“Glory is fleeting, but obscurity is forever.”
Napoleon Bonaparte
Най-накрая (е, преди месец, но това са подробности) излезе и първото шоу на PWG за 2010г. Помня преди няколко месеца, когато четох резултатите от шоуто. Беше ли каквото очаквах? Hell, no. Но дори и така не се очакваше да бъде нещо по-малко интересно за гледане. Имаме Great Muta, KAI, Jushin Liger, Rob Van Dam, Super Crazy… но няма Chuck Taylor…
NOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOO!
Е, ще се преживее някак. Освен Chucky T няма и защита на световната титла на Kenny Omega, който на този ден се състезава в Япония. Два големи минуса на шоуто, да – но плюсовете със сигурност ги надхвърлят. Да видим дали е така…
PWG Kurt RussellMania
~ Excalibur открива с Brian Kendrick в ринга и с официално представяне и обещава страхотна вечер на присъстващите. Nick & Matt Jackson излизат, за да обявят, че вече искат да ги наричат с истинските им имена – Jeremy & Max Buck. И че вече не са The Young Bucks, а са Generation Me. Те благодарят на Дикси Картър, че им е предоставила по-голяма възможност отколкото някога са получавали в PWG. След това нападат Kendrick и това води до… намеса на Paul London! Той разчиства ринга от GenMe. Явно ще има мач по-късно…
1. Dustin (O) & Brandon Cutler [The Cutler Bros.], Ryan Taylor & Christina Von Eerie beat Malachi “CK” Jackson, Jerome “LTP” Robinson, Johnny Goodtime & Candice LeRae (X) when The Cutlers used an assisted tombstone piledriver on LeRae.
~ Много добър отборен мач, чиято цел чисто и просто е да представи по-дребните таланти на събралата се да гледа нещо съвсем друго публика. Типичната PWG тълпа излапа всичко, което им даваха, явно и на другите им харесваше. Christina Von Eerie ми харесва повече и повече с всеки следващ мач. Cutlers също се подобряват, но трябва да вкарат малко характер, различен от ‘angry heels’. Ryan Taylor този месец явно е heel. Защо? Никой не знае. От babyface отборът всеки получи доволна реакция, макар че Goodtime малко трябваше да попроси за нея с няколко highspot-а. LeRae, една от любимите ми жени в кеча, продължава да поема мъжки страховити Bump-ове и финалът е един от многото примери. Евала. Нямаше значение кой отбор ще спечели, но се радвам, че победата отиде при истински tag team в tag мач.
2. Grandon Gatson beat Brandon Bonham with a front flip side slam.
~ Стъпка надолу за Gatson предвид представянето му в BOLA, а и като цяло миналата година. Не стига, че не му предлагат някой по-сериозен опонент, но и трябваше да е малко по-доминиращ. Bonham контролираше повечето от мача като Gatson правеше завръщане само за някой друг highspot и после се връщаше към sell-ването, докато накрая не закова неименувания си финишър.
3. Human Tornado beat Super Crazy with the Cancum Tornado.
~ Прощалният мач с кеча PWG за Tornado (поне засега, тъй като внезапно се върна в ROH). Яд ме е, че беше срещу Crazy, защото исках да видя как Crazy смазва някой с превъзходство, а PWG взеха, че го пуснаха срещу любимец и макар публиката да му се радваше, беше ясно, че всички стоят зад Tornado. Приличен мач, нищо по-специално. High-flying от Tornado, техническа доминация от Crazy. Завършва с DND и Cancum Tornado и победа за HT.
4. Davey Richards beat “Mr. Wrestling” Kevin Steen with a cross armbreaker.
~ Steen размени любезности с фен от публиката преди мача, дори го целуна по бузата, което беше отвратително, но и в същото време страхотно. Той опита да се сближи и с announсer-а, но мачът беше открит. Очаквах технически сблъсък, но видяхме по-скоро brawl, с малко разкарване из публиката. Там имаше страхотен момент, в който Richards забива тон на барабаните и Steen му казва, че е зле. Още малко brawl, връщат се в ринга, Davey си избира рамото на Steen за цел и след няколко неуспешни опита за cross armbreaker най-накрая заковава захвата и Steen тупа. Добър сблъсък, но според мен без brawl-ът щеше да е по-добър. Интересно, че Davey носеше American Wolves екипа си.
5. KAI & The Great Muta (O) beat Scott Lost (X) & Joey Ryan when Muta used the Shining Wizard on Lost.
~ Публиката тотално откачи при появата на Muta и ядеше от дланта му всичко, което им предложеше, колкото и оскъдно да беше. Това, разбира се, напълно засенчи съотборника му, което е жалко, защото KAI се справи доста добре и на практика изигра 90% от мача, оставяйки Muta да влезе само за патентите си и за победата. Не съм сигурен колко е умно да използват точно Ryan и Lost за целта, но този мач не беше за резултат, а за забавление и постигна целта си – тук публиката определено беше доволна.
6. Jushin “Thunder” Liger beat El Generico with a brainbuster.
~ Puro-стил мач, с чести размени на тежки удари и евентуален highspot, най-вече от страна на Generico. Публиката беше странно затихнала – е, не чак замълчала, но определено по-тиха в сравнение с предния мач. Generico правеше всичко възможно да закове brainbuster-а си, но към края на мача се опря до обичайната му проява на издръжливост, където изритва от всичко – frogsplash, running Ligerbomb, brainbuster и т.н., докато Liger не го довършва с окончателен brainbuster за победата си. Сравнително добър мач.
7. Non-Title Match: Paul London (O) & Brian Kendrick beat Max (X) & Jeremy Buck [Generation Me] when London used a shooting star press on Max Buck.
~ Със сигурност най-добрият мач на вечерта и с най-шумната публика. Смешно е, че феновете бяха главно зад Kendrick, отколкото зад London & Kendrick, а откакто виждам Kendrick извън WWE, той все играе ролята на безкрайно незаинтересован от тях. Тук не беше по-различно и гледаше да изиграе мача умно, вместо впечатляващо, възползвайки се от всяка ситуация за силен удар и придържайки опонентите си главно на тепиха. Страхотно беше все пак, че беше и експлозивен, подчертавайки яда си към GenMе заради атаката по-рано. Generation Me, както винаги, се впуснаха в изпълнение на двойните си хватки и бяха посрещнати от “Same Old Shit!” chant. Наистина нямаше нужда да изпълняват всичко това – след като са heels, нуждата от впечатляващи маневри някак отпада. Все пак публиката до края си остана зад K&L и в края на мача Kendrick закова Sliced Bread #2 на единия Buck, а London го довърши с все още стабилния си SSP. Мачът се препоръчва за всички, тъй като спада в категория dream мач, макар че лесно се намират и много по-добри от него.
8. Rob Van Dam beat Roderick Strong & Chris Hero when he used the Five-Star Frogsplash on Strong.
~ Публиката си подивя по RVD още в началото. И изненадващо, остана в негова подкрепа до края. Очевидно имаше почитатели и на другите, но RVD взе сърцата на всички и Hero и Strong останаха малко пренебрегнати. Те опитаха да компенсират това като скарат в действие А играта си, но се получи по-скоро нещо от сорта на В+ играта им. Тримата рядко бяха едновременно на ринга, редуваха се по двойки като елиминираха по един за известно време, за да приложат патентна размяна. Целият мач може да се каже, че беше просто екзибиция на репертоара на RVD, а моментите между тях Strong и Hero губеха време, за да може RVD да почине. Е, хората определено го харесаха. Лично аз никога не съм бил фен на офанзивата на RVD, която ми се струва… ненужно въртелива и слаба откъм щети. Но по-важно е какво мисли публиката, а тя – както казах – изяде всичко. Значи ще кажем, че мачът е бил добър – и толкова.
КРАЙ!
~ Определено забавно шоу. Гостите бяха страхотни и публиката хареса всички. Жалко, че имаше размествания в мачовете. Chuck Taylor за ОГРОМНО мое съжаление не успя да присъства заради отложен полет, но за сметка на това получихме първото събиране на London и Kendrick извън WWE.
My Ego is here!
And now It takes Its leave.
Have a wonderful fuckin’ day!
