната им, героят получава достъп до различни умения извън дарените от използваната dressphere. Заедно с тях, всяка героиня разполага и с два свободни слота за пръстени с допълнителни умения.

Общият брой на сферите-облекла в играта е 14, които могат да бъдат използвани и от трите героини, плюс още по една уникална сфера за всяка от тях. Основните сфери, които се получават автоматично в хода на играта са Gunner (стрелец), Thief, Warrior, Songstress (бард), Black Mage и White Mage. Допълнителни са Gun Mage (син магьосник), Alchemist, Samurai, Dark Knight, Berserker, Lady Luck, Trainer (звероукротител) и Mascot. Трите специални сфери са Floral Fallal – уникалната сфера на Юна, ориентирана към магически атаки и защита; Machina Maw – уникалната сфера на Рику, ориентирана към обстрелване и бомбандиране на опонента; и Full Throttle – уникалната сфера на Пейн, ориентирана към физически атаки срещу опонентите.

В интернационалната версия на FFX-2 се появяват още две dresspheres – Festival-Goer и Psychic.

Всяко от облеклата има уникален вид върху всяка от героините и въздейства върху атрибутите им, подсилвайки ги откъм една област и отслабвайки ги в друга – например, Black Mage сферата им увеличава атрибут магия и магическа защита, но им намалява живота и физическите атрибути, докато при Warrior е обратното, а сфери като Dark Knight, Samurai и Mascot ги балансират. Уменията на облеклата обаче остават същите за всяка от героините, с изключение на Trainer, при който всяка героиня разполага с различно животно със свои различни активни способности.

Приемане и критика –

Сайтът IGN приема за смяната на тона на играта като „нещо интригуващо”, етикирайки историята като „дълбока политическа драма”, която „винаги успява да не прави нещата твърде сериозни”. RPGamer също дава позитивни ревюта, рекламирайки играта като „лекосърдечна забавна игра” и „лесна за навигиране”. Подобни коментари се срещат и в ревюта на GamePro, 1UP.com и Electronic Gaming Monthly.

Играта получава и някои негативни ревюта, някои наблягайки върху смяната на духа в сериите. Причината за това е рязката промяна на трагичната атмосфера във FFX в безгрижната в продължението. Критикувано е и началото на играта, което докато във FFX то представлява унищожението на град, тук то е поп концерт, както и някои от куестовете в играта, изглеждащи твърде глупави. Критикувани са и някои от облеклата на героините, като това на Thief Rikku, което е твърде „разкриващо”.

И няколко думи от автора –

Сега, освен обичайния преразказ от Уикипедия, който обикновено правя на тия игри, ми се ще да добавя и някои мои мисли, защото имам нужда да си изкарам чувствата към играта:

Историята е приятна, защото е разказана точно както беше разказана и в предната игра – чрез главния герой. Юна е разказвачката от началото до края на играта, запазвайки вече започнатата система от предната игра. Също така, сюжетът е добър, вкарва те директно в желанието на Юна да разбере кой е младежа от откритата сфера – веднага казваш: „Това не е ли Тайдъс? Той е. Ако не е, защо толкова прилича на него?” Това не ти дава мира до края на играта, дори и след като узнаваш кой е това, защото историята на Шуин е трагична и много добра. Малкото клипове с него и Лен, когато биват застреляни пред Вегнагън, са меко казано страхотни и те привързват с лекота към образа му. Тъй като отначало те са само загадъчни, те карат да искаш да разбереш цялата му история – защо прави това, какво иска и как можеш да го спреш, след като вече е мъртъв?

Още в самото начало разполагаш с цяла Спира – докато в другите игри трябва да разкрива света на играта малко по малко, тук всичко е достъпно от самото начало и във всяка област има достъп до различни истории и странични куестове, включващи познати и непознати герои. Макар някои от шибаните критици да са прави за глупавите куестове, други истории обаче са си интересни и не са за пренебрегване. Две от областите от FFX са премахнати, но са добавени и някои нови.

Хубавото в играта е, че може да бъде изиграна както за 20-30 часа, така и за 50-60, в зависимост от това колко от куестовете ще изиграеш. Играта отчита какъв процент от нея си изиграл, но за превъртането й не е нужно да си направил 100%. Всъщност, играта може да бъде изиграна и на 48% процента изпълнение, ако се придържаш само към главните куестове. Единствената функция на максималното изпълнение е достъпът до съвършения край, което също не е малко, макар и да изисква много търпение и усилия – но пък това е точно в стила на Final Fantasy, така че кой може да се оплаква?

Отново присъстват уникални допълнителни занимания. Имаме Sphere Break – интересна игра с монети, изискваща минимални умения по математика и интелект колкото да можеш да смяташ прости числа за 20 до 60 секунди. Помните ли FFVII и чокобо фермата? Е, тук отново могат да се отглеждат чокобота, да бъдат развивани и пращани из цяла Спира, за да ти търсят предмети. Блицболът също се завръща, но вместо да го играеш лично като във FFX, тук заемаш ролята на мениджър на отбора – тренировки, ъпгрейд на ростера, избор на опоненти, участоя в лигата и турнирите се извършва от твоя милост. Това прави играта по-трудна от предната му версия, но и донякъде по-интересна. Също така, при достигане на добър край, при преиграването на играта можеш да отключиш Zanarkand Abes, заедно със техния Star Player – познайте кой е това.

Преиграване! Да, когато превъртиш играта, тя отключва опция New Game Plus, с която можеш да започнеш нова игра с всичките си предмети и сфери от предната, позволявайки ти да си поправиш всички грешки с по-добри аксесоари.

Много герои правят своето завръщане, други правят своя дебют. Лично за мен повечето герои са ми безразлични, като изключим бившите членове на Crimson Squad – Nooj, Baralai и Gippal, които са страхотни образи със страхотна история и напомнят на някои от героите в предната игра.

Приемам новата система с палци нагоре, но само защото е еднократна употреба. По-динамична е и имаш по-малко време за мислене, но пък изглежда далеч по-добре от шахматоподобната система в предната игра. Във всички игри имам проблеми при избора на герои и вечно се чудя кой да развивам и кой да не използвам, но тук вече е по-различно – героите са само три и нямам никакво право на избор. Това ме устройва изключително много, а използването на различни облекла за класове го прави още по-интересно, позволявайки десетки комбинации. Също така тук няма оръжия за избор, така че това е с едно търсене по-малко.

В играта има и няколко т.нар. dungeon-a, като мини-игрите в Бисед и Биканел, по-сериозните в Cactuar Nation и Calm Lands, любимия ми Den of Woe, където е обитавал духа на Шуин, както и абсолютния overkill в Бевел – 100-стайния Via Infinito, където се срещат и някои стари противници от FFX като мейстър Кинок и лейди Юналеска и съпругът й, и мейстър Мика, както и някои нови като най-силния бос в играта – Trema. Всички те са останки от fayth, обитаващи подземието на Бевел до вечни времена.

Дотук с добрите неща. Сега да поплюваме малко играта. МРАЗЯ The Gullwings. Не говоря за Юна, Рику и Пейн, макар и те самите понякога да си просят оралното проникване, само и само да ги накараш да млъкнат. Говоря за Brother, за Buddy и Shinra, както и всички присъстващи в кораба. Те са пълни идиоти, дразнещи при всяко свое изречение, просещи си крак в задника с всяко поместване на пиксел от тялото си. МРАЗЯ Square Enix за поддържането на Brother и създаването на Buddy и Shinra. Разбирам, че YRP трябва да са в гилдия, но не разбирам защо точно с такива идиоти. Дори и те трите често пъти зарязват сериозния тон на ситуацията и си пускат умопомрачително тъпи шеги и скапани идеи, явно с единствената цел да те дразнят. На Рику й е простено – 1. защото е малолетна (на 16); и 2. защото такъв си й е характера.

Някои от куестовете действително са безкрайно тъпи. Преследване на чокобо? Преследване на задника ми! В играта присъства и НАЙ-ДРАЗНЕЩИЯ ОБРАЗ, НЯКОГА ПОЯВЯВАЛ СЕ В ИГРА – Tobli. Това… същество, защото нямам идея какво е… получава моята WHAT WERE THEY THINKING награда. Единствената причина да мразя Уолфгар повече от него е частта с клишето. Тобли е уникален образ, но това изобщо не го прави дори и за миг интересен – не, той е създаден с едничката цел да трови всяка секунда, прекарана в гледане и слушане на слабоумните пиксели по екрана. Творение като това НИКОГА не трябва да вижда дневна светлина. То трябва веднага да бъде взето и пъхнато обратно в задника на твореца – несъмнено мястото, откъдето така или иначе го е извадил!

Битките в играта, макар и по-бързи и ефектни, са отчасти дразнещи. Тъй като всичко трябва да минава в действително време, когато се избере действие, трябва отново да изчакаш да дойде реда на героинята ти. Ако имаш нещастието да играеш с магьосница и се биеш срещу повече от един противник, дори и bar-ът да е заредил, тя ще изчака всички на полето да изиграят ходовете си и едва тогава ще освободи зареждането с действие, като дотогава я те убили, я те оставили. Динамиката на битките понякога е твърде бърза – още докато търсиш из уменията си, опонентът ти може да освободи порой от атаки, които да те смажат за броени мигове. И не говоря за сериозни босове, а за обикновени random encounters! Често пъти ще изпаднеш в ситуация, където ще се ядосваш, че не са върнали системата от FFX.

Al Bhen Psyches са отвратителен блицбол отбор. Абсолютно непоклатими. FUCK THEM!

Край –

Като изключим горните редове, всички останали неща са пренебрежими при гледката на обновената Спира. Все пак това си остава Final Fantasy игра и позитивните страни са с жестоко мнозинство над негативните. Каквото и да ви кажа, не мога да ви опиша колко добра е играта без сами да я видите. Очаквайте тема за героите, след която минаваме към Final Fantasy XII (да, този път е 12).

Have a nice fucking day!