My Ego Reviews… PWG “As The Worm Turns”

“No one travelling on a business trip would be missed if he failed to arrive.”

Thorstein Veblen

След три месеца като шампион само на хартия, Kenny Omega най-накрая се завръща в PWG, за да защитава титлата си срещу събралия огромна инерция Davey Richards. При последната му поява всички залози бяха срещу него и трябваше да мине през четирима души, за да достигне титлата. Тази вечер шансът изглежда 50 на 50 и опонентът е само един. Ще бъде ли успешна първата защита на Kenny Omega?

Другаде, Generation Me продължават терора си в отборната дивизия, предизвиквайки отбори да си опитат силите срещу тях. Chuck Taylor е един от хората, които чакат с нетърпение да ги видят свалени от престола, но за съжаление партньорът му Kenny Omega от 2 Men of Low Moral Fiber е зает. El Generico е друг, който иска да затвори устата им, но пък неговият партньор – Human Tornado – от 2 Skinny Black Guys се пенсионира от кеча PWG. И така, двамата стари врагове заравят томахавката за една вечер, сформирайки отбора 2 Skinny Black Guys of Low Moral Fiber, за да опитат да преборят устатите Generation Me.

Дами и господа, това е…

PWG “As The Worm Turns”

 

 

1. Johnny Goodtime & Jerome “LTP” Robinson beat Malachi “CK” Jackson & Ryan Taylor when LTP used the Cancum Tornado on Jackson.

- Добро откриване на шоуто и отлично развитие на отбора Goodtime/Robinson. Двамата стават все по-приемливи като отбор, макар че през голяма част от мача играят самостоятелно. Тук имаше логика в победата им, тъй като Jackson и Taylor правеха същото и всичко опираше просто до това кой ще стигне пръв до самостоятелен туш. Malachi беше en fuego. Краят на мача беше доста динамичен, отличен завършен на LTP.

2. Brandon Gatson beat “The Professional” Scott Lost with a front flipping side slam.

- Приличен мач и нищо повече. Леко разочароващо, предвид представянето и на двамата през последните месеци, особено на BOLA. Когато гледах мача доста бях разкъсан, тъй като ми се искаше и двамата да понатрупат малко победи. С преглед на днешните новини в победата на Gatson има много логика. Финишърът му обаче е ужасен. Не може да извади реакция от публиката, ако ще да го направи върху тях, а и не е особено реалистичен. Да не говорим, че липсата на име е ужасен недостатък за движение, което трудно се описва.

3. Roderick Strong beat Chris Sabin with a sick kick.

- Двамата най-накрая се срещнаха в PWG, нещо, което чакам от BOLA насам. И се получи доста добър мач, точно каквото можеше да се очаква. Sabin е велик и не знам защо не е използван в повече самостоятелни мачове. Strong, разбира се, е всеобщ любимец в PWG и победата му е само логична. Плюс това, Chuckie T беше на коментар. Win x 2!

4. Brandon Bonham, Joey Ryan & Candice LaRae beat Christina Von Eerie & The Cutler Brothers (Brandon & Dustin Cutler) when Candice used the Mustache Ride on Eerie.

- Страшно забавен мач. Bonham за първи път се отличи в мач, регулирайки отбора си в началото и инициирайки атлетични състезания с братята Cutler. Беше страхотно състезанието по лицеви опори, при което всички във face отбора се изредиха да направят, включително и Joey Ryan, макар и с женската им версия (still counts!). Оттам беше стандартен троен мач, доминиран от отборната игра на Cutler-ите и с типичния динамичен завършек, в който всеки удря всеки с нещо. Тандемните boobplex и ballsplex на Ryan и Candice бяха златни. Кое е още по-велико? Краят. На. Мача. Mustache Ride от Candice за Christina? Май залата получи символичен оргазъм (и не само).

5. Chris Hero beat Alex Shelley with the Hero’s Welcome.

- Още един от редките случаи, които ми се отдават напоследък да гледам Alex Shelley в самостоятелни мачове. Тази среща само ми напомни колко много ми липсват дните преди MCMG. Страхотен техничен мач, изигран адски умно от Shelley, който имаше проблем с кръста и през цялото време опитваше да държи Hero на тепиха и да го изморява прогресивно, стараейки се колкото може да избегва всеки директен сблъсък. Към края на мача обаче Hero не му остави избор и техниката даде място да свирепата размяна, която беше спечелена от Hero с ре-дебюта на Hero’s Welcome (Back). Roderick Strong беше на коментар и ако се пренебрегне смешния му глас, имаше какво да каже. Страхотен play-by-play.

 

6. PWG Tag Team Title Match: Generation Me (Max & Jeremy Buck) © beat 2 Skinny Black Guys of Low Moral Fiber (El Generico & Chuck Taylor) when Max pinned Taylor after the More Bang For Your Buck (12^th defense).

- За мен е странно да гледам Taylor и Generico в един отбор. Идеята да ги вкарат в такъв след близо 6-месечната им вражда беше пълна глупост. Със сигурност е имало каквито и да е други хора, с които да ги съберат или да намерят съвсем друг отбор. Единственото, което извинява съществуването на този отбор е свръхуникалното име на отбора, което ще остане в аналите на историята като най-некоректното име на най-необичайния отбор, състезавал се в компанията. В другия ъгъл пък имаме отбор, който дори не знае как се казва. Коментаторите ги наричат Young Bucks, само споменавайки името им в TNH. Те наричат себе си Generation Me, подсилвайки heel ефекта върху публиката. Публиката пък се дели на хора, които ги мразят и за тях са просто The Two Fuckholes, които да освиркват; хора, които ги мразят защото парадират с образите си в TNH, така че ги наричат GenMe и хора, които ги харесват поради каквато и да е причина и ги наричат Young Bucks по навик. Ще ми се някой ден да изяснят кой кой е в тази компания и да се придържат към тези имена. Аз ще ги наричам GenMe, защото те така искат, а аз уважавам желанията на кечистите за разлика от някои хора (Дикси…). Да кажа и нещо за мача – беше добър. Просто добър. Taylor и Generico не са отбор и правеха своите си неща, отвреме навреме вкарвайки малко слаба отборна игра, колкото да се разпишат като отбор. GenMe си бяха GenMe и си редяха патентите, но прекарваха твърде много време в дразнене на публиката и твърде малко в самия мач, поне до края. Както може да се очаква, в края всички зарязват смените, всички влизат в ринга и забравят за термина selling, докато не видим MBFYB за победа на GenMe. Наричам това стандартен мач на GenMe. Taylor все пак напомни за отношенията си с Generico, оставяйки го сам след мача.

7. PWG World Title Match: Davey Richards beat Kenny Omega © with a cross armbreaker to become the 16^th champion.

- ШОК! Е, не съвсем. Не знам кой какво е очаквал от човек, който не се е появявал три месеца в компанията, на която е шампион, но лично аз не съм очаквал да победи човек, който скоро не е имал загуба. Имаше я сянката на съмнението, тъй като Omega няма и една защита, но това никога не би трябвало да е фактор. Страхотен мач, комбиниращ комедия (рогата бяха върха), striking, stiffness и брутални контри. Колкото повече гледам Davey толкова повече му се радвам. Офанзивата му е едно от най-бруталните явления в кеча днес. В нея винаги има смисъл, винаги е насочена към определена част на тялото и той не я оставя на мира, докато опонентът му не се моли за милост. Davey скоро не е печелил с туш, поне доколкото помня и това само подсилва ефекта от стила му. В този мач си набеляза ръката на Omega и я яхна като разгонен, докато не се чуха писъците за милост, които най-накрая му дадоха първата му световна титла. И дано не я загуби скоро!

КРАЙ!

- Да обобщим, два мача, които трябва да се видят, плюс още два, които си струва да се прегледат, плюс още три, които не са съвсем за изхвърляне. Бих казал, че шоуто трябва да се види от всеки фен на PWG, може да се прегледа от всеки фен на инди компаниите и трябва да се пренебрегне от всеки фен на мазохистичното мастурбиране над 50+ годишни старци (i.e. TNH).

My Ego ends this.

Exit, stage My Ego’s Left!