“Sit down. Drink Pepsi. Watch TV. … And see this!”

The Remus

Дами и господа, нека ви представя личната класация на The Remus за топ 10 най-добри битки във филми. По принцип не правя такива неща, защото нещата, които харесвам са уникални по свой собствен начин и няма как да се сравнят с нещо, имащо съвсем друга история, драма, стил и конценция, но вложих всички сили в трудната, но проста задача да подредя няколко сцени една след друга.

Започваме с битки, които съм обмислял, но не попадат в класацията. Те единствено ще бъдат споменати, но не и обяснявани:

- Count Dooku vs. Yoda – Star Wars Episode II: Attack of the Clones

- Obi Wan Kenobi vs. General Grievous – Star Wars Episode III: Revenge of the Sith

- Neo vs. Morhpeus – The Matrix

- Leonardo vs. Raphael – TMNT

- Nightcrawler vs. National Security – X2

Продължаваме с битки, които попадат в световно известната и, макар и малко излишна, хубаво-че-я-има класация “honourable mentions”:

- Wolverine vs. Lady Deathstrike (Hugh Jackman vs. Kelly Hu) – X2
Wolverine и Deathstrike са мутанти с еднакви дарби и сходни умения заради адамантиевия им скелет, което ги прави и идеални съперници. Двамата имат малко време в една страхотна сцена на сблъсък на проекти Х – успешен проект срещу неуспешен проект. И забележете – двамата са равностойни! Годините опит на Wolverine срещу акробатичните умения на Deathstrike си подхождат в битка, в която Хю Джакман дава всичко от себе си, за да поддържа темпото на партньорката си и почти достига темпото й. За съжаление обаче в нея нито има достатъчно история, нито е достатъчно зрелищна, че да получи място в класацията.

- Wolverine vs. Mystique (Hugh Jackman vs. Rebecca Romjin) – X-Men
Битката между Wolverine и Sabertooth в този филм е лишена от всякаква история въпреки миналото им, а и като качество е гадно разочарование, но тази тук поправя всяко зло, нанесено от скапани битки по време на филма. Първо имаме фаза, в която Wolverine се бие срещу себе си, а след това и срещу самата Mystique, която е с пъти по-страхотна като визия, образ и умения от всичко, което съм виждал в анимираните серии. Битката между груба сила и години опит срещу акробатика е подобна на тази срещу Deathstrike, но различните стилове на актрисите я правят различна и човек може да помисли и за двете битки без да се чуди коя сценка в кой филм попадаше. Причините да не е в основната класация са същите като при горната.

- Cloud Strife vs. Loz & Yazoo – Final Fantasy VII: Advent Children
Битката нито е по-дълга, нито по-динамична от другите с тези участници, но си има причина да е страхотна и тя се казва УНИКАЛНОСТ. Самата битка се развива едновременно с преследване с мотори и въпреки че и тримата са непрекъснато в движение с главоломна скорост, те все пак съумяват да използват уменията си в пълен потенциал, отново срещайки хармонията на Лоз и Язу с твърдата решителност и върховните умения на Клод. В битката има сцена, в която Лоз хвърля мотора си по Клод, който пък дори не се замисля и веднага скача да го разреже… НАДОЛУ С ГЛАВАТА! Само заради тази сценка бих дал на битката по-горна позиция! Ето така се използва анимацията до максимум – във физическият свят това е невъзможно, но това не е физическия свят И НИЕ ЩЕ ГО НАПРАВИМ, ЗАЩОТО МОЖЕМ, А НЕ ЗАЩОТО ТРЯБВА! Ето този момент на върховно фукане на Клод, който в стил “Fuck it, I’ll cut this piece of shit… upside down, cuz I can!” просто вижда сметката както на мотора, така и в следващите няколко секунди на „синовете” на Дженова. Човекът, решил тази сценка да се проведе точно така е ГЕНИЙ и трябва да му се даде някаква награда!

- Tifa Lockhart vs. Loz – Final Fantasy VII: Advent Children
FUCKING AWESOME! Това беше реакцията ми, когато за първи път гледах клип от битката още докато очаквах филма да излезе. Реакцията ми не се промени дори и за малко след като изгледах целия филм. Ако трябва да търся кусури на тази битка, то е, че е твърде кратка, мамка му! Филмът и без това не е дълъг и е около 85% битки, можеше поне тази да я издължат малко повече. Графичната вселена на FF позволява на Тетсуя Номура да режисира сцена с една от най-динамичните битки, които някога съм гледал. Не ми пука, че физически нищо от това не е възможно – THIS BATTLE IS THE SHIT! Тифа показва своята kick-ass персона и стил, пердашейки сянката на Сефирот една голяма част от битката, като в един момент дори използва такава скорост, че едва стъпва на пода! Кога за последно това е използвано във филм, аниме или анимиран филм от типа на TNMT? TIFA LOCKHART KICKS MOTHERFUCKING ASS!

- Morpheus vs. Agent Johnson (Lawrence Fishburn vs. Daniel Bernhardt) – The Matrix Reloaded
Обожавам тази битка. В нея за първи път си проличава защо Морфей е главния кучи син след Нео и защо точно той ще открие Избрания. За разлика от първия филм, където Агент Смит му къса задника в кенефа, тук вече Морфей показва, че има топки и се изправя дори срещу подобрена версия агент – Агент Джонсън. Въпреки превъзходството на Джонсън, Морфей не се дава нито за миг, отговаряйки на всяка атака. Когато взима катаната си следва още по-интересна битка, в която Морфей става първия човек, който се разминава на ей толкоз да убие собственоръчно агент! HOW AWESOME IS THAT! Извод – Morpheus > You!

И сега, продължаваме с основната класация:

10. Lu Yan vs. The Silent Monk
(Jackie Chan vs. Jet Li)
The Forbidden Kingdom

- J FUCKING CHAN VS JET FUCKING LI! MARK OUT! FUCKING A! DREAM MATCH! За съжаление, от хвалбите не остана много. Мога само да добавя и „добра битка”, но нищо повече. Във филма имаше твърде много специални ефекти, които по това време са нужни и на двамата, които отдавна не са в младините си и едва ли могат и половината от това, което са правили в предишни филми. И за разлика от Киану Рийвс – Jackie Chan minus special effects >>> Jackie Chan plus special effects. Всъщност, ние точно заради това харесваме филмите на Джаки Чан – защото, макар и всичко да е на лента, със сценарий, репетирано и т.н., в неговите филми 90% от нещата са истински и са направени с майсторството на актьорите, а не на графичните специалисти, както е модерно днес. Битката между двамата беше страхотна, но наличието на това, от което досега никой от двамата не е имал нужда, не ми позволява да й дам по-високо място в основната класация.

9. Neo vs. Agent Smith
(Keanu Reeves vs. Hugo Weeving)
The Matrix

- Първият сблъсък между двамата soon-to-be архиврагове е всъщност С ХИЛЯДИ ПЪТИ по-добър от последния! Neo vs. Smith 3 SUCKS MONKEY BALLS!!! Като изключим оригиналните елементи с битките по време на летенето, онази битка е типичната битка на добър срещу лош – равенство -> лошия надделява -> добрия

печели. Тази битка обаче ни позволява да разгледаме няколко неща: 1) Нео е Избрания, значи просто ТРЯБВА да има специални умения и битката ни държи впити в монитора, очаквайки едва ли не той да започне да огъва самото същество на Матрицата; 2) получаваме възможността да видим всъщност колко силен е един агент – Нео е равен на Морфей, изучи една камара умения и вече видяхме, че притежава скоростта на агентите, значи автоматично е най-силен сред оцелелите, но как се справя срещу един агент? Битката е страхотна – отначало започват равностойно, показвайки развитието на Нео, но малко по малко силата на агентите и простият факт, че хората се уморяват си казват думата и Нео започва да губи. Завръщанията му са неизбежни, но никое от тях не води до обичайното „завръщане”, наблюдавано във филми Mortal Kombat и Blood Sport. Смит просто не се дава и се показва като най-коравия кучи син, стъпвал по пикселите на Матрицата. Представянето на актьорите (или по-скоро на каскадьорите, поне от страна на Киану Рийвс) също беше идеално – докато Нео опитваше да използва всеки научен трик и всяко акробатично движение, Смит не опитва да покаже, че е умел в бойните изкуства, а просто, че е здрав като тухлена стена и не се стреми да бъде представителен, а просто унищожителен. Финалът също е велик – Нео не побеждава със сила, а с креативност и малко разум. Битката е меко казано добра… но получава толкова долно място заради глупавата реплика, която Нео изтърсва на финала – не могат ли протагонистите просто да мълчат и да си вършат работата?! Cloud Strife го прави! Take a fucking note…

8. Cloud Strife vs. Kadaj, Loz & Yazoo
Final Fantasy VII: Advent Children

- Продължаваме с великите битки от FFVII:AC. Тази битка е толкова страхотна и на високо място от другата, защото виждаме завръщането на Клод срещу сенки на Сефирот и ставаме свидетели за първи път на стиловете и на трите сенки, позволявайки ни да видим какво ще ни очаква до края на филма, ако отново се срещнат. Стилът на Клод е нещо неописуемо и просто трябва да се види – той държи един ОГРОМЕН меч, който всъщност е 6 меча, сглобени в острието му и същевременно е НАВСЯКЪДЕ, движейки се със скоростта на Тифа и съумявайки да посрещне всяка атака на сенките. Освен всичко друго виждаме и power-up-а на меча, както и кино дебюта на един от Limit Break-овете във FF VII – The Blade Beam. Кадаж, Лоз и Язу пък се допълват страхотно, най-вече последните двама, комбинирайки стрелбата на Язу със свръх-скоростта на Лоз, който освен че избегва хармонично куршумите на партньора си, успява едновременно с това да напада опонента си и да го държи сляп за куршумите. Кадаж пък, който очевидно не е отборен играч, се грижи сам за себе си, поемайки атаките на Клод с готовност и еднаква ефективност. Геният на хореографията е просто смайващ, комбинирайки перфектно всеки елемент без да оставя логически дупки като при някои други подобни сцени. Битки като тази просто дефиниран стила на FF и, да се надяваме, стила на игра на FF XIII, която вероятно ще видим едва през 2010 година.

7. Neo vs. Smith
(Keanu Reeves vs. Hugo Weeving)
The Matrix Reloaded

- Огромен фен съм на битките в стил един срещу много. А тази просто ми отвя мозъка, когато я видях за първи път. От началото й, предхождано от най-великия монолог, някога изричан във филм (“Purpose” by Smith), до самия край, когато Нео бяга като малка кучка, главата ми просто пулсираше и беше на път да експлодира от удоволствие. Без да броим филмите на Джеки Чан, тук за първи път протагонистът се бие ЕДНОВРЕМЕННО с триста хиляди души, без останалите просто да го нападат един по един и да си чакат реда да ги сритат на опашка. Битката е просто уникална – тук трябва да се отбележат няколко неща: Нео е израсъл страшно ного след последната среща със Смит и тук той е просто самата Доминация, разбивайки с еднаква лекота както един, така и десетима… хиляди опонента. Численото превъзходтсво на Смит всъщност има значение – каквото не може да постигне с грубата сила, която му помагаше в предната битка, сега компенсира с числа, използвайки себе си като безкрайна жертва, докато не се открие възможност да нанесе евтин удар. Добавянето на тръбата донякъде убива удоволствието от битката, но веднага след нея следва сценката с руската трупа върху Нео и разхвърлянето на стотици Смитове във всички посоки! Ако трябва да недоволствам за нещо, то това са някои от звуците като звука от падащи кегли в края на битката, когато Нео хвърля един Смит по налитащите останали.

6. Yu Shu Lien vs. Jen Yu
(Michelle Yeoh vs. Ziyi Zhang)
Crouching Tiger, Hidden Dragon

- Става въпрос за последната битка между двете. Както първата, така и последната им битка е страшно напрегната, с адски бързи движения и отлични изпълнения в спора за меча. Този път обаче Шу Лиен OWN-ва съперницата си, която използва оръжието на Ли Му Бай – Зелена съдба. Шу Лиен минава през десетина оръжия в стаята – от любимите си къси мечове, през бойни куки, бамбуково копие, комичната тежка алебарда, която едва не докарва и двете до смях, през златен боздуган, до лимубайски дълъг меч, който най-сетне си свършва работата и надвива Джен заради чиста подробност (непреценена дължина на острието и къде да го среже). Макар че накрая Джен винаги да надвива оръжието на противницата си, Шу Лиен доминира през една огромна част от битката и всъщност единствената причина да не може да я победи в началото е именно меча Зелена съдба, който насича оръжията й до базови елементи преди да успее да нанесе решителен удар. Мишел Йео заслужава едно огромно евала за използването на вариация от оръжия, без за миг да й трепне окото, че преминава от един стил към друг за броени секунди. Също заслужава похвала за страхотната битка и то след операция на разкъсано сухожилие. BEAT THAT, TRIPLE H! Изобщо, това е една от най-добрите битки, някога правени в китайското кино и вероятно най-добрата битка с оръжия, при която не се използват slo-mo и float ефекти.

5. Obi Wan Kenobi & Qui-Gon Jinn vs. Darth Maul
(Ewan McGregor & Leam Neeson vs. Ray Park)
Star Wars Episode I: The Phantom Menace

- Провалът на филма напълно засенчи класиката, на която тримата ни правят свидетели. Самият факт, че много малко хора я помнят е адско разочарование, предвид близо 9-те минути качествено размахване на lightsaber-ите. Лично за мен, след Anakin vs. Obi Wan, това е най-добрата битка, някога правена в Star Wars филм, анимиран филм или анимирани серии, или дори и в игрите, където въпреки наличието на десетки джедаи и ситове, няма една качествена кът сцена с минимум добра битка! WTF? Просто я следете – още в началото Куай-Гон и Оби Уан навлизат в брутална размяна на удари с Дарт Мол, който, забележете, отстъпва, вместо да напада, защото са двама на един. Logic 1:0 Losers. Движенията и на тримата са перфектни – не стига, че двама непрекъснато трябва да хармонизират атаките си, а третия да следи и двамата, но и тримата трябва същевременно с това да държат остриетата на мечовете си далеч от себе си (сещате се, щото режат през всичко), което специално за Рей Парк е двойно усложнение, тъй като оръжието му е опасно от всяка шибана страна! И вместо лошият да разбие и двамата, а после те да направят хармонично завръщане, той ги разделя и поема първо – ЗАБЕЛЕЖТЕ! – майстора, докато е още със свежи сили. Logic 2:0 Losers. Когато убива Куай-Гон (което от драматична гледна точка беше най-разочароващия момент в целия филм, предвид, че той беше в средата на всяка втора сцена), Дарт Мол изчаква Оби Уан и в следващата минута ставаме свидетели на една от най-великите размени, които някога съм виждал! И двамата се движат светкавично бързо, в ударите им няма повторения и дори когато Дарт Мол губи половината си острие, темпото не се забавя дори и за миг. Когато Оби Уан увисва в пропастта на генератора следва една огромна логическа дупка (Мол използва Силата, за да го бутне там… ъм… защо не я използва отново, за да го бутне и надолу?!), но й прощавам заради липсата на скапания клиширан злодейски монолог на всеки лошковец, който след две секунди има намерението да убие героя, който пък взима, че го убива преди изтичането на първата. Победата над Дарт Мол също може да се похвали – макар и не зрелищна, тя поне става от изненада и тактическа грешка, а не чрез геройско завръщане, както обикновено. Палци нагоре за една от най-подценените филмови битки в историята.

4. Wong Fei-Hung vs. John
(Jackie Chan vs. Ken Lo)
Legend of the Drunken Master

- Вече стъпваме в местата на сериозните битки. Причината да няма битка на Джеки Чан на всяко място в тази класация е защото си дадох лимит от 2 само негови битки. Иначе просто не е интересно. Който е гледал филма няма как да не знае за какво става на въпрос. Това дълго време (дори и понастоящем) се води като най-дългата и най-добрата филмова битка, някога правена. И с удоволствие бих се съгласил, предвид колко много я харесвам и как я гледам по веднъж месечно откакто за първи път гледах филма. Сцената на битката е снимана 4 МЕСЕЦА! Всеки ден в снимки е произвеждал около 3 секунди от битката! Джеки Чан е подложил Кен Ло, неговия личен бодигард, на тримесечни интензивни тренировки, превръщайки го в една подвижна фабрика за ритници! Чан лично е режисирал битката след като се е скарал с първия хореограф и ето го крайния резултат – A FUCKING AWESOME FIGHT! Светкавични движения, типично в стила на Джаки Чан, използване на околната среда, дори буквално минаване през самия огън, когато Чан минава през жарава цели ДВА пъти без каскадьор, защото първия път не му е харесало как е станало. Подобна отдаденост заслужава само овации, защото Чан е животно и машина, когато става въпрос за бойни сцени без специални ефекти. Просто който не е гледал това, значи не е виждал един от върховете на бойните сцени в киното. Дори и с липса на драматичен заряд, битката е просто отвяваща ума.

3. CN Chan vs. Alan
(Jackie Chan vs. Bradley James Allan)
Gorgeous

- Пет години след горния филм, вече застаряващия Джаки Чан се завръща като поизгубил форма бизнесмен, който е изправен срещу по-млад и по-бърз опонент. В битките между двамата няма използване на околната среда, няма въвеждащи битки, няма помощници – просто един директен сблъсък на умения и решителност, в които Чан разбива представите за възрастта и стареенето, показвайки, че и на 44 години той е точно толкова бърз, колкото и на 20! Бързината на Брадли Алан е просто покъртителна и на моменти размяната между двамата едва може да бъде следяна – движенията им просто се размиват пред очите ви, докато всеки изпълнява привидно невъзможни удари! И не се лъжете, че има специални ефекти – както казах, това е чиста битка, без дубльори, без каскадьори, без графики и т.н. Каквото виждате, това се случва. И тук няма драматичен заряд, но самата бруталност и високата скорост на битката компенсират за всякаква липса на история. Ако не сте я гледали, отново губите. Погледайте само минута от нея – след това просто няма да можете да спрете.

2. Cloud Strife vs. Kadaj / Sephiroth
Final Fantasy VII: Advent Children

- Ако в миналата битка няма драматичен заряд, то зарядът в тази може да отнесе главата на всеки почитател на FFVII. Ако не сте фенове на поредицата, то това ще ви се стори просто като ОК битка с адско използване на въображението. Ако сте фенове обаче, то вие знаете, че това е едно от най-внушителните неща, които някога ще видите през живота си и което вероятно ще показвате и на внуците си, които пък ще ги показват на своите поколения наред! Първо имаме подгрявка, в която Клод и Кадаж ни приготвят за среща с нещо по-велико, биейки се за кутята с ДНК-то на Дженова. Когато Кадаж, сянка на Сефирот, абсорбира ДНК-то, което е и причината за неговата мощ, той се превръща в THA REAL SHIT! RETURN OF SEPHIROTH, MOTHERFUCKERS! Не знам кой как го приема, но за мен завръщането на един от най-големите злодеи в историята ТОЧКА е тотален MARK OUT момент. Много хора го мислят за прехвален, но fuck them – нека се радват на Кефка и да оставят останалите да решат сами какво има харесва и какво – не. Ако появата не е била достатъчна и не сте получили инфаркт от сърцебиенето, то следващата битка със сигурност може да довърши по-слабите сърца – най-добрата битка във филма, включваща точно това, което може да се очаква от Сефирот – пълно, тотално и абсолютно унищожение. Само за 6-7 минути той причинява затъмнение, събаря цял Мидгар и същевременно с това се пази от постоянните опити на Клод да го покоси. В края на битката получаваме за съжаление баналното геройско завръщане след логическа дупка, което обаче в зависимост от ситуацията може да бъде възприето и като подценяване на врага и тактическа грешка, подобно на тази на Дарт Мол. Също така, за die hard FF феновете това завръщане като нищо може да бъде прието като достигането на Limit Break-овете в играта – героят е бит достатъчно, показателят се е напълнил и само е очаквал активирането си. Като комепнсация обаче виждаме истинската същност на меча на Клод – огромното оръжие всъщност е съставено от общо 6 меча! И чрез power-up и разделяне на всички, Клод изпълнява ултимативното си умение – OMNISLASH VERSION 5! Комбинацията на страхотната битка, заедно с mark out моментите и драмата в историята просто не ми позволява да сложа това на по-ниска позиция.

1. Obi Wan Kenobi vs. Anakin Skywalker
(Ewan McGregor vs. Hayden Christensen)
Star Wars Episode III: Revenge of the Sith

- Ако има битка, която съм очаквал с върховни очаквания и след като съм я изгледал, съм останал да гледам с отворена уста още десетина минути след края на филма, то това е тази. Битката е просто ВЪРХОВНА! Гледал съм сцени с тренировките на МакГрегър и Кристенсен и те си късаха задниците да създадат съвършена химия и хармония в очакващата ги битка. И действително, мечовете им едва спират движението си, всеки размах е с цел да посрещне следващия, няма напразни движения или ходове – всичко е моментно взето решение, породено от чистата злоба на Анакин или студената решителност на Оби Уан. Забележете и хода на битката – през цялото време Анакин напада, а Оби Уан се защитава, което подчертава Третата форма, класическия джедайски стил на битка, която Оби Уан е усъвършенствал до съръшенство, заради коеот му звижда дори и Мейс Уинду. Въпреки че това няма как да се спомене във филма, тази, които са чели странична литература за този период на Войните знае за какво става въпрос. Оби Уан използва Третата форма и по-рано срещу Грийвъс и както тогава, така и сега, това евентуално му носи победата заради пролуките, които му отварят безкрайните атаки на противника. Трябва да се отбележи и друго – през цялото време битката е РАВНОСТОЙНА! Никой не доминира, никой не печели надмощие, всичко е хармонична атака и защита, подчертаващи атаките на избухливия Анакин и твърдото отстъпление на Оби Уан, който предимно се защитава заради нежеланието и неспособността си да покоси бившия си ученик. Краят на битката също е страхотен – вечната защита на Оби Уан най-сетне го извежда в стабилна позиция и той предупреждава Анакин да не прави глупости, но уви – дръзкостта на Анакин НАЙ-СЕТНЕ му костват битката и крайниците, когато единственото офанзивно действие на Оби Уан го просва след необмислен скок. Дори и тогава, след края на битката, драматизъмът не спада и Оби Уан изнася съжалителния монолог, подчертаващ важността на този пре-Дарт-Вейдър момент, както и нежеланието на на учителя да довърши ученика си. Абсолютна класика след класиките, даваща на зрителя всичко, което иска да види. Ако трябва да се задълбочавам и да търся проблеми в битката, то това е класическото постоянно накъсване на сцените й заради други събията в „Галактиката някъде далеч, далеч оттук…” Но дори и с това интересът не спада и те оставя без дъх до самия й финал.

Това беше моята класация за най-добри битки. Ако имате своя – коментарите са за това. Ако нямате, не ми пука. Ако не сте гледали някои от тези битки, но сте фен на подобни сцени, то знайте, че губите. Ако не сте гледали и не сте фен, WHY THE FUCK ARE YOU READING THIS, FUCKTARD?! Remus out.


Have a nice fucking day!