Thorstein Veblen

След три месеца като шампион само на хартия, Kenny Omega най-накрая се завръща в PWG, за да защитава титлата си срещу събралия огромна инерция Davey Richards. При последната му поява всички залози бяха срещу него и трябваше да мине през четирима души, за да достигне титлата. Тази вечер шансът изглежда 50 на 50 и опонентът е само един. Ще бъде ли успешна първата защита на Kenny Omega?

Другаде, Generation Me продължават терора си в отборната дивизия, предизвиквайки отбори да си опитат силите срещу тях. Chuck Taylor е един от хората, които чакат с нетърпение да ги видят свалени от престола, но за съжаление партньорът му Kenny Omega от 2 Men of Low Moral Fiber е зает. El Generico е друг, който иска да затвори устата им, но пък неговият партньор – Human Tornado – от 2 Skinny Black Guys се пенсионира от кеча PWG. И така, двамата стари врагове заравят томахавката за една вечер, сформирайки отбора 2 Skinny Black Guys of Low Moral Fiber, за да опитат да преборят устатите Generation Me.

Дами и господа, това е…

PWG “As The Worm Turns”

1. Johnny Goodtime & Jerome “LTP” Robinson beat Malachi “CK” Jackson & Ryan Taylor when LTP used the Cancum Tornado on Jackson.

- Добро откриване на шоуто и отлично развитие на отбора Goodtime/Robinson. Двамата стават все по-приемливи като отбор, макар че през голяма част от мача играят самостоятелно. Тук имаше логика в победата им, тъй като Jackson и Taylor правеха същото и всичко опираше просто до това кой ще стигне пръв до самостоятелен туш. Malachi беше en fuego. Краят на мача беше доста динамичен, отличен завършен на LTP.

2. Brandon Gatson beat “The Professional” Scott Lost with a front flipping side slam.

- Приличен мач и нищо повече. Леко разочароващо, предвид представянето и на двамата през последните месеци, особено на BOLA. Когато гледах мача доста бях разкъсан, тъй като ми се искаше и двамата да понатрупат малко победи. С преглед на днешните новини в победата на Gatson има много логика. Финишърът му обаче е ужасен. Не може да извади реакция от публиката, ако ще да го направи върху тях, а и не е особено реалистичен. Да не говорим, че липсата на име е ужасен недостатък за движение, което трудно се описва.

3. Roderick Strong beat Chris Sabin with a sick kick.

- Двамата най-накрая се срещнаха в PWG, нещо, което чакам от BOLA насам. И се получи доста добър мач, точно каквото можеше да се очаква. Sabin е велик и не знам защо не е използван в повече самостоятелни мачове. Strong, разбира се, е всеобщ любимец в PWG и победата му е само логична. Плюс това, Chuckie T беше на коментар. Win x 2!

4. Brandon Bonham, Joey Ryan & Candice LaRae beat Christina Von Eerie & The Cutler Brothers (Brandon & Dustin Cutler) when Candice used the Mustache Ride on Eerie.

- Страшно забавен мач. Bonham за първи път се отличи в мач, регулирайки отбора си в началото и инициирайки атлетични състезания с братята Cutler. Беше страхотно състезанието по лицеви опори, при което всички във face отбора се изредиха да направят, включително и Joey Ryan, макар и с женската им версия (still counts!). Оттам беше стандартен троен мач, доминиран от отборната игра на Cutler-ите и с типичния динамичен завършек, в който всеки удря всеки с нещо. Тандемните boobplex и ballsplex на Ryan и Candice бяха златни. Кое е още по-велико? Краят. На. Мача. Mustache Ride от Candice за Christina? Май залата получи символичен оргазъм (и не само).

5. Chris Hero beat Alex Shelley with the Hero’s Welcome.

- Още един от редките случаи, които ми се отдават напоследък да гледам Alex Shelley в самостоятелни мачове. Тази среща само ми напомни колко много ми липсват дните преди MCMG. Страхотен техничен мач, изигран адски умно от Shelley, който имаше проблем с кръста и през цялото време опитваше да държи Hero на тепиха и да го изморява прогресивно, стараейки се колкото може да избегва всеки директен сблъсък. Към края на мача обаче Hero не му остави избор и техниката даде място да свирепата размяна, която беше спечелена от Hero с ре-дебюта на Hero’s Welcome (Back). Roderick Strong беше на коментар и ако се пренебрегне смешния му глас, имаше какво да каже. Страхотен play-by-play.

6. PWG Tag Team Title Match: Generation Me (Max & Jeremy Buck) © beat 2 Skinny Black Guys of Low Moral Fiber (El Generico & Chuck Taylor) when Max pinned Taylor after the More Bang For Your Buck (12^th defense).

- За мен е странно да гледам Taylor и Generico в един отбор. Идеята да ги вкарат в такъв след близо 6-месечната им вражда беше пълна глупост. Със сигурност е имало каквито и да е други хора, с които да ги съберат или да намерят съвсем друг отбор. Единственото, което извинява съществуването на този отбор е свръхуникалното име на отбора, което ще остане в аналите на историята като най-некоректното име на най-необичайния отбор, състезавал се в компанията. В другия ъгъл пък имаме отбор, който дори не знае как се казва. Коментаторите ги наричат Young Bucks, само споменавайки името им в TNH. Те наричат себе си Generation Me, подсилвайки heel ефекта върху публиката. Публиката пък се дели на хора, които ги мразят и за тях са просто The Two Fuckholes, които да освиркват; хора, които ги мразят защото парадират с образите си в TNH, така че ги наричат GenMe и хора, които ги харесват поради каквато и да е причина и ги наричат Young Bucks по навик. Ще ми се някой ден да изяснят кой кой е в тази компания и да се придържат към тези имена. Аз ще ги наричам GenMe, защото те така искат, а аз уважавам желанията на кечистите за разлика от някои хора (Дикси…). Да кажа и нещо за мача – беше добър. Просто добър. Taylor и Generico не са отбор и правеха своите си неща, отвреме навреме вкарвайки малко слаба отборна игра, колкото да се разпишат като отбор. GenMe си бяха GenMe и си редяха патентите, но прекарваха твърде много време в дразнене на публиката и твърде малко в самия мач, поне до края. Както може да се очаква, в края всички зарязват смените, всички влизат в ринга и забравят за термина selling, докато не видим MBFYB за победа на GenMe. Наричам това стандартен мач на GenMe. Taylor все пак напомни за отношенията си с Generico, оставяйки го сам след мача.

7. PWG World Title Match: Davey Richards beat Kenny Omega © with a cross armbreaker to become the 16^th champion.

- ШОК! Е, не съвсем. Не знам кой какво е очаквал от човек, който не се е появявал три месеца в компанията, на която е шампион, но лично аз не съм очаквал да победи човек, който скоро не е имал загуба. Имаше я сянката на съмнението, тъй като Omega няма и една защита, но това никога не би трябвало да е фактор. Страхотен мач, комбиниращ комедия (рогата бяха върха), striking, stiffness и брутални контри. Колкото повече гледам Davey толкова повече му се радвам. Офанзивата му е едно от най-бруталните явления в кеча днес. В нея винаги има смисъл, винаги е насочена към определена част на тялото и той не я оставя на мира, докато опонентът му не се моли за милост. Davey скоро не е печелил с туш, поне доколкото помня и това само подсилва ефекта от стила му. В този мач си набеляза ръката на Omega и я яхна като разгонен, докато не се чуха писъците за милост, които най-накрая му дадоха първата му световна титла. И дано не я загуби скоро!

КРАЙ!

- Да обобщим, два мача, които трябва да се видят, плюс още два, които си струва да се прегледат, плюс още три, които не са съвсем за изхвърляне. Бих казал, че шоуто трябва да се види от всеки фен на PWG, може да се прегледа от всеки фен на инди компаниите и трябва да се пренебрегне от всеки фен на мазохистичното мастурбиране над 50+ годишни старци (i.e. TNH).

My Ego ends this.

Exit, stage My Ego’s Left!

Sallust (86 BC – 34 BC)
‘Jugurthine War,’ 41 B.C.

Все още месец преди King of Trios…

ФАКТ! BDK са новите Campeones de Parejas и притежават всички трофеи в CHIKARA.
ФАКТ! BDK са непобедени като отбор.
ФАКТ! Дори месеци след дебюта си BDK все още са доминиращата сила в CHIKARA и мислят да затвърдят това с победа в KOT.

И тази вечер им се предоставя възможност да затвърдят думите си, когато се изправят срещу един от фаворитите на предстоящия турнир – Team Frigtning…

CHIKARA "Dead Men Don’t Laugh"

- Gavin Loudspeaker както обикновено открива шоуто. Gloomy…

1. o Scott "Jagged" Parker & Shane Matthews {W}
(4:58 ~ Sunset Flip)
UltraMantis Black & Crossbones {L} x

- Посредствен мач, в който да се изявят реновираните 3.0. Жалко е обаче, че трябва да го правят на гърба на UltraMantis, който според мен би трябвало да се гради като сила, която евентуално да се изправи срещу Ares и BDK. Може би първо трябва да удари дъното, преди да започне изкачването… Самите 3.0 все още са забавни, но са все така от грешния край на посредствени като умения в ринга.

2. x Equinox II (11:41 ~ Burning Snicklefritz) Pink Ant o

- Стабилен мач, като всички мачове на Pink Ant напоследък. Новата му страна е интересна за гледане, с всичкия насъбран гняв, превърнат в чиста лудост. Pink Ant е болен, болен човечец, който вече не иска да играе, а да наранява. И въпреки адската съпротива на Equinox II (да, ще продължавам да го наричам така, не ме интересува как го нарича публиката, нито коментаторите – докато носи тази маска, това е Equinox), Pink Ant се оказа по-умелия, подобрявайки рекорда си с поредната жертва на Burning Snicklefritz.

3. x Dasher Hatfield (8:03 ~ Tombstone) STIGMA o

- И тук нямаме нищо специално. Въпреки че мачът беше по-кратък от този с Donst предната вечер, Dasher се бавеше повече от обикновено. Имам чувството, че трябва да си стои в отборната дивизия с Dunkerton. Победата на STIGMA си е заслужена, всеки в UnStable трябва да започне да получава такива, но за нещастие е и безсмислена.

4. x Fire Ant & Soldier Ant & Green Ant {L}
(12:48 ~ Super Donstitution)
Tim Donst {W} & Sara Del Rey & Daizee Haze o

- Стандартната формула в трио мачовете с Colony напоследък – BDK взимат Green Ant, мачкат го десетина минути, после имаме hot(-ish) tag, в който Colony взима силен превес, докато не ги отрежат с някой нечестен удар. В случая май нямаше такъв, или поне съм го пропуснал. Green Ant накрая се оказва в неудобна позиция и Donst го улавя в лавинен Donstitution за победа. Въпреки всичко, Green Ant продължава да се подобрява, получавайки все повече и повече офанзива. Отборът на Del Rey и Haze пък продължава да радва като присъствие и тактика в ринга, но в този мач не блестеше с нищо особено.

5. o Jigsaw (9:16 ~ Brainbuster) Vin Gerard x

- Щях да кажа, че е стабилен мач, ако харесвах Jigsaw поне малко. Двамата се опитваха (донякъде неуспешно) да не бавят темпото, но някак с всеки опит да не го правят правеха именно това. Не бих го гледал втори път. Финалът беше муден, но поне brainbuster-ът изглеждаше добре.

6. PGW Title Match:
o Frankie Arion (10:35 ~ California Roll) Brendan Michael Thomas x

- Не помня двамата откъде са, но знам, че съм гледал BMT в Young Lions Cup миналата година. Както и тогава, това не беше нищо специално. Напълно забравим мач. Няма да изгубите нищо, ако не го гледате. Дори може да спечелите.

7. x Ophidian & Amasis {L}
(14:20 ~ Blu-Ray)
Icarus {W} & Gran Akuma o

- F.I.S.T. са в малко по-добра форма от обикновено, но отново не са себе си. Изобщо, тази година не съм видял един по-добър мач на групата, не знам какво да мисля. Osirian Portal се справиха по-добре, но Ophidian е интересен за гледане by default, а Amasis успява да те убеди, че си струва да го гледаш към средата на мача. Picture Perfect DVD-то (или хитро именувания Blu-Ray) на Icarus винаги е страхотна гледка. Победа за F.I.S.T., но се страхувам, че и тя ще остане безсмислена.

8. x Eddie Kingston (10:31 ~ Disqualification) Lince Dorado o

- Ето мач, който въпреки че има DQ за финал, си струва да го гледаш. Kingston е на мисия да отмъсти на BDK за всичко, на което са го подложили и дори и да е дисквалифициран, не се спира, докато не избие и малкото живот, който е останал в Lince след десетте минути срещу него. Lince все пак вкара доста офанзива, което изобщо не беше нужно, но и самият мач не беше нужно да продължи 10 минути. Как трябва да приемам Kingston за човека, който ще се погрижи да вкара най-много щети на BDK, ако му трябва толкова време да се справи само с high-flyer-а в групата?

9. x Mike Quackenbush & Hallowicked & Frightmare {L}
(13:04 ~ Ragnarok)
Claudio Castagnoli {W} & Ares & Tursas o

- Мачът на вечерта, и вярвайте ми, изобщо не е трудно. Дори и така, той беше добър и нищо повече. BDK се придържаха към обичайната си стратегия – Ares и Claudio се грижат да нанесат колко могат повече щети на произволен опонент (в случая Frightmare, защото е най-дребен… duh), а когато tecnicoтата започнат да отвръщат на ударите, влиза Tursas да ги спре с Неподвижността™ си. Ако този човек може нещо, то това е именно да стои и зяпа като тухлена стена. Смешно е, че след толкова време стратегията им все още действа. Човек да помисли, че цял ростер вече ще си е взел поука и ще търси начин първо да отстрани Tursas, вместо все да го среща като непреодолимата пречка към победата. Поне да пращаха по него някой да го изморява в единични мачове. О, да те пращат – Green Ant и Frightmare… whoopsie-poopin’-do. Краят на мача обаче беше ЕПИЧЕН. BDK представиха новия си троен финишър, ЕПИЧНО именуван Ragnarok. Представлява Т-образен triple flipping slam, който трябва да се види. Единствения му недостатък е Ares, който вместо да тича, веейки ръце, можеше поне да направи копие… или поне да тича по-бързо. И така, победа за BDK над фаворита за спечелване на КОТ. Е, вече знаем, че не са фаворити…

КРАЙ!

~ Шоуто беше ужасно посредствено. Най-лошото шоу на CHIKARA, което съм гледал откакто следя промоцията. Доминацията на BDK вече става изтощителна за гледане. Бездействието на CHIKARA – още повече. Ако нямаше КОТ следващия месец, просто нямаше да знам какво да очаквам от компанията за тогава…

My Ego is finshed!

And so It goes home…

Brendan Francis

Месец преди King of Trios…

Die Bruderschaft des Kreuzes не отстъпва пред никого. Доминацията им продължава месец след месец от началото на годината и изглежда, че нищо не може да ги спре. Ares и Castagnoli събраха трите си точки и тази вечер предизвикват Колонията за Campeonatos de Parejas. Кой ще бъде по-добрият? Или по-точният въпрос – кой ще оцелее?

Другаде, губещи отбори търсят да върнат старата си слава. Revelos Atomicos. И Loser Leaves CHIKARA мач между 2.0 и Badd Boyz. Определено изглежда забавна вечер, а?

CHIKARA "Wit, Verve and a Bit o’ Nerve"

~ Ares и Caudio Castagnoli излизат и предизвикват Колонията да излязат още сега, за да изиграят мача си. Fire Ant и Soldier Ant излизат… но са заобиколени от останалите членове на BDK. Преди да настъпи побой на ринга излиза половината достъпен ростер на CHIKARA, идвайки на помощ на Колонията и спасявайки ги… поне засега. Определено силно начало, дава идеята, че до края на вечерта няма да узнаеш какво ще стане.

1. x El Hijo del Ice Cream {L} & Ice Cream, Jr.
(9:24 ~ German Suplex)
Sara Del Rey & Daizee Haze {W} o

~ Haze и Del Rey продължават доминацията си над мъжките отбори с поредната победа в забавен мач. El Hijo del Ice Cream прекара най-много време в мача, прекарвайки времето главно в дразнене на медхените, което евентуално се обърна срещу тях. Никой не шляпва Sara Del Rey отзад…
2. x Green Ant (4:28 ~ Kreuz Bomb) Tursas o
~ И за този мач няма какво да се каже, освен че беше приличен. Green Ant удържа колкото можа повече срещу огромния си опонент, но нито веднъж не успя да го повали. Вкара доста офанзива, особено към края, когато буквално започна да използва главата си, ала всичко беше напразно и Tursas евентуално се добра до победата с жестока бомба.

3. o Ophidian & Amasis {W}
(11:38 ~ Schoolboy)
Vin Gerard {L} & STIGMA x

~ Този мач е важен, тъй като и двата отбора са губещи през последните месеци. За съжаление, не изглеждаше много важен, защото двата отбора бяха в meh режим и просто бяха на автопилот в ринга, бързо скачайки на патентите си и оставяйки много място незапълнено. Вярвам, че верният отбор спечели – реално погледнато, Gerard и STIGMA не са направили нищо досега, докато Osirian Portal имат какво да си връщат като бивши CdP.

4. x Equinox II (10:47 ~ Shooting Star Press) Lince Dorado o

~ Мачът се получи страхотен като мач за отмъщение, с друг развой вероятно щеше да е още по-добър, но явно не е позволено на никой от BDK да губи. Equinox II търсеше да нарани Dorado на всеки завой и не пропускаше възможности. Уви, Dorado се добра до чистата победа след SSP. Може би щеше да допринесе, ако победата не беше чиста, но… c’est la vie.

5. o 2.0 (0:00 ~ Forfeit) The Badd Boyz x

~ Това беше странно. Badd Boyz излязоха и чакаха известно време. След като 2.0 не излязоха и бяха отброени, Badd Boyz се разкриха като истинските 2.0. Казаха, че е било време за промяна, затова те вече са 3.0 – което според мен е смешно, тъй като винаги съм мислел, че отборът им се казваше 2.0, защото са двама. 3.0 звучи като име на stable. После излязоха Icarus и Gran Akuma и им казаха, че са били смешни задето са се правили на интересни толкова време. Следва конфронтация, brawl и т.н. Все още чакам да видя до какво ще доведе това. Три месеца по-късно – все още нищо…

6. Young Lions Cup Match:
x Dasher Hatfield (18:20 ~ Backslide) Tim Donst o

~ Това сигурно е най-важния мач в кариерата на Dasher досега. Също и най-дългия, а с това – и най-добрия единичен мач. Дотук с ‘най’. Стабилен мач, Donst използваше типичната си тактика да тормози колкото може повече опонента с всевъзможни захвати, а когато не действат – палец в очите или дерене където не трябва го вкарват в правия път. Офанзивата а Dasher не е толкова богата, че да запълни 18 минути, затова беше по-добре, че Donst владееше положението, давайки hope spots където трябва. Добро завръщане към края, публиката определено си вярваше, че Dasher ще победи, но backslide с крака на въжетата по-късно и Donst отново ги измами. Доста heat, страхотен rudo.

7. o Mike Quackenbush & Jigsaw & Hallowicked & Frightmare {W}
(14:03 ~ "Kneecolepsy")
UltraMantis Black & Crossbones {L} & Icarus & Gran Akuma x

~ Не разбирам пренебрежителното отношение на публиката към Gran Akuma, който е един от любимите ми образи в кеча днес – тих и опасен тип, който иска да победи, а да нарани някой в процеса е само бонус. Icarus беше звездата на мача, защото всички го мразят. Просто грандиозен heat. Дори коментаторите отбелязаха, че където и да се иде, Icarus е най-мразения човек в залата. F.I.S.T. бяха по-добре от обичайното си ниво напоследък, макар че има още да се съвземат. UMB и Crossbones са си типичното дуо, там няма нищо ново, а и няма нужда. От другата страна обаче имаше солидна отборна игра – Quack, като съотборник на всеки един от останалите (а и треньор), се сработваше отлично с всеки и се получиха добри моменти. Към края обаче нямаше много напрежение – с продължителното време, което Crossbones оставаше в ринга беше ясно, че евентуално ще изяде туша.

8. CHIKARA Campeonatos de Parejas Match:
x Fire Ant & Soldier Ant {L}
(Primera Caida in 0:05 ~ Tiger Driver by Ares on Fire Ant)
(Segunda Caida in 17:01 ~ Doomsday Device by Castagnoli on Soldier Ant)
Claudio Castagnoli {W} & Ares o

~ Адски heat получи BDK. Още преди мача целият stable се изтърси точно както в началото на шоуто и този път успешно нападна и преби шампионите. Fire Ant получи Kreuz Bomb от Tursas в стената на залата и когато началото беше дадено, Ares веднага се разписа с туш над Fire Ant. Soldier Ant изкара сам остатъка от мача, опитвайки се да не загуби твърде рано срещу Ares и Castagnoli. Изритваше от всичко и всеки път даваше по малко надежда на публиката, което крепеше реакцията им на почти постоянно възклицателно ниво… ала евентуално попада от грешната страна на European Uppercut Doomsday Device и Castagnoli отбелязва туш и славна победа за BDK… плюс още омраза от публиката.

КРАЙ!

Солидно шоу, което затвърждава мястото на BDK като най-мразеното нещо в CHIKARA днес… минус Icarus. Те вече държат всички титли в CHIKARA, плюс това никой от членовете им няма изгубен мач. Може да се каже, че малко се преувеличава, но лично за мен – поне до това ниво, всичко е наред. Colony може да са страхотен отбор, но изкараха лошо царуване с титлите. Няколкото защити бяха малко или много скучни и имах нужда от разнообразие, което BDK може да даде. Плюс това, Castagnoli става първия двукратен носител на Campeones de Parejas – всичко, в което Castagnoli е пръв е добро нещо. Проблемите с BDK настъпват едва след това шоу, когато образите им – след като са стигнали върха на доминацията си – започват да ръждясват…

My Ego calls it a night.

Have a nice freaking day!

Napoleon Bonaparte

Най-накрая (е, преди месец, но това са подробности) излезе и първото шоу на PWG за 2010г. Помня преди няколко месеца, когато четох резултатите от шоуто. Беше ли каквото очаквах? Hell, no. Но дори и така не се очакваше да бъде нещо по-малко интересно за гледане. Имаме Great Muta, KAI, Jushin Liger, Rob Van Dam, Super Crazy… но няма Chuck Taylor…

NOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOOO!

Е, ще се преживее някак. Освен Chucky T няма и защита на световната титла на Kenny Omega, който на този ден се състезава в Япония. Два големи минуса на шоуто, да – но плюсовете със сигурност ги надхвърлят. Да видим дали е така…

PWG Kurt RussellMania

~ Excalibur открива с Brian Kendrick в ринга и с официално представяне и обещава страхотна вечер на присъстващите. Nick & Matt Jackson излизат, за да обявят, че вече искат да ги наричат с истинските им имена – Jeremy & Max Buck. И че вече не са The Young Bucks, а са Generation Me. Те благодарят на Дикси Картър, че им е предоставила по-голяма възможност отколкото някога са получавали в PWG. След това нападат Kendrick и това води до… намеса на Paul London! Той разчиства ринга от GenMe. Явно ще има мач по-късно…

1. Dustin (O) & Brandon Cutler [The Cutler Bros.], Ryan Taylor & Christina Von Eerie beat Malachi “CK” Jackson, Jerome “LTP” Robinson, Johnny Goodtime & Candice LeRae (X) when The Cutlers used an assisted tombstone piledriver on LeRae.
~ Много добър отборен мач, чиято цел чисто и просто е да представи по-дребните таланти на събралата се да гледа нещо съвсем друго публика. Типичната PWG тълпа излапа всичко, което им даваха, явно и на другите им харесваше. Christina Von Eerie ми харесва повече и повече с всеки следващ мач. Cutlers също се подобряват, но трябва да вкарат малко характер, различен от ‘angry heels’. Ryan Taylor този месец явно е heel. Защо? Никой не знае. От babyface отборът всеки получи доволна реакция, макар че Goodtime малко трябваше да попроси за нея с няколко highspot-а. LeRae, една от любимите ми жени в кеча, продължава да поема мъжки страховити Bump-ове и финалът е един от многото примери. Евала. Нямаше значение кой отбор ще спечели, но се радвам, че победата отиде при истински tag team в tag мач.

2. Grandon Gatson beat Brandon Bonham with a front flip side slam.
~ Стъпка надолу за Gatson предвид представянето му в BOLA, а и като цяло миналата година. Не стига, че не му предлагат някой по-сериозен опонент, но и трябваше да е малко по-доминиращ. Bonham контролираше повечето от мача като Gatson правеше завръщане само за някой друг highspot и после се връщаше към sell-ването, докато накрая не закова неименувания си финишър.

3. Human Tornado beat Super Crazy with the Cancum Tornado.
~ Прощалният мач с кеча PWG за Tornado (поне засега, тъй като внезапно се върна в ROH). Яд ме е, че беше срещу Crazy, защото исках да видя как Crazy смазва някой с превъзходство, а PWG взеха, че го пуснаха срещу любимец и макар публиката да му се радваше, беше ясно, че всички стоят зад Tornado. Приличен мач, нищо по-специално. High-flying от Tornado, техническа доминация от Crazy. Завършва с DND и Cancum Tornado и победа за HT.

4. Davey Richards beat “Mr. Wrestling” Kevin Steen with a cross armbreaker.
~ Steen размени любезности с фен от публиката преди мача, дори го целуна по бузата, което беше отвратително, но и в същото време страхотно. Той опита да се сближи и с announсer-а, но мачът беше открит. Очаквах технически сблъсък, но видяхме по-скоро brawl, с малко разкарване из публиката. Там имаше страхотен момент, в който Richards забива тон на барабаните и Steen му казва, че е зле. Още малко brawl, връщат се в ринга, Davey си избира рамото на Steen за цел и след няколко неуспешни опита за cross armbreaker най-накрая заковава захвата и Steen тупа. Добър сблъсък, но според мен без brawl-ът щеше да е по-добър. Интересно, че Davey носеше American Wolves екипа си.

5. KAI & The Great Muta (O) beat Scott Lost (X) & Joey Ryan when Muta used the Shining Wizard on Lost.
~ Публиката тотално откачи при появата на Muta и ядеше от дланта му всичко, което им предложеше, колкото и оскъдно да беше. Това, разбира се, напълно засенчи съотборника му, което е жалко, защото KAI се справи доста добре и на практика изигра 90% от мача, оставяйки Muta да влезе само за патентите си и за победата. Не съм сигурен колко е умно да използват точно Ryan и Lost за целта, но този мач не беше за резултат, а за забавление и постигна целта си – тук публиката определено беше доволна.

6. Jushin “Thunder” Liger beat El Generico with a brainbuster.
~ Puro-стил мач, с чести размени на тежки удари и евентуален highspot, най-вече от страна на Generico. Публиката беше странно затихнала – е, не чак замълчала, но определено по-тиха в сравнение с предния мач. Generico правеше всичко възможно да закове brainbuster-а си, но към края на мача се опря до обичайната му проява на издръжливост, където изритва от всичко – frogsplash, running Ligerbomb, brainbuster и т.н., докато Liger не го довършва с окончателен brainbuster за победата си. Сравнително добър мач.

7. Non-Title Match: Paul London (O) & Brian Kendrick beat Max (X) & Jeremy Buck [Generation Me] when London used a shooting star press on Max Buck.
~ Със сигурност най-добрият мач на вечерта и с най-шумната публика. Смешно е, че феновете бяха главно зад Kendrick, отколкото зад London & Kendrick, а откакто виждам Kendrick извън WWE, той все играе ролята на безкрайно незаинтересован от тях. Тук не беше по-различно и гледаше да изиграе мача умно, вместо впечатляващо, възползвайки се от всяка ситуация за силен удар и придържайки опонентите си главно на тепиха. Страхотно беше все пак, че беше и експлозивен, подчертавайки яда си към GenMе заради атаката по-рано. Generation Me, както винаги, се впуснаха в изпълнение на двойните си хватки и бяха посрещнати от “Same Old Shit!” chant. Наистина нямаше нужда да изпълняват всичко това – след като са heels, нуждата от впечатляващи маневри някак отпада. Все пак публиката до края си остана зад K&L и в края на мача Kendrick закова Sliced Bread #2 на единия Buck, а London го довърши с все още стабилния си SSP. Мачът се препоръчва за всички, тъй като спада в категория dream мач, макар че лесно се намират и много по-добри от него.

8. Rob Van Dam beat Roderick Strong & Chris Hero when he used the Five-Star Frogsplash on Strong.
~ Публиката си подивя по RVD още в началото. И изненадващо, остана в негова подкрепа до края. Очевидно имаше почитатели и на другите, но RVD взе сърцата на всички и Hero и Strong останаха малко пренебрегнати. Те опитаха да компенсират това като скарат в действие А играта си, но се получи по-скоро нещо от сорта на В+ играта им. Тримата рядко бяха едновременно на ринга, редуваха се по двойки като елиминираха по един за известно време, за да приложат патентна размяна. Целият мач може да се каже, че беше просто екзибиция на репертоара на RVD, а моментите между тях Strong и Hero губеха време, за да може RVD да почине. Е, хората определено го харесаха. Лично аз никога не съм бил фен на офанзивата на RVD, която ми се струва… ненужно въртелива и слаба откъм щети. Но по-важно е какво мисли публиката, а тя – както казах – изяде всичко. Значи ще кажем, че мачът е бил добър – и толкова.

КРАЙ!

~ Определено забавно шоу. Гостите бяха страхотни и публиката хареса всички. Жалко, че имаше размествания в мачовете. Chuck Taylor за ОГРОМНО мое съжаление не успя да присъства заради отложен полет, но за сметка на това получихме първото събиране на London и Kendrick извън WWE.

My Ego is here!
And now It takes Its leave.

Have a wonderful fuckin’ day!

Benjamin Disraeli

Излизайки от “The Mint Condition”, Братството доминираше. Дали това ще продължи и следващата вечер, когато част от тях са изправени срещу три други отбора, а останалата част – срещу печелившия тим на Quackenbush и Future Is Now? Другаде, UltraMantis Black търси да изпълни съдбата си и да стане Campeon de Parejas заедно със своето съвършено оръжие Delirious в първия си претендентски мач откакто е с компанията от далечната 2003г. Дали Колонията най-накрая ще се огъне под натиска на Ордена? Предстои да видим…

CHIKARA “A World of Comforting Illusions”

~ Няма откриване, отиваме директно към мачовете. Gavin изглежда тъжен.

1. o Dasher Hatfield {W} & Sugar Dunkerton
(8:00 ~ Victory Roll)
Vin Gerard & STIGMA {L} x

~ Нормално е след загуба срещу отбор като Castagnoli и Ares да имат нужда от бърза победа, за да не бъдат изгубени сред множеството други отбори, особено когато са любимци на тълпата. Жалко е само, че храна на Dasher и Dunkerton стават Gerard и STIGMA, които тъкмо излязоха от най-добрия мач в историята на отбора си. Тъкмо бяха набрали инерция и… уви. Приличен мач, нищо повече. Просто тълпата да се порадва на The Throwbacks.

2. x Green Ant (4:13 ~ Running Liger Bomb) Brodie Lee o

~ Преди мача Brodie Lee направи промо, в което каза, че е виждал Green Ant за точно пет секунди, две от които прекара в пробиване на дупка в лицето му с ботуш, а останалите три – в отброяване на победния туш. Доста ефективно промо предвид контрастиращите размери на двамата – както във външен вид, така и при опита им. Green Ant все пак продължи успешната си година с нова добра проява, упорствайки на Brodie при всяка възможност и използвайки размерите му срещу него. Но и това не беше достатъчно и накрая падна жертва на познатия ботуш в лицето, следван от Ligerbomb за край. Brodie радва. МОЩНО.

3. o Hallowicked & Frightmare {W}
(8:49 ~ Excesivo de Castigo)
Daizee Haze & Sara Del Rey {L} x

~ Приличен мач, Daizee и Del Rey отново се проявяват като доминантен отбор. Харесва ми финала, в който не стана ясно дали двете просто зарязаха мача или просто искаха да убият Frightmare. Del Rey просто УНИЩОЖИ Frightmare с четири piledriver-a и съдията извика за дисквалификация. Това, честно казано, ме подразни. Защо DQ? Ако кечист не е в състояние да продължи, съдията трябва да спре мача и да обяви опонентите му победители поради нокаут или преждевременно спиране от страна на съдията – същото се прави при USB лактите на Bryan Danielson, при ударите с коляно под ключ на Brent Albright и т.н. Както и да е. Daizee и Del Rey не са там да трупат точки, а отново излизат доминиращи, така че обективно погледнато, добро представяне.

4. Four Corner Elimination Tag Match:
o Claudio Castagnoli & Ares {W}
(1st Elimination at 9:53 ~ Tiger Driver by Ares on Amasis)
(2nd Elimination at 15:21 ~ Frog Splash by Player Dos on Brad Badd)
(3rd Elimination at 20:52 ~ Inverted CHIKARA Special by Castagnoli on Player Uno)
Ophidian & Amasis, Chad Badd & Brad Badd, Player Uno & Player Dos x

~ Доста добър четворен мач, но с една забележка: за мен е огромен проблем, че Osirian Portal отпаднаха първи. Това може да се погледне в смисъл, че BDK са търсели да елиминират най-силния отбор първи, но това едва ли са OP, които последно видяха победа едва когато бяха Campeones de Parejas. Оттогава, и откакто са tecnico, са боксовата круша на който отбор стъпи в ринга с тях. След елиминирането им се откри взаимната омраза на tecnico и rudo към BDK и останалите нападнаха Ares и Castagnoli задружно, но Badd Boyz не са известни с мозък и развалиха съюза при първа възможност. BDK играха умно през целия мач, свеждайки проявите си в ринга до минимум и влизайки само когато могат да нанесат сигурни и мощни щети. Коментатори за мача бяха Colin Delaney и Icarus и беше страхотно двама ветерани в отборната игра да коментират четири други отбора. Страхотно беше как Icarus на практика разказа още по-интересно събитията от финала на миналия сезон, обяснявайки на незнаещия Delaney, че Ares е един от „израслите” в CHIKARA и че двамата с Claudio са били отбор в началото на компанията и точно затова щом видя Ares, първата реакция на Quackenbush беше да се обърне към Castagnoli, знаейки, че и той е замесен в заговора. Много, много бях доволен от Icarus по време на този мач. След първият туш в мача, Badd Boyz и Super Smash Bros. се съсредоточиха главно един срещу друг, което доведе до елиминация на Baddz. После SSB упорстваха известно време срещу BDK, но беше очевидно, че нямат шанс и Claudio отказа Uno от мача с Inverted CHIKARA Special. Добре е, че BDK злоупотребяват с маневрата, подчертавайки подигравката към Quack. След тази победа, Ares и Claudio имат 3 точки, събрани само за две вечери. Колонията може само да се страхува…

5. o Eddie Kingston (9:27 ~ Sliding D) Gran Akuma x

~ Очаквах с нетърпение този мач и от коментара останах изненадан, че двамата имат история зад гърба си. Тежки удари, никаква милост. Бруталитет и от двете страни. Но докато Icarus и Delaney маркваха от Comentation Station-а, публиката почти спеше. Icarus опита да обясни това като затишие, за да могат да се чуват страховитите звуци от ударите, но фактът беше, че публиката реши да е смотана точно в този момент. Краят на мача дойде след абсолютно БРУТАЛНА контра на Yoshi Tonic, при която Kingston хвърли Akuma на врата му, пречупвайки го на две. Два пъти Sliding D по-късно и останалото е история. Страхотно представяне и доста добър мач, жалко че публиката го развали.

6. x Mike Quackenbush & Jigsaw & Equinox II & Helios {L}
(22:55 ~ Shooting Star Press)
Tim Donst & Tursas & Lince Dorado {W} & Pink Ant o

~ Точно толкова добър, колкото и мачът на тим CHIKARA срещу BDK от “A Touch of Class”. Разказа същата история – войните на CHIKARA няма да се дадат и всъщност са на пръв поглед по-добрите, но веднага щом наберат някаква инерция, влиза Tursas, който до ден днешен остава непоклатим. BDK изреди всички опоненти под обработка и щом започне да губи, влиза Tursas и везните отново са наклонени в полза на BDK. Към края на мача настана хаос, в който всеки търсеше кого да удари и в крайна сметка благодарение на Sanchez, Dorado успя да закове SSP на бившия си партньор за победата на отбора си. Поредният отличен atmicos мач за тази година.

7. CHIKARA Campeonatos de Parejas Match:
o Fire Ant & Soldier Ant {W}
(Primera Caida in 15:47 ~ Prawn Hold by Fire Ant on Delirious)
(Segunda Caida in 1:30 ~ Saluting Skayde Schoolboy by Soldier Ant on UltraMantis Black)
UltraMantis Black {L} & Delirious x

~ И стигаме до същината на шоуто. Не защото това е мачът на вечерта, поне не и за мен. Но най-накрая има ново развитие в историята UM и BDK. Предната вечер UltraMantis заяви, че е приключил с BDK и няма желание да се разправя с тях, когато е на крачка от спечелването на CdP и на влизането в King of Trios с непобедено трио, при това шампион. И тук определено се доказа, доминирайки над Колонията с огромна помощ от съвършеното си оръжие Delirious… който евентуално падна жертва на преобръщане и първи туш. Тук страшно недоволствам, голяма глупост беше да дадеш най-накрая след 7 години претендентски мач на UltraMantis Black, той да си избере непобедено досега оръжие, с което да оформи непобеден отбор… и внезапно именно това оръжие бива туширано! Huh? Но да прескочим този момент, идва същественото – след туша, UltraMantis уби Fire Ant с Cosmic Disaster и потърси Delirious да продължи мача, но Delirious се беше изправил пред… Ares! Ares се е добрал до Окото на Тир – предмета, с който UltraMantis контролира Delirious – и освобождава оръжието, при което Delirious се побърква и побягва от залата. Mantis може само да гледа объркано, докато Soldier Ant го преобръща за победа на Колонията. Soldier Jay и Fire Mark настрана, UltraMantis получава още една причина да мрази BDK и Ares, който току-що му коства не само титлите, но и участието в King of Trios, връщайки го в позицията, в която беше преди година по това време – без точки, с непълен Орден. Сега UM има причина да се приседини към войните на CHIKARA и ответният удар срещу BDK да започне!

КРАЙ!

~ Последните две минути от шоуто, елиминационният мач, atomicos мача, Akuma vs. Kingston, коментара на Icarus и Delaney – изберете си, това са все причини шоуто да се види. Поредната добра изява на борците в CHIKARA и имаме развитие в глобалната история. Всичко това два месеца преди King of Trios! Нямам търпение да дойде края на април!

My Ego hasst dich!

Haben Sie einen verdammt Tag!

Benjamin Franklin

Най-накрая се добрах до втория чифт шоута на CHIKARA за 2010. Определено се готвех за доста забавление, но накрая останах леко разочарован. Не, че не беше забавно – това е CHIKARA, ако тук не намираш забавно, едва ли другаде нещо ще ти допадне. По-скоро проблемът беше, че нямаше достатъчно ГОЛЕМИ неща, които да се случат. Миналият месец Der Bruderschaft дебютира и това беше. Сега известно време просто трябва да седим и да гледаме как доминират над щяло и нещяло, без кой-знае каква интрига.

CHIKARA “The Mint Condition”

~ Jakob Hammermeier отново излиза, за да представи отбора на Der Bruderschaft вместо Gavin Loudspeaker. Така и не разбрах – Gavin нов ли е, или това е Louden Noxious с ново име?

1. o Fire Ant & Soldier Ant {W} & Green Ant
(14:51 ~ Disqualification)
Lince Dorado & Pink Ant {L} & Daizee Haze x

~ Много добро начало, особено за BDK, които доминираха Colony през доста голяма част от мача. Изредиха всеки един от тримата си опоненти в обработка, но всичко това отиде на майната си след като и трите мравки спираха да sell-ват обработването няколко секунди след като се сменеха. Това е единственият проблем на мача. Стори ми се странно, че Haze, а не Del Rey е в мача, но определено ме радва – така изграждат доста по-крехката Haze като доста по-сериозен противник. Краят на мача видя как Soldier Ant прилага CHIKARA Special на Lince и Sara Del Rey влиза, за да го изрита за DQ. И това е. Мачът беше добър, краят sucks. Нямаше пребиване, нападение, нищо. Просто ритник, DQ, бай мадафакас. Защо?

2. x Player Dos (9:35 ~ Praying Mantis Bomb) Delirious o

~ Мачът започна едва когато UltraMantis Black заповяда на Delirious да напада със заклинание от Comentation Station-а. Мачът не беше кой-знае какво, но си свърши отлично ролята – а именно да изгради допълнително Delirious като сериозна заплаха и да подчертае “Perfect Weapon” ролята, която UltraMantis Black му даде. Dos получи някаква офанзива, но беше ясно, че шансът да спечели е нулев. Един Praying Mantis Bomb по-късно и доказателството е налице.

3. o Hallowicked {W} & Frightmare & Ophidian & Amasis
(16:44 ~ Yakuza Kick)
Gran Akuma & Icarus {L} & Chad Badd & Brad Badd x

~ Добър atomicos мач, Ophidian и Amasis си върнаха от изгубената гордост след загубата срещу Haze и Del Rey от предния месец. Akuma и Icarus все още са някак заспали, но се постараха да поддържат интереса в мача, особено Akuma с танцовия tease при Amasis, а после и все пак прилагането на танцова стъпка, за да му се подиграе. Badd Boyz за ходещи, дишащи въплъщения на клишета, но хубавото е, че точно към това и се стремят и определено им се отдава. Малко ме е яд, че Hallowicked взе победата – Ophidian и Amasis имаха по-голяма нужда да се победители. Също ме е яд, че Icarus отнесе туша. Badd Boyz за чий ги пазят? И без това ги изгониха след месец.

4. x Dasher Hatfield & Sugar Dunkerton {L}
(10:39 ~ Tiger Driver)
Claudio Castagnoli & Ares {W} o

~ Никакъв шанс. Нннннникакъв шанс Hatfile и Dunkerton да спечелят. Това беше ясно от самото начало. Публиката си крещеше за тях, но това е положението. Може би щяха да имат някакъв шанс срещу останалите членове (освен Tursas), но не и при този тандем. Ares и Castagnoli са отборни партньори от ГОДИНИ – в началото на CHIKARA и из Европа след като Ares напусна CHIKARA. Забавиха се малко, но все пак беше убедителна победа за BDK.

5. Young Lions Cup Match:
x Player Uno (11:58 ~ SDT) Tim Donst o

~ В общи линии, същия мач като последният между тях преди няколко месеца, но два пъти по-дълъг. Нищо специално, освен че Donst продължава да радва като heel.

6. x Eddie Kingston (3:49 ~ Flying Splash) Tursas o

~ Жалко е да видиш как Kingston губи за 4 минути, но поне беше добре приложено. Kingston показа повече съпротива срещу Tursas от когото и да е другиго и всъщност беше от нападащата страна, докато Claudio не се появи край ринга, разсейвайки Kingston. Надявам се всичко това да не доведе до още един Kingston-Castagnoli мач, защото последният беше просто толкова съвършен край на враждата им, просто няма нужда от друга лична разправа. Самият мач беше просто каквото трябваше да бъде – Tursas е кораво копеле и не ще да пада, Kingston е кораво копеле и не се предава и изгуби едва след намеса.

7. o Mike Quackenbush {W} & Jigsaw & Equinox II & Helios
(21:35 ~ Quackendriver I)
Vin Gerard & Colin Delaney {L} & STIGMA & Brodie Lee x

~ Страхотен, страхотен, страхотен край на шоуто. Много добър главен мач и най-доброто представяне на UnStable вероятно от самото създаване на групата. Brodie Lee винаги е забавен за гледане. Equinox II се е възстановил напълно след контузията и определено този път изигра по-добра роля в отбора си. UnStable лочеше heat още в началото, карайки Gavin Loudspeaker да представи Gerard като „най-великия Equinox и най-успешния ученик на Quackenbush” и използвайки “Mr.” пред името на всички, освен при Brodie, при което, разбира се, Brodie го подгони за всеобщо удоволствие. Следваха много добри изпълнения от абсолютно всички участници и беше един от по-добрите мачове на Colin Delaney от Young Lions Cup насам. Отбор Quack побеждава както си му е редът и влиза силен в същия състав срещу BDK на следващото шоу, макар и да е жалко, че е точно при най-доброто представяне на UnStable. Бих препоръчал шоуто дори и само заради този мач.

КРАЙ!

~ Два много добри мача и развитието на историята CHIKARA vs. BDK в останалите правят шоуто повече от гледаемо. Определено е стъпка нагоре след разочароващия main event от предния път.

My Ego has to go now.

Have a nice freakin’ day!

W. L. George

Продължавам новата серия ревюта с шоу на една друга моя любима компания – CHIKARA. Това е първото шоу за 2010 и в него са вложени много, много, ама много надежди, особено ако се има предвид как завърши сезона.

Das Bruderschaft des Kreuzes беше създаден, членовете – Ares, Tursas, Claudio Castagnoli, Tim Donst, Pinkie Sanchez, Sara Del Rey и Daizee Haze, плюс още един член, който тепърва трябва да бъде обявен? Кой е той? Ами, ще се разбере в мачът-война по-късно в шоуто. Групата едва се появи, а ето че вече събра камара врагове – Mike Quackenbush, Eddie Kingston, The Colony и UltraMantis Black – всеки от които предлага ново ниво на опасност.

Получава ли CHIKARA някакво отмъщение за действията на BDK от миналата година? My Ego Reviews…

CHIKARA “A Touch of Class”

~ Веднага откриваме с промо на Pinkie “Pink Ant” Sanchez, който е разстроен (психически, буквално) от всички, които не са му позволили да се забавлява по време на престоя му в компанията и как са му се присмивали за лекия му нрав. Време за отмъщение.

1. x Green Ant (12:49 ~ Burning Snicklefritz) Pinkie ‘Pink Ant’ Sanchez o

~ Ръце долу, най-добрият мач на Green Ant досега. Torneo Cibernetico не се брои. Първо, евала, че им дадоха толкова време за изява и Green Ant определено не разочарова. Да, има съвсем стандартна офанзива, нищо специално, но към средата на мача намери своето „Нещо”, което най-сетне да го отличи от поредната мравка с маска. Green Ant има глава от стомана! Патентите са страхотно нещо и се радвам, че GA откри своя и дори го вкара в употреба, на моменти дори едва повярвах, че Sanchez ще падне. Но случаят не беше такъв. През времето, прекарано извън CHIKARA, Sanchez явно е събрал твърде много awesomeness – има нов външен вид, който определено му пасва, понаучил е нещо за това как да си heel и е погледал мачове на Kobashi. Един Burning Snicklefritz (вариация на Burning Hammer) по-късно и край с GA. Силно начало, много добро.

2. o Dasher Hatfield {W} & Sugar Dunkerton & Player Uno
(10:01 ~ "Grand Slam")
Vin Gerard & STIGMA & Colin Delaney {L} x

~ Този мач вървеше към пълен разгром. Не за определен отбор, просто мачът беше ТОЛКОВА лош до определен момент. Мачът започна Create-A-Wrestler, който се беше отпуснал до адски ниска степен. Не извикваше никаква реакция от феновете, botch-ваше хватки, изобщо спеше в ринга. После се появи и като Ultimo Breakfast за нулева реакция. Dunkerton се прояви като истински новак, Player Uno го мързеше да прави каквото и да е. Да, UnStable бяха на ниво, но какъв е смисъла да имаш брутални heel-ове, които да налагат face-ове, за когото на никого не му пука? И тогава като глътка спасяващ живота въздух миг преди удавяне, на сцената се появи Dasher Hatfield, който за секунди върна настроението на феновете. Мачът, естествено, не стана кой-знае какъв – беше твърде късно, за да бъде спасен като качество, но поне се установи, че Hatfield is ALIVE~!

3. x Ophidian {L} & Amasis
(7:21 ~ German Suplex)
Daizee Haze {W} & Sara Del Rey o

~ Най-накрая ще се види най-новият отбор – Die Damen des Bruderschaft. Нямах търпение да видя как ще се справя отборът им… и честно, не съм разочарован. Ролята им е на пълни побойници – те не са тук, за да се борят, те са тук, за да наказват CHIKARA за отношението към тях. Лично аз нямам нищо против женски отбор да се състезава срещу мъже. Първо, това е CHIKARA, тук всичко опира до историята, не до реалността. Второ, такива отбори е имало и преди. Трето, Del Rey и Haze имат всичкото право на света да нападат други – все пак откакто има CHIKARA, те са участничките в 95% от всички женски мачове. Самият мач беше приличен, Haze малко изглеждаше не на място, с анорексичния си вид, особено когато трябва да я приемаш за заплаха към нещо, което не е мравка, но явният й гняв компенсираше и това. Малко ми беше жал за Orisiran Portal, които откакто изгубиха титлите си са в ничия земя и се лутат безцелно, но победа над тях определено затвърди Del Rey и Haze като отбор, с който трябва да се съобразяваш в CHIKARA. Финалът, също така, беше страхотен. БРУТАЛЕН Del Rey Piledriver + КРАСИВ Haze German Suplex и Ophidian е абсолютно аут. Nice.

4. o Hallowicked (8:14 ~ Rydeen Bomb) Brodie Lee x

~ Никога не съм разбирал очарованието към Hallowicked. Да, добър е в ринга, движи се доста свободно за човек с неговите размери, но е… безличен. Носи маска, значи автоматично трябва да казвам, че има характер? Глупости. Откакто го гледам – тук, и в ROH – ми прави впечатление само в ринга и то само с движения, които са трудно изпълними за човек като него. Докато Brodie Lee is DA SHIT. Чудя се докога мислят да го джобят за сметка на Hallowicked, това май ще е трети път. Brodie Lee е един от най-забавните за гледане хора в CHIKARA IMO. Абсолютно чудовище, но също така може да се движи по-свободно от ограничените си съръстници (има ли такава дума? Нищо, пренаписвам речника.). Жалко, твърде жалко.

5. x Grizzly Redwood & Pelle Primeau & Andy Ridge {L}
(9:48 ~ Praying Mantis Bomb)
UltraMantis Black {W} & Delirious & Crossbones o

~ Малък showcase за The Order. От другите единствено Ridge показа нещо, а Redwood изобщо не помня защо изобщо някога е бил в една група с Brodie Lee и Kingston. Може би трябваше да се даде малко повече доминация на The Order, но важното е, че победата все пак беше убедителна. Delirious & UltraMantis Black FTW~!

6. Young Lions Cup Match:
x Player Dos (13:36 ~ Inverted CHIKARA Special) Tim Donst o

~ Нищо особено като мач. Просто презентация на новия Tim Donst, на когото също не съм кой-знае-какъв фен, но определено го считам за огромно подобрение на предишния. Обожавам това, че използва Inverted CHIKARA Special-а, който да натрива в носа на Quack. Очаквам с нетърпение Battle of the CHIKARA Specials – Student vs. Master.

7. x Mike Quackenbush & Jigsaw & Equinox & Eddie Kingston {L}
(14:32 ~ Schoolboy)
Ares & Claudio Castagnoli {W} & Tursas & Lince Dorado o

~ Най-добрият мач на вечерта и истинският main event, IMO. След този мач нямаше никакъв смисъл да има следващ. Мачът трябваше да представи новия съотборник на BDK… и това се оказва Lince Dorado! Той предава съотборниците си и се съюзява с врага, а неговото място заема Eddie Kingston. Мачът разкара прекрасна история за доминиращите BDK и борещите се не за победа, а за оцеляване след предателството борци на CHIKARA. BDK На практика унищожаваше всички един по един, ползвайки в случай на затруднение огромния Tursas, който беше непоклатим през целия мач. Това май е първия случай, в който виждам четирима души да обработват гигант и да не го свалят поне на колене. Tursas може да не е кой-знае какво като умения, но ролята му като танк е отлична. Не е нужно да се бори – просто да поема удари, докато останалите се погрижат за атаката. Това беше нощта на BDK и CHIKARA го чу силно и ясно.

8. CHIKARA Campeonatos de Parejas Match:
o Fire Ant {W} & Soldier Ant
(Primera Caida in 12:03 ~ Rubik’s Cube by Akuma on Fire Ant)
(Segunda Caida in 9:11- ~ CHIKARA Special by Soldier Ant on Icarus)
(Tercera Caida in 1:42- ~ Prawn Hold by Fire Ant on Akuma)
Gran Akuma {L} & Icarus x

~ АДСКИ разочароващ мач. От една страна, и аз да бях, и аз нямаше да се опитвам да бия по качество предния мач. От друга, четиримата просто ги МЪРЗЕШЕ да правят каквото и да е. Бавен, муден мач, лишен от последователност, с използвани напразно спотове и дори атмосферата куцаше след като публиката изгоря на предния мач. След всички битки на Colony vs. F.I.S.T. това е просто мач с депресиращо качество. Не че е СУПЕР-ДУПЕР-ХИПЕР-МЕГА-ЗЛЕ, просто със сравнение с останалите им мачове е не в дъното на класацията, ами си е създал собствено подземие, където да заема първо място във възходящ ред скапани мачове. Още повече ме издразни, че Akuma използва Rubik’s Cube-а още за първия туш! ЗАЩО?! Защо ще използваш хватка, която се вижда веднъж на синя луна просто за да отбележиш един туш срещу опонент, който няма да го sell-ва дълго, в мач, който ще загубиш? You bloody moron! И The Colony вече не влага никакво въображение в офанзивата си. Позволяват да бъдат бити 75% от мача, после Soldier Ant прави CHIKARA Special или TKO за единия туш, а Fire Ant забива хиляда и десет ненужни ритника и Beach Break за другия!

Dear Soldier Jay and Fire Mark,

Fuck you.

Love, My Ego.

КРАЙ!

~ И толкова от това шоу. Трябва да спомена и announcer-а на BDK, който има страхотен вид и е естествен heat магнит, но нещо не мога да разбера дали наистина е германец. Или не го чувам много добре, или нещо му куца родния език. Иначе като изключим последният мач и донякъде втория, определено го препоръчвам, най-вече заради първия мач и co-main event-а, които си заслужават поне да им се хвърли око. Битката на CHIKARA с BDK определено става все по-интересна с всеки изминал мач. Едва чакам следващите шоута…

My Ego has spoken!

Have a nice freakin’ day!

Ralph W. Sockman

My Ego достига втората вечер на BOLA! С отпадането на хора като Human Tornado, Colt Cabanа и Austin Aries започва да става все по-интересно. Кой ли ще грабне наградата, кой ще бъде ФиналистЪТ и кой ще бъде световен шампион на PWG след детронирането на все така отсъстващия Chris Hero? Като бонус въпрос има и кой отбор ще бъде отборен шампион след края на шоуто. My Ego разглежда…

2009 Battle of Los Angeles 2009: Night 2

~ Без церемонене, минаваме направо към първия мач:

  vs

1. BOLA ¼-Final Match: Joey Ryan beat Brian Kendrick (8:59) with a superkick.
~ Добро начало на мача. Ryan подари шапка на Мики Маус на Kendrick, който избухна и го нападна за огромен heat. Оттук последва горе-долу посредствен мач, имаше съвсем малко по-отличителни моменти.

  vs

2. BOLA ¼-Final Match: Kenny Omega beat “The Professional” Scott Lost (13:50) with Croyt’s Wrath.
~ Това беше с идея по-добро от първия мач, но отново не кой-знае какво. Добре правят, че мачовете минават бавно и умно, вместо да нахвърлят всички видове маневри на едно място и да гледаме същото три пъти за цялата вечер. Е, Omega явно е смел, защото изхвърли половината си арсенал, докато Lost обработваше гърба му. Това навеждаше на мисълта, че може Lost да продължи… но Omega изненадващо взима победата след Croyt’s Wrath. Имаше и страхотен комедиен момент, в който Omega се опитва да закове Stop Sign Enzuigiri-то си:

Omega: STOP!
Lost: (сочи зад Omega) Oh, shit!
Omega: (обръща се любопитно) What? (и получава ритник)

На коментар беше Kevin Steen, който упорито твърдеше, че предната вечер не се е състоял мач между него и Omega.

  vs

3. BOLA ¼-Final Match: Brandon Gatson beat Alex Shelley (11:50) with a prawn hold.
~ Приличен мач, нищо повече. И все пак беше изненадата на вечера, когато Gatson преобърна Shelley и го тушира, за да продължи. Мдам, и на мен ми се гледаше Strong vs. Shelley, но уви. Въпреки това е добре дошло – Gatson получава внимание и определено чакам с интерес представянето му срещу Strong.

  vs

4. BOLA ¼-Final Match: Roderick Strong beat Human Tornado (9:40) with a sick kick.
~ Очаквана победа. Tornado е пред пенсия и някои може и да очакват да му се даде една последна титла, аз не чак толкова – вече Danielson получи такава, какъв е смисъла да се повтарят? Убедителна победа за Strong, който доминираше през повечето време, но учудващо, че мачът не премина в типичния “Strong лочи живот” стил. Победа с единствен press gutbuster и sick kick си е посредствена.

5. Colt Cabana, Jerome “LTP” Robinson & Johnny Goodtime beat Austin Aries & The Cutler Brothers (12:54) when LTP used the Owen Hart Special on Brandon Cutler.
~ Fun, fun и пак fun. Щом имаме Colt Cabana и Austin Aries, значи определено може да се чака яко фън. Публиката си падаше по face-овете (макар че Goodtime беше малко пренебрегван) и съскаше по Aries (новият вид “boo” при него). Cutlers обаче някак бяха не на място. Или предпочитаха да останат сериозни образи или просто не можеха да се отпуснат и да се позабавляват с останалите. Добри комедийни спотове имаше в мача, най-вече при Aries и Cabana и особено когато всички (освен Cutlers) подкараха The Carlton Dance, който трябва да се вижда много по-често в мачове като този. Странно защо са решили, че победата трябва да иде при LTP. Е, поне го направи със стил, използвайки Owen Hart Special… който едва сега разбирам, че виждам за първи път. Ni-i-ice.

  vs

6. BOLA Semifinal Match: Kenny Omega beat Joey Ryan (15:02) with Croyt’s Wrath.
~ По-добър мач от първите и на двамата по-рано. Публиката беше 60:40 за Joey Ryan – Omega може да е всякакъв, но все още е някак чужд за компанията и е бил в нея едва година, докато Ryan вече е от лицата, които публиката на PWG ще хареса независимо дали е face или heel. Определено имаше радост, но имаше и яд, когато Omega взе победата.

  vs

7. BOLA Semifinal Match: Roderick Strong beat Brandon Gatson (5:27) with a shining sick kick.
~ Ето това вече е мач стил Roderick Strong. Enter. Kill. Leave. Беше съвсем къс, продължавайки само доколкото Gatson да се изяви като упорит състезател, който има шансове да спечели срещу Strong и получи доста опити за туш чрез преобръщания, но нищо, което да заприлича на nearfall. Щом Strong влезе в атака, Gatson беше приключен. Окончателният sick kick беше брутален. My Ego approves!

  vs

8. PWG World Tag Team Title Match: The Young Bucks © beat El Generico & Kevin Steen (21:46) when The Bucks used double superkicks on Steen to retain (11th defense).
~ Този мач ме разкъсва. От една страна, определено страхотно представяне – YB са в стихията си като heel-ове, макар че малко им се губи концепцията, но има време – ще се научат, а публиката искаше Steen и Generico да спечелят. Доста high spots, доста обработка от YB. Публиката изяждаше всичко, което им се дадеше и определено изригна от щастие, когато към края на мача Steen изрита от More Bang For Your Buck – нещо, което никой дотогава не беше правил. Това определено даде надежда, че може да има смяна… и тогава YB извадиха от никъде цели ДЕСЕТ суперритника за Steen, убивайки го на място за победа. И сгеа проблемът ми с мача: както винаги недоволствам от огромното количествто големи маневри, които носят един кратък nearfall, след който всички продължават без да sell-ват. Например, носът на Steen определено беше разбит и кървеше, което придава не малко автентичност на ритниците, но има-няма минута след мача той вече беше на крака и дръпваше промо за опонентите си. Не знам колко корав трябва да бъде, но след подобна употреба на суперритници, аз поне бих препоръчал да бъде изнесен и да прекара следващия ден в безсъзнание. Като изключим моите предпочитания, със сигурност това се е харесало на мнозинството гледали го.

  vs

9. 2009 BOLA Final, PWG World Title Match: Kenny Omega beat Roderick Strong (19:35) with Croyt’s Wrath to become the 15th champion.
~ И така се стига до финала. И не разочарова… технически. Двамата бяха готови да си заковат всички патенти и големи хватки, готови на всичко за победа. Публиката беше с тях… поне до средата. След последния мач публиката вече беше изморена и към средата на мача съвсем се смълча, оживявайки едва към края, за да изрази щастие/недоволство към победителя. И този човек, за изненада на всички, беше Kenny Omega. Определено имаше щастие, но не можеше се пренебрегнат и недоволните. Както казах, Omega е с PWG едва от година, докато Strong се бъхти от доста време там и макар да нямам нищо против победата на Omega, лично аз бих дал титлата на Strong, още повече, че Omega не получи дори и една защита с титлата, пропускайки единственото шоу, на което можеше да го направи заради турне в Япония. Strong със сигурност би се задържал повече и определено я заслужава.

Край!

~ Определено втората вечер беше по-добра от първата. Със сигурност доста хора ще оценят Young Bucks/Steenerico повече от мен и ще му лепнат някой етикет като “EPIC!”, “WIN!”, “FANTASTIC!” и т.н., така че си заслужава да се види дори и само заради него. От останалите мачове препоръчвам main event-а, 6-Man Tag-а и Omega/Lost. За ценителите на Roddy Strong може да се види мача му с Gatson. Няма как да не се запитам дали това, че гледаме Strong на финала е означавало, че Sabin ще му джобне още в първия мач и дали сега нямаше да гледаме Omega vs. Sabin, което си е мой личен dream мач. Е, явно няма да разберем. Както и да е, толкова от My Ego…

My Ego wuz hir.
(illiterasy iz KEWL~!)

Huv a nais effin’ day!

Edward Gibbon

И така, след постоянното ми раздразнение към други неназовани промоции и свободното време, което открих след като спрях да ревюирам дума по дума PPV-тата, започвам да пускам ревюта в същия формат и на останалите промоции, които следя. Откриваме с… PWG BOLA!

Очертаваше се добър турнир, определено чаках с нетърпение някои от мачовете. Жалко беше, че Chris Sabin няма да участва заради контузия на врата, претърпяна в мач срещу Team 3D на iMPACT!, но лошо няма – неговият заместник е Johnny Goodtime, който отдавна чака сериозно поле за изява и това може да е неговата вечер. Любопитно е, че тази година нямаше чуждестранни гости (Generico не се брои… той е от друга планета, не влиза в сметките). Потенциални победители… Austin Aries, Roderick Strong, Joey Ryan, Brian Kendrick, а според самия Ryan – El Generico и Alex Shelley. Но прогнози в независими промоции не могат да се правят. Така че кой ли ще спечели ежегодния турнир, тази година с бонус награда – The PWG World Title!

PWG Battle Of Los Angeles 2009: Night 1

~ Шоуто е открито от Excalibur, който представя всички участници и те позират за снимка. Определено ще е голямо шоу.

~ И започваме с първия мач:

  vs.

1. Brandon & Dustin Cutler [The Cutler Brothers] beat Ryan Taylor & Malachi “CK” Jackson (8:44) when they used a spike tombstone piledriver on Taylor.
~ Опредлено развлекателно начало на вечерта. Cutler Brothers не ми бяха особено интересни, когато ги видях за първи път преди шест месеца, но тук се представиха отлично. Страхотни отборни маневри и се усетиха разликите в отборите – докато Cutlers играеха в тандем, Taylor и Jackson просто си чакаха реда да се пробват срещу опонентите си. Jackson (който е по-малък брат на Nick и Matt от The Young Bucks) беше доста зле, закова едва шепа от десетината спотове, които имаше. Taylor се справяше отлично, но евентуално падна жертва на УНИЩОЖИТЕЛЕН piledriver за загубата.

  vs.

2. BOLA 1/8-Final Match: “The Professional” Scott Lost beat Jerome “LTP” Robinson (7:44) with the Big Fat Kill.
~ LTP ми е безумно безличен. Очевидно може някои неща и когато не опитва 619 всява някакъв интерес у зрителя, но е просто посредствен на вид дребен човечец, харесван от публиката просто защото е face и защото може да лети. Нещо като черен Jeff Hardy, но без дрогата. Scott Lost, от друга страна, е на ниво. Добър мач, леко оспорван, но приключва сравнително бързо след подсечка и СТРАХОТЕН Big Fat Kill. Не че рипвам Human Tornado, ама dat nigga’s dead…

  vs.

3. BOLA 1/8-Final Match: Human Tornado beat Matt Jackson (14:13) with the DND.
~ Преди мача Excalibur обърка представянето на Matt и трябваше да го повтори, казвайки, че този момент ще бъде изтрит, когато излезе DVD версията… Ooops. Изненадващо добър мач. Matt вече е heel и се справя отлично с помощта на брат си. Мачът ще остане запомнен с три момента: УБИЙСТВЕН Death Valley Driver, при който Tornado просна Matt на лицето му, абсолютен murder, не зная как Matt продължи след това; краят на мача, включващ най-дивия DND, който съм виждал; и накрая най-големият POP на вечерта, когато съдията Rick Knox убива Nick Jackson с lariat при опита му да се намеси! Последното просто трябва да се види, евала. Цялото шоу си заслужава само заради този момент.

  vs.

4. BOLA 1/8-Final Match: Joey Ryan beat Colt “Boom Boom” Cabana (10:49) with a superkick.
~ Както винаги, ако Ryan е срещу опонент, който изисква да бъде сериозен, той ще бъде Г-н Сериозност. Но когато е срещу опоненти от типажа на Colt Cabana може спокойно да се нагледаме на нон-стоп комедия. Е, това не беше точно нон-стоп, но не беше и за изхвърляне. Ефективна смесица от борба и комедия стил Cabana, завършваща с опит за Flying Asshole от Cabana, който се озовава от грешната страна на суперритник.

  vs.

5. BOLA 1/8-Final Match: Roderick Strong beat Johnny Goodtime (16:55) with the Stronghold.
~ Лично за мен Goodtime е повече от добър заместник за Sabin, още повече, че това ще послужи и като поле за изява срещу Големите. Мачът определено не беше лишен от добри моменти, но на места Goodtime започна да се повтаря и скоро беше съвсем изчерпан откъм маневри. Strong, естествено, никога няма да има този проблем – той има хиляда и пет начина да те лиши от желание за живот и в този случай страховит Stronghold свършва добра работа.

  vs.

6. BOLA 1/8-Final Match: Brandon Gatson beat Nick Jackson (12:14) with a front flip side slam.
~ Харесва ми как Young Bucks показват тандемна игра дори и когато са в единични мачове. Този мач беше по-посредствен в сравнение с останалите (освен първия), но и двамата имаха добри моменти. Gatson ме радва от няколко месеца насам и определено ще го следя и занапред, дано се направи нещо повече с него. Мачът приключва, когато Не-Помня-Кой спря намесите на Matt Jackson и Gatson закова някаква уникална маневра, която може да се опише единсветно като премятащо странично тръшване в лицетрошач и пакет.

  vs.

7. BOLA 1/8-Final Match: Brian Kendrick beat “A Double” Austin Aries (14:30) via pinfall.
~ Този мач беше просто уникален. И двамата се опитваха да outheel-нат опонента си. И двамата си скубяха косите, бъркаха си в очите, поставяха крака на въжетата – всичко, за което може да се асоциира с класическия heel беше приложено и от двете страни. Просто велико. Част от публиката обаче не разбра какво се случва, но това само допринесе за ситуацията, особено когато едно хлапе извика “This is boring!” и Aries превъртя от яд. В края на мача Aries удари Kendrick с титлата на ROH, а Kendrick в същото време нанесе удар с метален бокс и двамата се нокаутираха едновременно, но ръката на Kendrick падна върху Aries и го тушира неволно, за да продължи. Абсолютно злато, което обаче не свършва дотук. След мача двамата заедно със съдията отидоха на бара да се почерпят за добрата работа и се получи следната класика:

Female Bartender: What’s it gonna be?
Aries: Hot wet pussy.

  vs.

8. BOLA 1/8-Final Match: Kenny Omega beat “Mr. Wrestling” Kevin Steen (12:42) with a crucifix cradle.
~ Преди мачът да започне, двамата дискутираха кой от тях е по-man of low moral fiber, което доведе до класики от сорта на:

Omega: I watch my mom dress in the morning.
Steen: I watch your mom dress in the morning, too. She’s hot.

Злато. А мачът не беше нищо по-назад. Първо Omega прекара доста време в опити да вдигне Steen за body slam и реакцията на публиката, когато успя да го направи, беше почти толкова шумна, колкото тази при Rick Knox по-рано. Steen доминираше в мача, използвайки размерите си, но в края на мача това му изигра шега, когато успя да закове package piledriver и се отпусна върху Omega… само за да бъде преобърнат в позиция, от която да не може да изрита именно заради размера си. Определено хитър финал, макар че Omega нямаше да го заболи ако sell-ваше piledriver-a и след мача.

  vs.

9. BOLA 1/8-Final Match: Alex Shelley beat El Generico (16:45) with an avalanche Sliced Bread #2.
~ Както може да се очаква, мач с много, много обрати. Когато единият вземе връх, другият контрира голяма хватка и започва да носи мача. Това е от тези мачове, които интернет обществото ще каже, че са били страхотни, най-вече заради огромното количество хватки, използвани в него. Лично на мен обаче – макар че определено се забавлявах и оценявам всички bump-ове, които двамата правят – не ми допада този стил. Просто всичко изглежда нереалистично. Повечето мачове не биха продължили дори след половината от видяните маневри, особено ако са в по-голяма компания. Shelley, доколкото знам, няма уточнен finisher, но може да се каже, че ако трябва да посоча нещо в арсенала под това заглавие, това ще са Kryptonite Krunch-а и Sliced Bread #2. В този мач ии двете бяха използвани по два пъти, плюс avalanche версия на последното. Прекалено е, просто е прекалено, макар да ми е ясно какво ставаше: Generico винаги играе мачовете си с вид на човек, който не може да понесе много бой, но почти винаги изритва от абсолютно всичко по веднъж, преди да бъде почти буквално убит с няколко пъти повторена голяма маневра. Shelley винаги побеждава в първите рундове на турнири, важното е какво ще се случва след това.

КРАЙ!

~ Добра първа нощ. Коментарът също не беше за изхвърляне, Excalibur винаги ми е бил сред любимците. Тази вечер той спомена доста пъти сериала Community, май ще трябва да хвърля едно око да видя за какво става на въпрос след толкова препоръки. Най-добрият коментаторски тандем за вечерта беше Excalibur и Joey Ryan, който беше изненадващо тих, но в моментите, когато говореше, се затапи няколко пъти, особено при последния мач, където каза, че Shelley и Generico са сред фаворитите за спечелване на BOLA, а Excalibur му напомни, че той все още е в турнира. Oops! Всички мачове бяха на ниво, никой не беше кой-знае-колко по-важен от останалите и с идването на втората вечер отново всички участници иглеждат с равни шансове за спечелване. Яд ме е само, че Aries не продължи. На този турнир определено му трябва още A Double.

I’m His Ego and I’ll be back.

Have a nice fucking day!

Johann Wolfgang von Goethe

Журналът на Ремус, 15 февруари 2010г.

Късна вечер. Навън всичко е спокойно – изглежда вдигащите шум вече са пукясали от студа или са си разбили главите при подхлъзване на омразния лед, съществуващ вече втори ден. Без значение. Следва проблясък на светлина – лампата в хладилника при отварянето му в издирване на среднощна закуска, подходяща за консумиране в кресло. Търсенето неуспешно.

My Ego се върна видимо разстроен в стаята Си и се настани на упоменатото кресло, забивайки Поглед в монитора на верния компютър, докато Ръката Му ловко управляваше мишката, търсейки желаните файлове. Търсенето успешно. Двойно кликване. И веднага удря ‘space’ и става от креслото, връщайки се в кухнята, очевидно сетил се за нещо. Хлопване на шкаф. Хлопване на втори. При третият опит откри желания снакс, грабна го с лакома Шепа и се върна в креслото Си. Сяда. И отново става. Връща се в кухнята. Светлината отново проблесва при отварянето на хладилника и Ръката Му изважда бутилка ‘Pepsi’. Олекнала. Погледът му я преценява като наполовина празна. Не защото е песимист. Просто тази вечер Мозъкът Му се е настроил да чува, вижда и усеща повече празни неща. Празни чаши. Празни бутилки. Празни надежди за успешни PPV-та.

My Ego се връща в креслото Си. За броени секунди пълни чашата си, отваря снакса и отново удря ‘space’ клавиша. Както един певец се изразяваше – беше време за шоу… folks.

TNH AGAINST ALL ODDS 2010

- Flair открива шоуто, тичайки като побеснял. Christy го следва и Flair излива душата си колко е недоволен от решението на Bischoff да се направи специален съдия в мача на Styles. Явно е ядосан. С червено лице, изцъклени очи и всичко.
~ Прилично сегментче.

- Следва откриващото видео, рекламиращо 8 Card Stud турнира и Styles vs. Joe.
~ За пореден път, с оглед на минали подобни откриващи сегменти, това е просто мързеливо.

1. 8 Card Stud Tournament Quarterfinal Match: “The Pope” D’Angelo Dinero beat Desmond Wolfe w/ Chelsea (7:39) with the DDE.
~ Много добро начало на вечерта. Очакваното добро качество и от двамата. Този път Wolfe работеше главата и врата, вместо ръката на Pope, прилагайки чести cravate захвати. В ретроспекция, мачът можеше да мине и без обработка на дадена част, но в името на добрия дух, да кажем, че така се получи много добре и видяхме някои доста добри контри и контра-контри от Wolfe, който, честно казано, ме впечатлява още повече, когато не прави lariat на всяко обръщане. В краят на мача Pope блокира ботуш в ъгъла, заковава висящ вратотрошач и окончава с D’Angelo Dinero Express за победен туш. О, също така – CHELSEA~!

- Flair влиза в офиса на Bischoff, за да му сподели, че има проблем. Явно червения балон над шията не е достатъчно послание. Bischoff е ВЪЗМУТЕН. Той обяснява на Flair, че ще бъде справедлив съдия и съветва Flair да не се бърка в мача.

- JEREMY BORASH~! е зад сцената с Hernandez и Matt Morgan, разпитвайки ги за мача им. Двамата наблягат, че са отборни шампиони и че ще останат такива още дълго време, но точно тази вечер по-важна е победата и претендентското място за световната титла. Morgan гарантира, че ще иде при един от тях.

2. 8 Card Stud Tournament Quarterfinal Match: “The Blueprint” Matt Morgan beat “SuperMex” Hernandez (8:59) with a schoolboy.
~ Този мач просто беше там. Нищо специално. Малко муден, двамата премериха сили отначало, после имаше кратка размяна на опити за финишъри. Morgan не успя да хване Hernandez при скок от върха при ужасно лош spot. Morgan го мързи да работи тази вечер. Разбирам го отлично. Hernandez задържа Morgan за вертикален суплекс впечатляващо дълго, после прави SuperMex Dive-а си над въжетата и върху новата рампа и започва да sell-ва рамото си поради ‘лошо приземяване’. Morgan се връща в ринга и съдията ще отброи до 10, но Morgan го спира и кани Hernandez да се върне в ринга. Той го прави и Morgan от нищото просто го бута с рамо напред в сглобката и го покрива с шепа гащета за туш. Краят беше безумно глупав. Не защото не би паснал, ако Morgan беше heel или поне клонеше към такъв, а защото Morgan не даде никакъв признак на heel-щина през целия мач, дори и докато правеше това. А когато го направи, беше най-нелепото представление, трябва да се види, за да се повярва. Не разбирам защо просто не победи с count-out, толкова ли беше наложително да има туш над Hernandez…

- Morgan поздравява Hernandez за добрия мач и Hernandez го блъсва, предполагаемо заради изключително долната постъпка на партньора си, но кой може да каже.
~ Ууу, отборни шампиони, които не се разбират. Интересно и ново…

- Следва видео на т.нар. Orlando Screwjob и случките след него.
~ Достатъчно е, че го видях веднъж, не ме дразнете…

- Christy е с Kurt Angle, който казва, че се извинява на Hogan, че някога се е съмнявал с него. Let the asslicking commence… Angle казва, че е готов за Anderson и че ще победи в турнира.

3. 8 Card Stud Tournament Quarterfinal Match: Ken Anderson beat Kurt Angle (9:47) with the Mic Check.
~ При себепредставянето си, микрофонът на Anderson не успя да се спусне от първия път и Anderson обясни невъзмутимо, че това е било нарочно. Brilliant. Angle преборваше Anderson в началото, но след пропуск на раменен тръс в ъгъла Anderson се възползва от ограничената гледна точка на съдията и срязва челото на Angle със собствения му медал. Anderson поема доминацията като в процеса сваля предпазката на един от обтегачите. Angle спира опит да бъде блъснат в оголената стомана и се завръща с германци и Olympic Slam, но за 2 (и за ничия изненада… Olympic Slam не е финишър от 10 години). Накрая Angle пропуска засилка и се забива в оголената сглобка. Anderson с Mic Check и толкова за Angle в турнира. Добър мач се получи, определено имаше логика след всичко в мача Anderson да надделее – ранното кървене източва силите на Angle преждевременно, сблъсъкът на кървящо чело в оголена стомана не помага, а Mic Check е само черешката на тортата. Голяма победа за Anderson и не особено голяма загуба за Angle. И без това му е време да си почине от главната сцена.

- Eric Bischoff е зад сцената с Abyss и Mick Foley (който има глупава нова жилетка върху тениска на Cactus Jack след като Bischoff забрани червеното елече… BULLSHIT! Не искам да гледам нещо, напомнящо ми за Cactus Jack върху тази черупка!) и им обяснява, че не иска да има игрички в мача им. Ако усети такива, заплашва, че ще свали маската на Abyss. Foley го уверява, че ще се избият, както правят винаги, но как по-точно да го докажат на Bischoff. Последният прави мача им на No DQ и ги предупреждава, че бухалката с бодлива тел трябва да се използва. Abyss казва, че не иска да нарани Foley, който не го слуша.

4. 8 Card Stud Tournament Quarterfinal No DQ Match: “The Monster” Abyss beat Mick Foley (7:43) with the Black Hole Slam.
~ Историята на мача беше, че Foley се опитва да използва бухалката, за да спаси маската на Abyss, който обаче го спира и не иска да я използва. Foley го разгневява с шамари и Abyss започва да отвръща по-яростно, но все още не ползва оръжия. Foley ползва столове, кабърки, бухалка, но Abyss отказва да докосне което и да е. Към края на мача Abyss вади чорап, а Foley бута съдията Mike Posey и взима неговия и двамата си заключват едновременно Mandible Claw. Foley надделява и опитва да използва бухалката, но Abyss по инстинкт го контрира с Black Hole Slam върху кабърките за 1, 2, 3. Приличен мач, под качеството на този от BFG, но с приятна история. Abyss се опитва да се жертва, за да не се налага Foley да се държи като слуга, а Foley жертва и двамата, за да запази достойнството на Abyss.

- Christy е с Nasty Boys, които обясняват, че не искат да са тук, но Hulk им е казал да дойдат в TNH и да пометат каквито отбори има. Сега ще надвият Теам 3D, защото ако не могат да ги победят, защо изобщо са тук. Welcome to Nastyville, Punks!

5. Grudge Match: The Nasty Boys (Brian Knobbs & Jerry Saggs) beat Team 3D (10:40) when Saggs pinned Brother Ray.
~ Интересни бяха сегментите, водещи до този мач, но щом се стигна дотук… ами, всичко се разпадна, точно както се очакваше. Nasty Boys изобщо не са за ринга, не и за повече от 3-4 минути. Мачът не беше ЧАК ужасен, но и не беше приятна гледка, която би платил, за да видиш. Въпросът беше да се мине мача и в края да се види Jimmy Hart, който помогна на Nastys да спечелят, давайки мегафона си на Knobbs за удар по Ray. Не че ми се искаше това да се случи – това означава, че враждата ще се удължи с най-малко още един мач. Който трудно ще излгедам след този.

- Bischoff е със Samoa Joe и му намеква колко ще е разочарован, ако не постави AJ и Flair на мястото им в мача за световната титла.

6. 8 Card Stud Tournament Semifinal Match: “The Pope” D’Angelo Dinero beat “The Blueprint” Matt Morgan (8:18) with the DDE.
~ По-добър мач от Morgan vs. Hernandez, но не и от Pope vs. Wolfe. Беше интересен за следене – Morgan показва чисто физическото си превъзходство, а Pope няма избор, освен да се възползва от грешките му и да се опитва да го свали на нивото си, подсичайки го при всяка възможност. Morgan беше някак разсеян по време на мача, караше на автопилот. В края на мача Morgan допуска последна грешка под формата на пропуск при засилка към ъгъла и Pope го наказа с БРУТАЛНО DDE за победния туш. Евала за скока, Pope знае как да си представи собствения финишър срещу различни опоненти. Все пак ми се стори, че Morgan загуби твърде лесно за човек, който беше равен на Kurt Angle едва преди няколко месеца.

- JB е с Ken Anderson, който се радва на факта, че е победил Kurt Angle и кара JB да го повтори няколко пъти. Anderson казва, че той ще спечели мача за титлата на Lockdown и заглушава JB с името си… два пъти… Anderson…

7. 8 Card Stud Tournament Semifinal Match: Ken Anderson beat “The Monster” Abyss (8:09) with the Mic Check.
~ Може да се каже, че е малко по-добър от последния им мач. След като се видя, че Pope ще е на финала, едва ли някой е очаквал да го види срещу Abyss, макар че наистина щеше да е зрелище. Поне този път финалът на мача беше добър – Anderson извърта маската, заслепявайки Abyss, който сам разсейва съдията, излагайки се на ритник под пояса и MC за победа на Anderson. Добър финал на иначе малко над посредствен мач.

- Christy е с AJ Styles и Ric Flair. Първият казва, че шансовете среу него вече ще бъдат само и единствено веднъж в живота. Flair харесва това и поздравява Bischoff, че ще бъде справедлив в мача и ще отбележи 1, 2, 3 за Styles.

- Hulk Hogan инструктира Eric Bischoff да бъде точен по време на мача, за да се има доверие на съдиите в компанията. Bischoff му обещава. Hogan споменава, че се чувства зле да иска това от него. Какво? Да е справедлив по време на мач?! Нееее! The HOROR~!

8. TNH World Heavyweight Title Match: “The Phenomenal” AJ Styles © beat “The Samoan Submission Machine” Samoa Joe (21:18) with the Styles Clash to retain.
~ Отличен мач, както можеше да се очаква от двамата, концентриран върху обработката на крака на Joe. Това, разбира се, ме дразни безкрайно – писна ми от тази традиция щом някой стане нечий ментор внезапно всичката тактика на единия се преселя в другия. Не искам да гледам AJ Styles, който се бие като Ric Flair. Вече имаме Ric Flair, който прави това. Искам AJ Styles, който се бие като AJ Styles и събира от уменията с микрофона на Flair. За моя изненада нямаше излишна интеракция с Bischoff и всичко мина нормално, поне до края, където всички знаем, че нещо ще се случи. And lo – Flair издърпва Bischoff преди да отброи туша над шампиона след Muscle Buster от Joe и двамата се сбиват извън ринга. Това води до разсейване на Joe, който попада в Pele и Styles Clash за победа на Styles. И тук идва втория ми проблем с мача. Всичко останало го приемам, но точно след Styles Clash-а, Bischoff броеше адски бавно и се колебаеше между отброяванията с нежелание да продължи. Ясно ми е, че трябва да изрази колко недоволен е от развитието на мача, но с бавенето прави така че Joe да изглежда слаб! След подобни паузи всеки ще изрита от каквото и да е, да не говорим, че Joe и Styles участват в мачове, в който изритват по 2-3 пъти от чуждите финишъри и без бавно броене.

- Следва recap за турнира досега.

- Christy е с Mr. Anderson, който отмята свършеното за вечерта и казва, че може да се отметне и победа над Pope, защото победата ще е негова.

- JB е с Pope, който нарича Anderson Junior и заявява, че ще му даде 2 pimp slap-а и след едно DDE ще докаже своите пророчески способности. Казва, че интервюто свърши… и е нападнат от Scott Hall и Syxx-Pac. Двамата го пребиват и Hall споменава, че са чули, че Hogan е имал парти.

9. 8 Card Stud Tournament Final: “The Pope” D’Angelo Dinero beat Ken Anderson (15:46) with the DDE.
~ Обожавам този мач. Открива с entrance-а на Pope, който не излиза. Anderson излиза и казва на съдията да отброи отсъствието на Pope, за да спечели по лесния начин. Когато тълпата съвсем се отчайва, Pope се появява на рампата и куца към ринга. Anderson го напада още на рампата и следва мач, от който Raven ще получи оргазъм. Heel vs. Babyface #101. Anderson контролира целия мач, давайки по някой друг hope spot на Pope. Тълпата стои плътно зад Pope, но евентуално губи вяра, че ще спечели. Anderson обявява Mic Check, заковава го и 1, 2, ТР-НЕЕЕ~! И тълпата изригва! Страхотен момент, какъвто скоро не е имало в main event. Anderson пропуска Kenton Bomb и Pope се завръща с DDE за окончателна победа в турнира и радост на всички! Абсолютно страхотен мач. Любимият ми за вечерта, пълен с драма. Всеки в началото може да си мисли, че Pope ще спечели, защото ти трябва face победител, но след всичко Anderson почти е убедил всички, че ще спечели. След Mic Check-а беше настъпила гробовна тишина, нямаше и един глас, всичката надежда за победа на Pope беше мъртва и това беше просто страхотно. А след изритването – феноменално! Само за една секунда цялата зала оживява, защото героя им се връща. Какво? Някой има проблем, че Anderson е загубил от пребит опонент? Fuck you, не става въпрос за издръжливост, а за сърце. Кой е по-сърцат, кой Го има в повече, че да спечели и да бъде претендент, ето това беше смисъла на мача, особено с тези опоненти. Ако бяха Pope и Angle, щях да съм напълно съгласен, но не са. Евала и на двамата и евала на TNH за представлението и за доверието, че им дават main event мястото.

- Pope празнува победата си и виждаме recap на победите му през вечерта. Следва реклама на Destination X, която закрива шоуто.

~ И така, много добро шоу, с пъти по-добро от Genesis и Звездата тази вечер се казва D’Angelo Dinero. Това беше неговата вечер и той се възползва от всичко, побеждавайки огромни като име и като личност опоненти, за да получи още един шанс срещу AJ Styles, този път за световната му титла. Сега се надявам TNH да продължат със стабилен двумесечен build-up, водещ до нещо, което да можем да наричаме ранен MOTYC, независимо от победителя.

I’m Remus Willmore and My Ego bows before the Pope.
Also, I’m outta here!

Have a nice PIMPIN~! day!