“People with courage and character always seem sinister to the rest.”
Hermann Hesse
Отдавна имах едни статии за довършване, но заради стотиците ядове, които имах с WordPress, изобщо не ми се занимаваше с допълнително влизане в блога. Сега, когато открих решение на проблемите си, съм тук, готов да довърша започнатото из света на една от най-добрите игри, някога създавани от човешка ръка – Final Fantasy.
Когато последно писах за това, правих ревю на Final Fantasy X-2 и казах, че следва ревизия на героите. Е, дойде време за тази ревизия. Добре дошли в Спира – дом на познати и непознати герои, вече бивши призователи и членове на нови организации, заменящи религиозната световна политика с… каквато намерят за добре. Както обикновено, откриваме с главните герои и баво ще преминаваме към останалите. И тъй… запознайте се с:
Вече писах за Юна в темата с героите на Final Fantasy X, така че ще спестя background историята и направо ще премина към промените през двете години, делящи FF X и FF X-2. Юна вече е зряла жена (поне физически), минава през пълна козметична промяна – почти всяка част от външния й вид е сменена, а изключение на хетерохромния й поглед. Както вече е споменато, сега тя е ловец на сфери, издирвайки сфери, които ще й разкрият истината зад съдържанието на една случайно открита сфера, съдържаща образи с човек, безкрайно много напомнящ за Tidus. Тя вече не е безпомощната, невинна и наивна призователка, каквато беше в оригиналната игра. Въпреки че все още е добросърдечна, тя е с една идея по-близо до сериозността и се отнася с пълно внимание към всичко пред себе си, но и никога не отказва да помогне, когато някой поиска от нея нещо.
Рику е вероятно единствения образ в играта, който не е претърпял никакви промени извън козметичните. Все така невинна, дяволита и забавна, тя е единственият източник на реално комедийно развлечение в цялата игра. Най-добрите забавни реплики идват от нейната уста и понякога просто own-ва пейзажа. Да не говорим, че нейният базов външен вид (макар и малко оголен за 17 годишна… е, поне е реалистично) е на светлинни години пред този на другите, въпреки че това е стандартното облекло на Thief Dress Sphere-a. Юна и Пейн… просто изглеждат странно в тези дрехи.
Най-новото попълнение на отбора на Юна и един от новите герои. Тя се различава коренно от добросърдечните си, открити и весели партньорки, бидейки отдалечена, хладна и често груба. Естествено, понякогашната глупост на останалите става заразна, така че и този образ не остава лишен от досадни моменти, в които съвсем излиза от роля и става същата като тях. Пейн има интересна история с другите нови персонажи от известно-неизвестния Crimson Squad, чиято връзка не се разкрива чак към средата, а пълната история е разкрита единствено, ако се изиграе страничния куест с crimson сферите.
Както често се случва във FF игрите – врагът се оказва най-интересната част от играта. За този дори има спор, че е враг. Историята му е най-интересна от всичко, предложено в играта. Шуин е живял преди 1,000 години в понастоящем унищожения от Син Занарканд, по времето на войната му с Бевел. Шуин бил влюбен в Лен (Lenne) – певица и призователка и когато чул, че Ю Йевон е призовал всички призователи на война, той отказва да го приеме. Шуин отива с Лен в Бевел, за да използва новото им свръхоръжие – Вегнагън (Vegnagun). Войниците на Бевел обаче ги откриват и ги разстрелват на място. Оттогава неизпратеният дух на Шуин се подвизава в една пещера в Ми’ихен, наречена Леговището на Скръбта (The Den of Woe). Той желае унищожението на Спира, за да предотврати всякаква бъдеща подобна война, която да сломява любови, подобни на тази между него и Лен. За разлика от другите Неизпратени, той може да обсебва други същества, включително и fayth и аеони, подчинявайки ги на волята си като ги засипва със собствената си скръб. Шуин всъщност е трагичен образ, чиято история и мотиви бегло напомнят на Сефирот и е всъщност един от любимите ми антагонисти в серията.
Именно Шуин е човекът, когото Юна вижда в една от сферите и го помисля за Тайдъс. Неговата външност е точно копие на Тайдъс и се предполага, че е така, защото призователите, които са създали Сънувания Занарканд са създали Тайдъс по негов образ, като едно от нещата, които са помнили от оригинала.
The Gullwings
Групата от ловци на сфери на Юна, състояща се от Brother – брата на Рику, Buddy и Shinra. О, дори няма да започвам да обяснявам тази група. Мога да сумирам всичко за нея в две изречения – Най-досадната група. Ever. Който седне да поиграе ще разбере точно какво имам предвид. Ако има нещо, което да те кара да мразиш играта, то това е тази група тъпаци.
Leblanc Syndicate
Синдикатът на Лебланк е друга група от ловци на сфери, която постоянно се сблъсква с The Gullwings – групата на Юна. Лебланк е арогантна лидерка, станала ловец заради влиянието на Мейвин Нуудж. Нейни последователи са Орми и Логос – клишета в лицето на висок и кльощав умен тип и дребен и едър силен тип. В началото те правят всичко възможно да пречат на Gullwings, но след изчезването на Вегнагън, те започват да помагат – или поне да не пречат – на Юна, търсейки също изчезналия Нуудж, а в края на играта дори навлизат в битка срещу свръхоръжието.
New Yevon
Групата е открита от Трема, който преди това е бил водач на група ловци на сфери, наречени The Seekers, търсещи исторически сфери с целта да разкрият пълната истина на Спира. Голяма част от сферите обаче изчезват заедно с Трема, който потъва във Via Infinito – най-опасното подземие в Бевел.
След това Ню Йевон става политическа група, чийто смисъл е да поправи всичко, сторено от старите лъжи на реда Йевон и да се въведе ред в Спира, опитвайки се да спре анархията, причинявана от другата политическа група – Youth League, които все още не са си върнали доверието в Йевон и искат всичко с това име да бъде свалено от власт. Ню Йевон е предвождана от Праетор Баралай – бивш член на Crimson Squad и наследник на Трема. Други членове на Ню Йевон са бившият призовател Исаару и пазителят Бартело, познати от FF X.
Youth League
Новосформираната след унищожението на Син организация иска свалянето на всичко с Йевон в името си от власт, изпитвайки крайно недоверие към лъжливата религия. Тя е съставена предимно от младежи и бивши Кръстоносци, с което става известна като безразсъдна групировка. Водачът им е Мейвин Нуудж – бивш член на Crimson Squad и Търсач на Смърт, изгубил лявата си ръка и левия си крак в битка срещу Син. Други членове на групата са призователката Дона и кръстоносците Лусил, Елма и Марода от FF X.
Machine Faction
Това е група на Ал Бед, която е специализирана в разучаването на макина. Групата притежава тежка военна сила и стои настрана от политиката на двете фракции. Откривателят им е Гипал – бивш член на Crimson Squad, отдал се на това да разучи всичко за макината и да открие начин да унищожи Вегнагън. Друг член на MF е Надала – водачка на разкопките по остров Биканел.
The Crimson Squad
Това всъщност не е точно групировка, а проект, който обаче си струва да бъде споменат, тъй като еидн от най-интересните странични куестове се върти именно около него. Това е проект на църквата на Йевон, които са искали да съберат и обучат елитни войници. Грешката им обаче е да използват точно Леговището на Скръбта – пещерата, в която подвизава неизпратения Шуин. Там те вкарват десетки отряди и до един войниците внезапно полудяват и започват да се избиват взаимно. Последният отряд, който вкарват вътре, се състои от Nooj, Baralai и Gippal, заедно със записвачаката им – Paine. Те са сполетени от същото и духът на Шуин ги обзема, но успяват някак да му устоят и не се избиват взаимно. Те остават единствените оцелели от проекта, който пък бива изтрит от всякакви записи, с изключение на десетте пурпурни сфери, с които се отваря входа на пещерата. Когато излизат, четиримата остават приятели… докато един ден се оказва, че Шуин все още е в групата или по-точно в Търсача на Смърт – Нуудж. По време на една от почивките им, той полудява и прострелва Баралай и Гипал и прогонва Пейн. След това четиримата се разделят и днес, както вече се спомена, всеки е глава на различна организация, с изключение на Пейн, която е само ловец на сфери.
Други –
Има още герои за споменаване, но честно казано, никой не си струва времето. Останалите варират от безкрайно посредствени, до безкрайно досадни и при които би предпочел да се самоубиеш, вместо да слушаш или гледаш (fucking Tobli…).
Горе-долу само толкова може да се каже за FF X-2. С тази тема затварям всичко за тази игра и някъде в далечното бъдеще вероятно ще постна нещо за следващата от поредицата… не, не XI, а XII.
Have a nice fucking day!
