“Soon there will be war. Millions will burn. Millions will perish in sickness and misery. Why does one death matter against so many? Because there is good and there is evil, and evil must be punished. Even in the face of Armageddon I shall not compromise in this. But there are so many deserving of retribution … and there is so little time.”

Rorschach
Watchmen

Наскоро излезе поредния филм за супергерои, както е модерно в тези дни. Само че за разлика от предшествениците си, този не беше за Superman, Spider-Man, Batman или X-Men, нито за Iron Man, The Punisher, Night Rider или The Incredible Hulk. Вероятно името на филма е било много по-известно в Америка, тъй като комиксите, по който е правен, са излезли през далечната 1985г. Вероятно там са били много по-запознати с героите, с историята и с всичко около него. Най-малкото, защото тук, в България, получаваме само глазурата на глобалното, пропускайки всяка възможност да се насладим на каквато и да е част от пълнежа на частното. Тесногръдието на един народ към подобни творби ни остава слепи за каквато и да е част от миналото, от същността на този филм.

Ако още никой не е прочел заглавието на темата, става въпрос за …

Watchmen

 

Из нета вероятно вече има безброй ревюта на филма. Изобщо няма да се занимавам да го разглеждам, най-малкото защото още не съм го гледал. Но още щом видях първия трейлър, знаех, че трябва да разбера нещо повече за тази вселена. Трябваше да науча дали това са герои на DC или Marvel, дали са свързани с по-главните истории на тези вселени, както и всичко по-частно за тях.

Не защото съм безкраен geek, или nerd, или както искате го наречете.

Просто защото излиза интересен филм и не искам да се хвърлям в него без да зная нищо за него, да гледам на него като на rip-off на нещо, да виждам само крадени и сглобени с евтино лепило идеи, „украсени” с безброй клишета за супергерои и горе-долу с мен да се случи всичко, което се очаква да сполети един неосведомен тесногръд идиот.

И тъй, взех че прочетох графичната новела, с всичките приложения към отделните глави.

Реакцията ми? Три букви: W . O . W . !!!

Чувал съм и съм чел, че това е върха на комикс изкуството. Че е една от най-добрите, ако не и най-добрата графична новела. Че е точно толкова добро, колкото всеки казва, че всяка възхвала не са само празни приказки и е една от творбите, които получават страшно много шум около себе си и не разочароват изобщо след като действително ги видиш.

Не зная как е за останалите. Не съм чел много комикси. Единствената графична новела, която съм чел е The Sunwell Trilogy. Но от видяното и прочетеното…

Всичко казано е вярно!

Колко задълбочено може да достигне един комикс? Специално при този ще се изненадате при ВСЯКА глава. Просто е ТОЛКОВА добър. Силно се изкушавам да напиша всички впечатления за него, но и искам да си мисля, че съм успял да убедя някой да прегледа комикса преди да изгледа филма и не ми се иска да разкривам много от историята, така че за да поддържам фантазията реална, ще го раздавам по-полека откъм спойлери.

Година на действие – 1985. Месец – октомври. Атмосфера – руснаците водят война срещу американците и се очаква нашествие на американска земя – физическа или ядрена атака.

Двама детективи разследват убийството на едър тип, бивш военен на име Едуард Блейк, който е хвърлен от прозореца на апартамента си на един от последните етажи на висока сграда. Не октриват много, а когато оставят местопредстъплението, на него се появява друга странна и маскирана фигура – Rorschach (Роршак). Оказва се, че той знае мааалко повече за Блейк и неговата друга същност – The Comedian. Бивш маскиран приключенец и задзаконен отмъстител. Роршак си съставя теория, че някой преследва маскирани и веднага я споделя с всичките си такива познати, запознавайки читателя с героите, чиито истории много скоро ще го залеят на талази – Даниел Драйбърг (Nite Owl II), Джон Остърман (Dr. Manhattan), Лори Юспезик (Silk Spectre II) и Ейдриън Вийт (Ozymandias) – все бивши колеги, с които е бил в една група, преди един по един всички освен него да се откажат от живота си на преследвачи на престъпността. Никой не му обръща внимание и всички продължават преживяващите си 180-градусови промени животи, докато не разбират, че все пак някой крои нещо и не решават между личните си драми да обърнат внимание и на това, което води до…

Не. Ако тръгна да разказвам историята и да покрия всичко, което има да се казва за новелата, ще трябва да изпиша нищо по-малко от всички 12 глави на Watchmen. Който иска да знае историята, нека прочете. От мен ще получите само общата информация, малко история за героите и основни впечатления.

Първо се чувствам задължен да отбележа, че това не е точно комикс за супергерои. Да, има хора в маски, но всъщност единственият свръхчовек тук е Dr. Manhattan, който пък не е точно от най-загрижените, така че някак си отпада от категорията супер герой. Всъщност, героите са точно това – хора в маски. Стил Батман. Всеки има зъб на престъпността по една или друга причина, всеки е добре обучен в изкуството на боя/войната и всеки е въоръжен единствено със собственоръчно изобретената си технология, обикновени огнестрелни оръжия или просто собствените си юмруци и всичко, което не е заковано около него. Разбирам как тук се повдига въпроса – „Що за глупост? Значи облечени смешно 30-40 годишни хорица обикалят улиците и воюват с крадци, убийци, изнасилвачи и улични банди?” Наистина нямам отговор на подобен въпрос. След всяка глава в комиксите има по едно приложение, засягащо подистория на някой от образите. След първите две глави има част от автобиографията на Холис Мейсън (Nite Owl I), който дава най-задълбоченото обяснение за това. Ако искате да си отговорите на въпроса – прочетете го. Ако не – fuck you, мислете каквото си искате. Тези неща обаче не са сложени там случайно и дават безкрайно много отговори на зададени и незададени въпроси и са едно от любимите ми неща в новелата. Просто адски много ме радва мисълта, че някой си е дал толкова труд да създаде нещо, което най-вероятно след няколко години ще бъде превърнато в глупав филм, който глобална част от аудиторията няма да приеме, защото героите не са им познати или им приличат на изкопирани други образи, само че без интересните супер-сили. Поклон пред автора.

Друго, което трябва да се спомене, е, че това не е типичния комикс, в чиято първа част героят рита задници, по средата се появява злодей, който доминира за известно време и накрая героят го смила от бой. Ако беше така, това щеше да бъде точно това, което описах по-горе. Тук авторът влага 110% от уменията си не да те завладее с велики битки, а да те запознае с героите. Да те накара да вникнеш в същността им. Да видиш историята им. Да видиш мотивите им. Начина им на мислене. Да видиш сам дали искаш да видиш и бъдещето им. Новелата е вероятно 70% история и 30% действие, но щом започнеш да четеш за героите един по един, това изобщо не ти прави впечатление. Всичко се развива в съвършен баланс – малко действие -> случва се нещо необяснимо -> стоп кадър -> следва история на героя, която дава смисъл на постъпката/ действието/ реда на мисли на образа/ на самия образ. Някои могат да се чувстват ощетени, че не разбират веднага какво ще предприеме героя, но всъщност всичко е заплаща двойно с пребогатата на ВСИЧКО, което може да се иска за да бъде велика, история. В началото на автобиографията на Мейсън, той пише как му дали съвет да споделиш най-тъжния си момент, за да приковеш съчувствието на читателя към себе си и след това публиката е твоя и можеш да направиш всичко. Ако това е била целта на Алан Мур, то честито – мен ме спечели. А, уверявам всеки, достигнал тези редове, това изобщо не е лесно.

Веднъж попаднал под влиянието на образите и верижната история около тях, вече ставаш зависим. Всяка прочетена страница те кара да искаш по-скоро да узнаеш какво ще се случи в следващата. Тук-там има забавящи и безкрайно излишни моменти, като панелите с вестникаря, но дори и в тях има елемент на awesomeness в лицето на комикса, който чете момчето при вестникаря – тук дори комиксите в комиксите са интересни! Дори и да не гледаме подхранващата и запълваща дупки background история, основният сюжет също е достатъчно интересен, че да ти прикове вниманието с безумна в добрия смисъл на думата и лично за мен неочаквана развръзка. Подисториите, развиващи се около основния сюжет са доста и всяка си има роля в глобалната картина, така че няма да се скучае дори когато определена глава е посветена единствено на разкриването на нечие минало.

Бих седнал да разглеждам всеки от героите, но всъщност няма нужда. Ако някой изобщо реши, че това, което чете тук му е интересно, ще седне, ще прочете една-две глави и сам ще разбере за тях каквото иска. За себе си ще кажа единствено Rorschach > You! Всичко край него е интересно от до.

Не е като комикса да си няма лоши страни. Точно липсата на суперсили в 99% от героите ме кара да се смея всеки път, когато някой нарече маскираните „супергерои”. Главният сюжет е точно толкова добър, колкото трябва да е един мистериозен сюжет… но след разкриването му и след шока от plot twist-a, общата реакция варира от “weh?”, през “BWAHAHA!”, до “Pff…”. Да, всичко в новелата се държи колкото може по-настрани от всякакви клишета и свалям шапки за това. Но планът на mastermind-а в края на комикса… просто е странен. Виждам смисъла в него, но със сигурност е можело да се измисли и нещо по-добро. След обяснението му, започваш да виждаш някои дупки в изминалите действия и се питаш „Защо се случи това? Ами това?”, след като всичко е можело да мине по мед и масло, без изобщо да се замесва този и онзи.

Като изключим тези подробности обаче, краят е ПРЕКРАСЕН. Първо, отворен е. Оставя възможности за фантазиране – отваря въпроси дали ще има продължение, оставя въпроси на чия страна сте. След като стане развръзката се отваря и морална дилема – правилно ли е случилото се, така ли е трябвало да стане, грешно ли е и как е трябвало да се постъпи иначе. Изобщо, краят е РАЙ за хората с фантазия.

Също така, аз продължавам да наричам това комикс, но това всъщност си е точно графична новела. Комиксите повече или по-малко са за малко по-млада, в доста случаи направо детска аудитория. Watchmen е за малко по-възрастна аудитория. И то не само заради кървищата, сексуалните сцени и псувните, от които не е лишен, а заради четенето. За да разбереш и да се порадваш на Watchmen се изисква четене. Четене на дълги диалози. Четене на приложенията към главите. Четене на журнали и странични вътрешнолитературни описания. Изобщо не си представям как някой 12-13 годишен (възрастта на ADD) ще седне да чете прав текст, вместо да потърси нещо с повече цветни картинки. Това не е задължително лошо нещо… просто все си мисля, че ако ще правиш комикс от вселената на DC с маскирани герои, то е по-доходоносно да е насочен и към детска аудитория.

Това е горе-долу всичко, което имам да казвам за Watchmen. Както казах, не съм гледал филма и исках да се подготвя за това. Сега почти не си представям как това може да бъде преведено във филм. Алан Мур го е казал сам – искал е да създаде нещо, което в 4 от 5 случая е по-добре да прочетеш, вместо да видиш. И е успял. Освен ако Тим Кринг не се заеме с дословното пренасяне на графичната новела като 12-епизоден сериал, изобщо се съмнявам, че това може да бъде видяно като нещо по-различно от „четиво”. Колко е добър филма… предстои да разбера.

Have a nice fucking day!